Случаят #Петрохан започна като криминална хроника – с тела в планината, с въпроси за отговорност и с разпадаща се версия за „духовна общност“. Колкото повече се разплита тази мистерия, толкова по-ясно се вижда, че зад групата около Ивайло Калушев не стои просто поредната затворена общност с култови черти, а среда, в която една и съща “червена” нишка изплува непрекъснато зад кадър. Натрапчивостта или по-скоро закономерността, на присъствието на служители и агенти на бившата Държавна сигурност на комунистическия режим, е неопровержима. Този втори план не е като абстрактен фон от миналото, а конкретни личности, имена, факти, псевдоними, кадрови биографии, общи институционални пресечни точки и семейни връзки, които се събират в една и съща орбита. Публично разкритите данни сочат към високопоставени фигури от агентурния и служебен апарат на ДС, чиито семейства или професионални траектории се пресичат, но и се оказват непосредствено свързани с кръга около #Петрохан. Дали това е просто една случайност, дори и минимално вероятна, или е организирана структура, чието съществуване само по себе си дава ясни отговори върху много от въпросите в този криминален сюжет? Уникалността тук е белязана и с прецедента, че още в началото казусът излезе от своето чисто криминално измерение и се превърна в жалон за политическа идеология, а оттам и за морална принадлежност.
Агент „Живко“, агент „Боев“ и агент „Орлин“.
Първата и най-очевидна линия започва от самото ядро. Бащата на Ивайло Калушев. Георги Калушев е разкрит като високопоставен секретен сътрудник към Първо главно управление на ДС, работил под псевдонима „Живко“. Вербуван е през 1972 г., когато е бил на 28 г., преминал през разузнаването и контраразузнаването, той не изчезва след 1989 г., а продължава кариерата си в академичната среда, включително като ръководител на катедра в УНСС. По наличните документите от Комисията по досиетата става ясно, че Калушев е продължил секретната си служба и след 10 ноември 1989 г. вече в структурите на институцията наследила комунистическата Държавна сигурност, а именно Националната служба за сигурност /НСС/, която впоследствие стана ДАНС. Той е разкрит като служител и преподавател в УНСС, едва през 2014 г.. Това е един от типичните преходи на кадрите на ДС-от оперативни структури към институционална легитимност
Публично видимите данни на разследването сочат, че „Живко“ не е бил случаен агент по периферията, а ценен кадър с пресичане между външното разузнаване и контраразузнаването, като и след “промените” се е запазил в институционална среда, далеч над нивото на обикновена биография. Той е работил в сферата на образованието, като преподавател на един от най-престижните университети в страната, където се коват кадрите на българската външна политика, в голяма степен свързани и със секретните служби. Именно тук е и първият голям въпрос на случая: каква среда е формирала Ивайло Калушев, след като самото семейно ядро вече се оказва част от апарата, който десетилетия наред произвежда влияние, контрол и зависимости.
Имало ли е влияние служебното положение и принадлежността на бащата върху младия Ивайло в неговите младежки години, когато се е изграждал характерът, ценностите и биографията му? Този период от живота на Калушев син е неизвестен, въпреки, че там има доста важни неясноти, а именно защо се е наложило да напусне езиковата гимназия и да продължи и завърши средното си образование във вечерно училище? Навремето, а и сега това се счита най-малкото за необичаен начин в България един тийнейджър да се дипломира. Доколкото ни е известно, разследването около Петрохан, се е насочило и към осветяване на този неясен период от живота на Учителя /Гуру или Лама/ на групата и централната, определено играеща основна роля фигура в обществото, обитавало хижа Петрохан и приключило жизнения си път по един изключително трагичен начин.
След развода на родителите си Ивайло е продължил да стои близо до баща си, двамата дори са създали и обща фирма “Международен център за обучение”, каквото и да означава това. Организацията е с международна насоченост в сферата на образованието, където е работил бащата, а и където впоследствие насочва своето внимание и неговия син. Сдружението между бащата и синът е регистрирано на домашния адрес на Георги в кв. Младост. Председател на сдружението е Георги, а зам.председател е Ивайло – тогава на 28 г. По наличната информация това е периодът, в който Георги работи вече към УНСС.
Kато преподавател в УНСС Георги е регистрирал и друга организация: “Център за междууниверситетско обучение /Програма ТЕМС ВАЛИ/. Центърът е регистриран в кабинета на Георги Калушев в УНСС, Студентски град и вероятно се е занимавал с уреждане следване на български студенти в Лондон. Телефонът за връзка с двете организации обаче е един и същ. Сайтът на въпросната структура е бил подсайт на страницата на УНСС, но вече е закрит. В момента Георги Калушев е покойник, също както и неговият син.
Втората линия е не по-малко показателна, защото не води към случаен познат, а към най-близкия до Калушев човек. Деян Илиев /Мексиканеца/. Той е бил в продължение на десетилетия „дясната ръка“ до Ивайло Калушев. Ползвал се е с изключително и безрезервно доверие от него. Псевдонимът му идва от дългогодишното пребиваване в Мексико, където Деян е имал правомощията да се разпорежда с имотите от името на Калушев. Именно Деян е и първият свидетел, който открива телата на 3-мата на хижа Петрохан сутринта на 2-ри февруари. По публични показания на близки и познати Деян първо се е обадил на баща си Делчо, преди да звънне на тел.112. Бащата Делчо Илиев е картотекиран с прозвището си агент „Боев“ в базата на ДС. Работил е по направление Вътрешна сигурност, нелегален трафик, контрабанда.
Видимите препратки към базата данни сочат, че той не само е бил агент, но е останал в службите и след края на режима, като следата му минава през НСС, а в по-късно и през наследилата я ДАНС. Това означава, че агентите Боев и Живко са били колеги и след 1989 г. в службите за сигурност, т.е. те са се познавали много добре и вероятно често са комуникирали като колеги.
Според първоначалните изявления на другия основен свидетел кмета на близкото с. Гинци Георги Тодоров, първи на место са пристигнали служители на ДАНС и те не са разрешили влизането на никой друг в продължение на няколко часа. Едва след като са си тръгнали ДАНС-аджиите, полицаите са застъпили в района на хижата. Според разпространените частични записи, служителите на МВР са закъснели необичайно много, цели 5 часа след като са намерени телата, при положение, че пътят от София до Петрохан, особено при такова черезвичайно събитие не надвишава час и половина в най-лошия случай. По-късно кметът на с. Гинци замлъкна и отказа да дава повече изявления, вероятно предупреден да не говори. Едва ли той се е объркал, тъй като самият Тодоров е също опитен и дългогодишен агент на МВР по времето на комунизма, с псевдоним “Арсов”. Той е бил вербуван да наблюдава и докладва своевременно за всяко движение на хора и по обстановката в граничния район.
Рапорт на кмета на Гинци Агент Арсов пред УГВ за ситуацията в региона.
С оглед на тези данни, може да се приеме, че мястото на хижата е било действително посетено първо от служители или агенти на ДАНС, според изявленията на кмета Тодоров. Все пак именно бащата на Деян, бивш кадър на тази служба, е бил известен първоначално. Показателно е и това, че при поискване на личния телефон на Деян от пристигналите по-късно разследващи полицаи Деян демонстративно е хвърлил телефона си на земята и го е строшил с крак. Със сигурност той е имал какво да крие и то да не става достояние на разследващите. Подобна реакция не е съвсем естествена, ако някой би искал искрено да помогне на следствените действия и разкриване на евентуално престъпление с най-близките му хора, без задни мисли. До днес остава открит въпросът, защо Деян, който е основен и изключително важен свидетел на местопроизшествието, е бил оставен буквално да изчезне, може би да напусне дори страната и не е бил по никакъв начин задържан под контрол до приключване на досъдебното производство? Подобен прецедент не може да се отдаде на наивност на разследващите, а единствено на високопоставено неофициално разпореждане от висшестоящи фактори. Например ДАНС. Известно е, че Деян Илиев е бил веднага посетен от свой защитник в лицето на известна столична адвокатка.
Още по-важно е друго: „Боев“ не стои само като архивна регистрация в досиетата, а излиза в конкретни организационни и човешки връзки. Публично се посочва, че той е в управлението на сдружение „Асоциация България-Африка“ заедно с бившия заместник-председател на ДАНС генерал Николай Николов, щатен служител на ДС от управление III — контраразузнаването. Друг член на УС на това сдружение е Петър Караангелов – агент “Хвойнов” на ПГУ на ДС, издигнал се след 10-ти Ноември 1989 г. до поста Изпълнителен директор на стратегическата държавна оръжейна фирма “Кинтекс”. Така в управлението на организацията за връзки с Африка заедно с Делчо имаме цели 3-ма офицери и служители на ДС. Не е тайна, че държавите от Африка бяха в приоритетите на влияние на бившата комунистическа власт и специално ДС. Именно в този континент бяха извършени едни от най-големите криминални престъпления по източване на националния капитал на страната в последните години на комунистическия режим и първите години на т.нар.”преход”. Прословути са скандалните афери по грандиозните кражби на финансови средства чрез аферите “Габон” и нефтените сондажи на “Булгаргеомин” в Либия.
Организираното присъствие на ДС кадри в подобна структура вече не е просто семейна биография, а мрежа, в която старите служби, посткомунистическите им наследници и хора от обкръжението на #Петрохан се пресичат в едни и същи организационни пространства. Асоциацията “България-Африка” е определяща и в друга връзка, но на нея ще се върнем по-късно.
Третата линия добавя не само ново име, а нова посока на влияние — образователната и дипломатическата. Явор Димков Захариев, Агент „Орлин“, е идентифициран като секретен сътрудник на ПГУ на ДС. Достъпните данни от Комдос показват регистрация в ПГУ на 9 октомври 1972 г., поредица от ръководили го щатни служители и налични собственоръчно написани агентурни сведения, разходни документи, лично и работно дело в два тома. Видимите откъси от публикациите по темата сочат, че именно този Явор Захариев е баща на Татяна Захариева — собственичка и управителка на частното училище „Космос“, с което групата от #Петрохан е сътрудничила в много тясна връзка и където са учили основно техни възпитаници. Орлин е работил предимно по задгранична линия, като служител в дипломатическите мисии на народната Република. От донесенията му става ясно, че е имал задачи да осъществява близки контакти с представители на “западни” държави с цел шпионаж, а също така да донася и за настроенията и действията на български културни дейци пътуващи в чужбина. Майката на Ивайло Калушев като пианистка например е пътувала на подобни турнета, но от останалото в досието на Орлин няма информация тя конкретно да е била обект на неговите донесения. От кадровото дело се разбира, че Орлин си е вършил много прецизно работата и е бил идеологически добре подготвен за възложените ми задания от началството.
Така случаят излиза извън семейния периметър на Калушев и навлиза в една много по-широка екосистема — на възпитание, образование, селекция на деца и институционални контакти. „Космос“ не е просто модерна образователна инициатива. То носи име и концепция с корени в експериментите от времето на Людмила Живкова – проекти за „обучение на деца“ и формиране на нов тип елит.
“Моята Фамилия”
Точно тук се появяват и най-интересните пресечни точки. „Орлин“ и „Боев“ са разкрити в едно и също решение на Комисията по досиетата — Решение № 199 от 16 март 2011 г., Това подчертава, че двамата са били колеги в Министерството на външните работи дълги години. Агент „Орлин“ е заемал висши дипломатически мисии в чужбина до 2010 г., а агент „Боев“ е останал да работи и в системата след 1989 г. Това е качествено различно от простото изброяване на три агентурни псевдонима. Тук вече се вижда вътрешна свързаност. Двама от тези хора не само произлизат от една и съща служебна вселена, но и имат общо професионално поле, обща институция и общ времеви хоризонт. Когато към тази ос се добави и агент „Живко“, излязъл като преподавател и ръководител на катедра в УНСС, се очертава триъгълник между дипломатическия корпус, академичната среда и семейното ядро на групата.
Именно връзката с УНСС е един от онези детайли, които превръщат отделните биографии в система. Наличната информация сочи, че бащата на Ивайло Калушев – агент „Живко“ — е бил ръководител на катедра „Бизнесадминистрация“ в УНСС. Същевременно два месеца преди трагедията, УНСС сключва споразумение за сътрудничество с училище „Космос“, зад което стои дъщерята на агент „Орлин“. Вероятността тези факти да са плод на случайности е нищожна. Те говорят, че мрежата около #Петрохан не е затворена в планинската хижа, купена от бащата на ГЕРБ-аджийската активистка Искра Фидосова. Тя оформя един духовен и тесен кръг последователи-тежко въоръжени екозащитници. Пипалата излизат към престижен държавен университет, към частно училище, което е получило лицензи и е включено към схемата за държавно финансиране от бюджета, към дипломатическия корпус, към тесни връзки с ДАНС и МВР и към семейства, чиито биографии минават през едни и същи архиви на Държавна Сигурност. Само дни след трагедията и смъртта на 6-мата от Петрохан, МОН извърши проверка, от която се оказа, че частното училище не отговаря на изискванията и бе оповестено, че лицензът му е временно отнет, а то бе затворено. /виж тук/
Свидетелството на майката на Валери Андреев, София направено в телевизионен ефир пред Генка Шикерова и Миролюба Бенатова, че Калушев е посрещал в хижата по приятелски шефове на разследващи институции и че е имал предварително класифицирана информация за сигналите подавани срещу него – сами по себе си потвърждават тези изводи.
Тук трябва да се добави и още една разкриваща връзка, за която има конкретни факти. Георги Калушев, агент „Живко“, е свързан и с вече закритата фирма „Троева Консулт“, собственост на агент „Траянова“. Тя е вербувана през 1987 г. към Второ Главно Управление на ДС, Това е проф. д-р арх. Веселинка Троева, посочвана като заместник-ректор на УАСГ и бивш Изпълнителен директор на “Националния център за териториално развитие”. След развода си с майката на Ивайло Георги заживява с Веселинка, тъй като и двамата са регистрирани на един и същ общ домашен адрес, освен, че имат и съвместен бизнес. Естествено е събирането на двама агенти на ДС под общ покрив, с общи спомени, интереси и среда. Така че може да се каже, че Ивайло Калушев от ранна възраст е имал плътно обкръжение, тъй като и мащехата му е била агент – колега на бащата. Това разширява картата още веднъж около бащата на Калушев. Той е обвързан не само с агентурното си минало и служебна принадлежност към ДС, а и регистрира допълнителен фирмен, семеен и професионален кръг от лица с принадлежност към ДС. Така моделът започва да изглежда все по-малко като поредица от биографични инциденти и все повече като социална тъкан, в която тези хора не просто са съществували паралелно, а са си сътрудничели и комуникирали през институции, фирми, семейна среда, академични позиции и сдружения.
Не може да пропуснем и един детайл за единия от тримата на Петрохан – Дечо Василев. Проверката показва, че неговият баща Симеон Василев е участвал в мрежи и дружества, характерни за икономическите структури, свързвани с бившите служби, макар да не излиза директно като кадър на ДС. Още в началото на 90-те г. на миналия век Симеон е развивал активна бизнес дейност в сферата на застраховане, финанси и холдинги. Според публичните регистри той е участвал във фирми, които са се занимавали именно с такава дейност:
„Инском“ ООД (съдружници: „Евротур-2“ ООД, „Трон“ ЕООД + физически лица), „Европейска застрахователна асоциация“ (ЕЗА) АД; ББМ – Холдинг“ АД; Застрахователната компания „Титан Инс“ АД; „СПА брокерс“ ООД…А по късно той е собственик и управител на застрахователната компания “ВАС инс”. Застрахователният бизнес е основен инструмент за легализация на капитали, за силов контрол (СИК/ВИС), както и канал за трансформация от държавния, в частния бизнес на бившите структури на ДС. Този типичен факт на родния “преход” е признат в десетки анализи и разследвания.
Това е класически сектор на бившите ДС мрежи след 1989 г., когато застраховането беше основната дейност, за първоначално натрупване и изпиране на капитала. Въпреки, че Симеон Дечев няма отворено досие, в своята бизнес дейност, той е работил в сфери, които бяха запазени за силовите групировки и свързаните с ДС фирми. Другото направление бяха т.нар. “инвестиционни компании”, които в първите години след рухването на режима бяха 100% създавани и менажирани от бивши ченгета или висшата номенклатура на режима, просто защото останалите българи нямаха нито възможности, нито натрупан някакъв капитал за подобна дейност. Чрез “инвестиционните” фирми се узаконяваше и изпираше “пост-номенклатурния” капитал на новосъздаващата се бизнес класа в България, неизменно произхождаща от старите комунистически ръководни среди. Това е типичен модел на ранния преходен капитал, в който силови групировки, бивши служби и бизнес се преплитат.
В Холдинга “ББМ – Холдинг” АД, Симеон Дечев не е просто акционер, а зам.председател на Съвета на директорите. Председател е Христо Ночев, разкрит като Агент Ченков, Ченко към ВКР на ДС и след това към РУМНО. Ченко е осветен като член на УС и СД на Бизнес банк. Общият бизнес с бащата на Дечо в най-ранните години след 1989 г. ясно показва, че Симеон Василев е бил близък до тези структури на ДС и ако директно не е принадлежал към тях, то поне е имал най-висок кредит на доверие.
Самият Дечо се е занимавал изключително с финансите на групата. Той е имал счетоводно – финансови компании. Самата НАКЗТ дори е била регистрирана на адреса на офиса в София на една от фирмите на Дечо – “В и М Консултанти” ООД, ул. Борово 59, ет.3. Може да се каже, че до известна степен Дечо е продължил бизнес практиката на баща си в сферата на финансите, брокерство и застраховане. По наша информация според една от версиите, по които се работи, възможно е Дечо да не се е самоубил, а да е бил убит с изстрел в главата от друг член на групата. Преди няколко дни новият Главен секретар на МВР Георги Кандев заяви в интервю с Генка Шикерова, че засега е сигурно изцяло, че на Петрохан -Околчица не е имало 7-ми човек, т.е. няма участие на външни хора, освен действията на 6-мата загинали.
Духовна общност, екологична организация, обучителна структура, военизирана клетка, всичко заедно или още нещо?
Наред с агентурната карта, от наличната информация досега изплува и организационният профил на самата група. Към агентурния слой се добавя и начинът, по който функционира тази общност. Данните сочат почти казармен контрол, регистрация на посетители, видеонаблюдение, записи /налични и липсващи/ на всичко не само в хижата, а и в огромен периметър в планината наоколо. Безпорно е установена строга йерархична организация, затворен живот, силно ограничен достъп на външно присъствие на посетители. Ограниченията са не само в района на хижата, а и в периметъра на планината около нея. Притежанието на стряскащо за мащабите на общността неоправдано количество бойно въоръжение и боеприпаси, при положение, че Асоциацията не е имала в дейността си лиценз за охранителна дейност, според Закона за МВР. Притежанието на скъпа мобилна и наблюдателна техника, с каквато не са разполагали дори държавните институции, като МВР, силен държавен институционален съпорт и чадър над дейността по всички линии, са били даденост. Това в български условия няма как да е спонтанна общност – духовна или дори екологична. Подобни прецеденти няма. Това е структура със своите корени и бекграунд, която използва методи на наблюдение, дисциплина, и държавни протекции, познати от практиките на службите. Наблюдаваме практики на мониторинг, архивиране и контрол, които трудно се вписват в образа на каузална общност от „идеалисти“. Особено, когато директни високи политически връзки са осветени, а финансовата подкрепа от влиятелни властимащи и бизнес среди е рекордна. Самото име на организацията – Национална Агенция за Контрол на Защитените Територии акцентира сякаш повече върху контрола, отколкото върху защитата, която остава в прерогативите на държавата. Т
Подобна практика на пълен контрол е била характерна и в имението в Мексико, където Калушев и сподвижниците му са живели дълги години, въпреки, че там не са имали приоритет за опазването на природата и дори са разчиствали пещери и терени от прилепи и дървета.
ДС дарява на ДС
Разследването показва, че групата е била финансирана щедро от дарители с публичен профил. Известните меценати до момента са със също толкова неопровержими връзки към ДС в най-вътрешния си семеен кръг. Самопризнанията обаче бяха леко предизвикани, защото първо бяха публично осветени от самия Калушев на вече изтритата страница на НАКЗТ.
Кметът на София Васил Терзиев първоначално призна дарения в размер на десетки хиляди евро, но след проверките оповести, че общите суми, които е превеждал на компанията са много повече и са в пъти повече, достигат стотици хиляди лева. Логичен отговор на въпроса защо парите са превеждани не на сметка на НПО-то, което претендира, че подпомага, а на лична банкова сметка на Ивайло Иванов – Ивей /един от тримата загинали пред хижата/, Терзиев така и не можа да даде. Изтъкна абсурдния в такива случаи мотив: “Защото те така поискаха”. Подобно обяснение от опитен бизнесмен, водещ политик и настоящ кмет на столицата на България, е меко казано несмислено, особено когато става дума за стотици хиляди евро превеждани на хора, които са завършили живота си при подобни трагични обстоятелства и група, която до днес не е никак ясно точно с какво се е занимавала, за да приключи с труповете на всичките си членове. Независимо дали става дума за масово убийство или за масово самоубийство и в двата случая инцидентът предполага една изключително недопустима подкрепа на Терзиев, при подобни неизяснени криминални обстоятелства, граничещи с тежко престъпление.
Самият Ивей е бил практикуващ адвокат, който е бил упълномощен от правителството на Русия да защитава руската държавна компания “Атомстройекспорт” в делата, които бяха заведени срещу България относно неосъществения проект за строителството на АЕЦ Белене. Тогава арбитражните дела бяха загубени нарочно от правителството на Борисов и България изплати от бюджета си над 1.2 млрд. лв обезщетение на АСЕ, а на всичкото отгоре и нарочно не обжалва решението на Арбитражния съд в Париж, въпреки че имаше това право. По този огромен скандал граничещ с национално предателство срещу държавата, можете да прочетете в разследванията на Биволъ, който единствен го разкри и оповести. Разбира се, българската прокуратура, както винаги предпочете да си затвори очите за подобно национално предателство, което би трябвало да се преследва с цялата строгост на закона и Конституцията.
Руснаците са заблудили НЕК за АЕЦ Белене. Площадката е била негодна
КОЙ скри негодния строеж на АЕЦ Белене, за да плати 1,2 милиарда на руснаците?
Като адвокат на печелившата руска страна Ивей едва ли е страдал от липса на средства, като се има предвид огромните хонорари за спечелената и не обжалвана колосална сума от страна на българската държава – 1.2 млрд. лв., за да получава отгоре на всичко и даренията на личната си сметка.
Дали Васил Терзиев като основен (засега разкрит) дарител и меценат на групата от Петрохан може да даде отговор, за какво точно са били харчени неговите огромни дарения? За скъпи коли, технически играчки, пещерна техника, оръжия, за храна и дрехи, за пътешествия и недвижими имоти или за нещо друго? Ако той не би могъл да ни осветли по въпроса, падането на банковите тайни ще разкрият вероятно част от истината. Самопризнанията на столичния кмет, че е посещавал района и хижата поне 12 пъти, показва ясно, че бил от най-вътрешния доверен кръг на общността и е бил допускан до мястото, което иначе е било непристъпно за обикновени хора.
При него обаче въпросът не е само финансов. Фамилната линия на кмета на София е добре документирана – баща, дядо, чичо и други роднини са свързани житейски и професионално с Първо главно управление и структурите на ДС на бившия комунистически режим. Подробна информация може да се намери на разледващия сайт: https://www.desebg.com/
Това е генерационна принадлежност към системата, не единичен епизод. Васил Терзиев носи и ще носи като етикет определението “Кмета на ДС”, просто защото по всички линии генетически произхожда, израсъл и възпитан е бил в среда на комунистически ченгета. Произходът на неговия печеливш бизнес е спряган в редица публикации, като производно на влиянието, възможностите и средствата на неговите родители и предци. Дилемата как така именно тежко обвързана фигура от патримониума на ДС средата беше промотирана и наложена от “демократичната” общност за кмет на София, оставяме за размисъл. Всъщност изборът на Терзиев за ръководител на българската столица легитимира в голяма степен присъствието на кадри или креатури на ДС демонстративно на висши нива в политическия живот на България за пръв път след 1989 г. Липсата на Закон за #Лустрацията у нас, за разлика от другите източно европейски държави, ясно показва огромното политическо влияние, чрез което тези структури не са преставали да контролират всички политически субекти, представени в законодателния ни орган Народното събрание неизменно през последните 37 г. на“преход”. Българските граждани могат сами да направят своите изводи, колко е реална действащата демокрацията в България, сред зловещата корупционна среда, в която сме принудени да живеем.
Другият голям дарител на общността на Калушев е Саша Безуханова, известна бизнес-дама, една от трите най-влиятелни жени в България, наред с Цветелина Бориславова и Кристалина Георгиева. Също като Васил Терзиев, Безуханова е работила дълги години в технологичния сектор, но и се декларира като запален защитник на природата. С това тя мотивира и крупните си дарения, които е правила за групата на Петрохан. Има достоверна информация, че Безуханова се е познавала с Ивайло Калушев преди тяхното рейджърско амплоа на Петрохан и дори е ходила на посещение в имението му в Юкатан. Безуханова признава, че е дарявала за наблюдателен дрон, но не обяснява за какво на рейнджърите е бил нужен товарен дрон, който може да носи над 100 кг и който струва десетки хиляди евро за мониторинга на горите и местността, когато това може да се извършва съвсем лесно от обикновени малки дронове снабдени с добра оптика и камери за наблюдение и заснемане.
Звездната кариера на Саша Безуханова много прилича на звездните кариери в бизнеса и политиката на други свързани с бившата ДС личности, като например Васил Терзиев, Делян Пеевски, или Цветелина Бориславова – всички деца, роднини и наследници на висши ДС функционери от времето на комунизма. Но това е само случайност, разбира се. Всички те са особено талантливи и заслужено заемат ръководни позиции в обществено-политическия живот на страната. Безуханова също се издига изключително бързо в йерархията на бизнеса и обществената дейност, сочи една елементарна справка в нейната биография. Няма съмнение, че наследниците на партийните или ДС функционерите са постигнали всеки поотделно “българската мечта” и успешно оглавяват и ръководят партиите и народа си по пътя на Демокрацията. Безуханова не прави изключение от традицията. Нейният брат Станислав Безуханов е щатен служител в научно-техническото разузнаване на ПГУ. Отново същият модел – публичен ресурс, семейна връзка към службите.
Станислав Константинов Безуханов е бил щатен офицер към най-мощната и влиятелна днес структура на ДС, а именно ПГУ. Осветен е като член на Надзорния съвет на известната като банка на ПГУ – Международна ортодоксална банка “Свети Никола”, преименувана по-късно на прословутата “Инвестбанк” с управителка приближената на вече покойния легендарен генерал, бивш шеф на ПГУ – Любен Гоцев.
Инвестбанк е определена като една от гнилите ябълки в българската банкова система в докладите на Посолството на САЩ, публикувани от Биволъ, като партньор на Уикилийкс. Неслучайно именно тази банка е сериозен обект на разследвания и публикации в нашата медия, които можете да намерите с търсачката, но и също да се запознаете с някои от тях тук:
Венецуелски „поток“: 500 милиона евро изпрани през Инвестбанк
Връзката между сестра и брат Безуханови не е само роднинска, защото те имат общ сериозен и стратегически общ бизнес и той е свързан с фирмата за дигитална валидация – “Евротръст Технолоджис”АД. Фирмата е водеща българска технологична компания, специализирана в предоставянето на квалифицирани удостоверителни услуги. Тя е официално призната от държавата като доставчик на услуги за цифрова идентификация и нейното приложение започва да замества официалния електронен подпис предоставян от държавното “Информационно обслужване”, особено в някои водещи банки в страната. В акционерното дружество Саша Безуханова е собственик, съдружник и управител редом със сина на брат си и свой племенник Константин Станиславов Безуханов на 35 г. Не може да се каже, че Станислав няма никаква официална връзка, освен чрез сина си с въпросната бързо прогресираща компания, защото той се явява кредитор на дружеството с немалката сума от около 130 000 евро.
Сестра и брат от ДС Безуханови са били съдружници също така и в Търговската фирма “Рико интернешънъл Трейдинг” ООД с немско участие, но тя не е била пререгистрирана в Търговския регистър. През годините Безуханова е била съдружничка в различни структури с разни министри при различни правителства – Лидия Шулева, бивш Вицепремиер на Симеон Сакскобурготски и Министър на труда и социалната политика по времето на НДСВ, Николай Младенов, бивш Министър в правителствата на ГЕРБ на отбраната и външните работи. Баща му също е кадрови офицер от легендарното ПГУ на Държавна сигурност. С Младенов пътищата на Безуханова се пресичат и във Фондация “Отворено общество”. В общи структури с Безуханова се вижда и присъствието на бившия финансов Министър от правителсвото на Любен Беров /известно като правителството на Мултигруп/ – Стоян Александров, вече покойник, както и на социолога Иво Христов, известен с твърдите си проруски позиции и публични изказвания. Друго знаково име в общи сдружения с Безуханова е това на медийния и бизнес магнат Иво Прокопиев. Името и влиянието му се спрягат с връзки с бившите министри от различни правителства – Лидия Шулева и Николай Младенов, както и с личността на бившия Президент Росен Плевнелиев. От цялата тази информация, която може да се валидира през публични източници става съвсем ясно, че Безуханова е един от най-влиятелните фактори в българската политика и бизнес среди. Нейното дарителство към Калушев и компания наред с това на Васил Терзиев, като кмет на българската столица издигат нивото на тази общност до върховете на българския обществен живот като влияние и авторитет.
Взаимодействието на дарителствата на една общност от ДС подсигуряваща финансово с огромни средства друга общност свързана с ДС, се проследява и в третия известен на публиката дарител Атанас Симеонов, който също е бил обявен на вече несъществуващия сайт на НАКЗТ. Точните дарения на Симеонов не са известни, той не е направил изявление досега както Саша Безуханова и Васил Терзиев. Симеонов е едър бизнесмен с десетки фирми и разностранен бизнес. Известен е като основател и мениджър на една от най-големите охранителни фирми в България „ВИП Секюрити“. Фирмата е основана всъщност от бащата на Атанас – Трифон Симеонов, бивш висш офицер от най-важното за охраната и безопасността на комунистическите величия подразделение на ДС – Управление за Безопасност и Охрана /УБО/. Син също на офицер от ДС на комунистическия режим, не е чудно, че Атанас Симеонов е съдружник на Безуханови във фирмата „Евротръст“. Неслучайно именно във в-к „Капитал“ на Иво Прокопиев излиза и огромен за всяка медия рекламен материал, промотиращ лично Атанас Симеонов и неговата „ВИП Секюрити“, като една новаторска и различна от останалите „добра“ охранителна фирма. Налага се мнението, че става дума за парнтьорска на “Капитал” организация.
Друг забележителен акционер в „Евротръст“ е Мартин Захариев – медиен магнат и депутат на БСП в 42-то Народно събрание.
Приемствеността и принадлежността на дарители и надарени към една и съща мрежа на бивши офицери, агенти и служители в ДС е повече от натрапчива. Тя може да бъде определена като закономерна. Именно тази задкулисна мрежа може да обясни множество неясноти на аудиторията около живота, дейността, промотирането и дори сакрализирането на петроханската група и то от всички страни. Нейното материално благосъстояние през всички години, имоти и пътешествия по целия свят с яхти и самолети. Може да обясни и бавнодействието на институциите по разследването, бездействието на ДАНС и ГДБОП години наред по сигналите на потърпевши срещу Калушев, както и неговото бързо предупреждаване и известяване за всеки подаден сигнал. Обяснява защо и как така МВР е правило специални обучения заедно с групата на Калушев, как са издадени толкова много разрешения за оръжия, как така е получена висша държавна подкрепа от МОСВ, даваща възможности за ограждане и контрол на един голям периметър от Западна Стара планина от частни лица, които са действали като държавни служители и са изисквали удостоверяване с лични карти дори от граничните полицаи, изпълняващи служебните си задължения около Петрохан. Липсата на какъвто и да било контрол върху „Агенцията за контрол“ от страна на държавата е показателен акт, имайки предвид колко безцеремонно действат институциите срещу наистина неудобните субекти, личности или организации.
Липсата на информация или подаваната частично и непълна информация към медиите и обществото, съчетана с пренебрежителното мълчание на разследващите на фона на острото политическо радикализиране на дебата около трагедията на Петрохан и Околчица, издава също задкулисни интереси, извън обществения такъв и опити истината да остане скрита от раздвоената общественост.
Преплитането на кръговете
Връщаме се отново на Асоциацията Сдружение „България – Африка“, в която разкрихме, че членуват 3 бивши ДС ченгета, единият от които е бащата на Деян Илиев – Агент Боев, колега по ДАНС с бащата на Ивайло Калушев – Агент Живко. Единият от членовете ген. Николай Николов дори е бил зам. Председател на Държавната агенция. Директната връзка обаче между тайните взаимоотношения на дарители и надарени минава през една ключова и стрегическа фигура в тази асоциация. Спас Янев Панчев е Управител на това сдружение, а то е регистрирано на служебния адрес на ръководената от него партия Земеделски съюз „Александър Стамболийски“, ул. Врабча 1 в София. Сградата, в която също се помещават офисите на Партия Атака и тези на Комисията по досиетата. „Александър Стамболийски“ се явява наследник на казионното БЗНС, което по времето на комунизма беше селското подразделение на БКП и играеше бутафорната роля, че в условията на режим, нямаме напълно еднопартийна система. Истината е, че БЗНС се ръководеше изцяло от комунистическата номенклатура и висшия ешалон на БКП и беше пълно протеже на казионната политика и идеология на Партията. Всичко това е важно, за да се схване в дълбочина произхода и закономерностите на структурите и лицата около планинската хижа. Разбира се, не всички, които са познавали Ивайло Калушев са били наясно с тази сенчеста страна, на основните играчи. Скритите сили, които са осигурявали комфорта и са отваряли вратите обаче са били напълно наясно. Каква е била целта? Това остава да бъде изяснено допълнително и вероятно в третата част от разследването на Биволъ по темата.
Спас Панчев има интересна биография. Той е съселянин на вече споменатия финансов министър на Беров /Мултигруп/ Стоян Александров от малкото кюстендилско село Илия. По времето на социализма започва работа в стратегическото печелившо държавно предприятие „Техноимпортекспорт“. Панчев се издига в кариерата във време когато израстването се определяше единствено с лоялността към комунистическата идеология и строй и заема изключително важния за времето си пост – Ръководител на представителството на „Техноимпортекспорт“ в Ирак. Аксиома за тогавашното време беше, че всички външнотърговски представителства на НРБ в чужбина, основно в арабски и африкански държави, се ръководеха и контролираха изцяло от ПГУ на ДС. Макар Панчев да не е осветен досега от Комисията по досиетата, както много други партийни величия, безспорно той е бил на пряк отчет и взаимодействие с органите на ПГУ. Ирак по това време беше основна дестинация на Българската държава, според разпределението на влияние в рамките на Варшавския договор. Дейността на външнотърговските ни фирми беше в размер на милиарди долари, голяма част от които бяха източени, а след промените останаха като външни вземания. По време на следноемврийските правителства външнотърговските ни дружества бяха просто закрити, като “Агропроект”, а други както и „Техноимортекспорт“ бяха приватизирани на символични цени от верни на политическата система кадри. Целта беше да се усвоят, или по-точно заграбят, от определени структури и хора техните огромни активи и капиталите, които имаха да получават. Външният ни дълг към страните от Близкия изток беше цедиран за жълти стотинки по времето на Пламен Орешарски като Министър на финансите и както изглежда усвоен от свързани с бившите структури на ПГУ офшорни компании.
Спас Панчев става Директор на цялото предприятие до 1997 г. след което „Техноимпортекспорт“ бе приватизиран от Корнелия Нинова, в качеството й на активистка на СДС, по време на управлението на Иван Костов. По същото време беше практически подарена и Рафинерията край Бургас на руската държавна компания „ЛукОЙЛ“, с което бе бетонирано присъствието и влиянието на Кремъл върху икономическите и политически процеси в България за десетилетия напред. Точно тогава бе отхвърлен и законопроектът за Лустрация на кадрите на ДС на комунистическия режим, тъй като една знакова част от актива на управляващия СДС, а и този на БСП/БКП/ трябваше да бъде изобличена в принадлежност с престъпния комунистически режим и лустросана завинаги от активна обществено-политическа дейност. Това не се случи никога и така беше спасена политическата кариера на някои кадри, които впоследствие се превърнаха в гръбнак на ДПС.
Публикация в интернет за Корнелия Нинова и приватизирана от нея друга фирма, свързана с ПГУ на ДС и външнотърговската дейност на НРБ. Връзките с Цветелина Бориславова и Бойко Борисов, също са показателни в този #Кръг.
След “Техноимортекспорт” Спас Панчев оглавява стратегическия за приватизацията в туризма Комитет по туризъм, ключов пост за преразпределянето на обектите и приходите в един от най-печелившите отрасли на българската икономика за онова време. Той се издига до поста зам. Министър на отбраната в периода от 2005 до 2009 г., когато в България управляваше т.нар. Тройна коалиция, между НДСВ, БСП и ДПС. В момента Панчев ръководи ефективно 13 фирми и организации и участва като собственик в 8. Той е също: председател на Съюза на българските филателисти; управляващ на Ротари клуб „Тангра“, София; президент на фондация „Семейство и дрога“; заместник-председател на фондация „Мария Монтесори“; член на Настоятелството на НХП „Александър Невски“; член на Настоятелството на Национален учебен комплекс „Горна баня“; член на Настоятелството на Американски колеж „Аркус“, Велико Търново; действителен член на Евразийската академия за телевизия и радио – Москва (академик); действителен член на Международната академия на науките по екология и безопасност – МАНЭБ – Санкт Петербург (академик).
Видно е, че Панчев е твърде активен в организации с образователен характер за деца, сред които се отличават „Монтесори“ и училището в Горна Баня. Тази насоченост към образователни дейности към подрастващите, както написахме, е характерна, както за Калушеви, така и за Татяна Захариева, дъщерята на Агент Орлин. Цели 7 организации за деца на различна възраст с такава цел са регистрирани от нея на телефона на училище „Космос“.
Училища, детски градини и образователни организации на Татяна Захариева, дъщеря на Агент Орлин
Както е известно и Ивайло Калушев още през 1992 г. е регистрирал детската школа „Роук“, създадена с цел обучение и възпитание на деца.
Много важна особеност за Панчев, освен че е бил на стратегически държавни позиции и управлява знакови детски образователни субекти, е неговата принадлежност и обвързаност с поредица от масонски организации. Най-голям интерес предизвикват „Сдружение на свободните зидари „Заря“; „Върховен съвет за ДПШО /Древния Приет Шотландски Обряд/ България“, Сдружение „Ротари клуб София – Тангра“; Фондация „Върховен съвет за България“.. В някои от тези масонски структури Панчев участва в управлението заедно с адвокат Георги Георгиев Димитров, който по всяка вероятност също е масон. Такива са например Фондация „Върховен съвет за България“, където Панчев е отново Управител. Интересно заглавие, на частна структура, което изцяло внушава висша държавна институция, също както и НАКЗТ на Калушев. Същият адвокат е и съдружник на Саша и Константин Безуханови и Атанас Симеонов във фирма „Евротръст“. Димитров се явява свързващото звено между двата края на общата структура, която се затваря от двете страни през агентите на ДС. Георги Димитров е още и съдружник с Безуханова във Фондация „Клъстер за информационни и комуникационни технологии“.
Другият свързващ фактор е фигурата на Иван Сариев. Той стана скандално известен като Кръстника на бившия финансов Министър на Борисов Владислав Горанов, санкциониран заедно с Пеевски по Закона Магнитски за корупция и злоупотреба с власт. През 2018 г. бе разкрито, че в продължение на 6 г. Горанов е живял напълно безплатно в огромен апартамент собственост на г-жа Сариева в луксозния комплекс на Домусчиеви в София – Есте. В знак на благодарност синът на Сариеви – Христо е бил назначен като експерт в Министерството на финансите от самия Горанов.
Тогава публикувахме и втория скандален акт, който говореше за открита корупция на Министъра на финансите – Кръстникът му Сариев освен апартамент без пари, му беше осигурил за разтуха от тежката министерска работа и безплатна суперлуксозна вила в местността „Ярема“ в София.
Синът на kръстника, който предоставил апартамент на Горанов, станал експерт в МФ
Тясната обвързаност на Сариев с Горанов и оттам с ГЕРБ и Пеевски има своето логично обяснение. Бащата на Иван Сариев, Христо Сариев е бил щатен офицер във Второ ГУ на ДС, активен вербовчик и водещ офицер. Синът на офицера Сариев и Кръстник на Горанов е от една страна съдружник на Саша Безуханова във Фондация Клъстер за информационни и комуникационни технологии, а от друга страна е заедно със съдружника на Агент Боев, Спас Панчев във Фондация Върховен съвет за България.
Цялата тази схема на масонско-ДС и бивше БКП повсеместно присъствие и влияние опира до оцелялата до днес организация от времето на Людмила Живкова Сдружение „Знаме на мира“. В нея управляваща заедно със Спас Панчев е вписана самата останала последна наследница на Тато –Евгения Тодорова Живкова. Вътре фигурира и вече покойният журналист от БНТ Димитър Цонев.
Отворен финал
Оставяме това обширно изследване на скритите връзки зад мистерията „Петрохан-Околчица“, произхода, семейната среда, формирала и определяла поведението и биографиите на Ивайло Калушев и най-близките около него, финансовите потоци и държавния чадър, осигуряващи комфорта на техния живот, с отворен финал. Имаме убеждението, че сме внесли поне малко яснота в обърканите представи на читателите с чистите сухи факти изложени обективно, на базата на неопровержими документи.
Част от Схемата на взаимовръзки, зависимости и общности, скрити зад Групата на Ивайло Калушев.
Биволъ продължава да изследва всички разнопосочни бизнес, сенчести или политически връзки и взаимоотношения около общността с Лидер Ивайло Калушев, приключила преждевременно живота на своите членове, сред които едно непълнолетно дете и един младеж в самото начало на неосъществената си съдба.
Случаят „Петрохан – Околчица“ не е филм на ужасите, не е сюжет от екрана на телевизора или информационна сводка в интернет сайт. Не можем небрежно да изгасим апарата, не можем да излезем от киносалона. Това е проекция, болезнен разрез на нашата действителност, на нашето общество, на законите, в които съществуваме, в които растат и се формират потомците ни. Измерението на реалността от която не можем да се събудим. Затова е задължително цялата Истина да излезе наяве, каквато и да е тя, колкото и да е тежка. Всякакви заклинания, митове, легенди или сляп фанатизъм са вредни и излишни. Неразбираемото не е мистерия, а просто липса на информация. Всички масови манипулации винаги са свързани именно с умишленото лишаване от информация, защото в такава токсична среда най-успешно се обърква, моделира и насочва в определена посока човешкото съзнание. Точно информацията е основното оръжие на свободната воля, само тя дава правото да се съмняваш и силата да избираш. В глобалния свят, разяден от пропаганди, реклами, измами и фалшиви ценности, точната и верна информация е единственият лек срещу обезличаването и превръщането ни в нечии марионетки.
Биволъ винаги ще отстоява и ще се бори за правото на верна информация, за правото ни на Истина и Свобода.
Your message has been sent
***
Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика. If you find the article interesting and useful, you can support us to continue to do independent investigative journalism.
Включете се с Данъкъ Биволъ! Support Bivol
При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Месечен Данъкъ. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.
