Министърът на земеделието и храните Иван Христанов участва в събитие по повод третата годишнина от създаването на Българската аграрна камара. В рамките на инициативата се проведе кръгла маса на тема „Новата ОСП – възможности и предизвикателства пред българските фермери“. На срещата присъстваха представители на държавните институции, законодателната власт, браншови организации, земеделски производители и стратегически партньори на Камарата.
В приветствието си министър Христанов поздрави организацията за постигнатото до момента и изрази увереност, че тя ще продължи да се развива и занапред с успех. Той подчерта значението на силните браншови организации за укрепването на сектора. Министърът отбеляза, че след сформирането на ново Народно събрание администрацията на Министерството на земеделието и храните ще подготви няколко ключови законопроекта. По думите му редица мерки, свързани с актуалните предизвикателства пред сектора, включително ефектите от международни кризи, изискват подкрепа от парламента. „Ще направим всичко необходимо, за да могат тези законодателни промени да бъдат приети бързо и в полза на земеделския сектор“, посочи той.
По отношение на бъдещето на Общата селскостопанска политика (ОСП) министър Христанов изрази сериозни притеснения относно предложения бюджет за следващия програмен период. Според него предвиденото намаление от около 20% представлява сериозно предизвикателство за страни като България. Той отбеляза още, че обсъжданият хоризонт за инвестиционни мерки тип N+1 не създава достатъчно предпоставки за дългосрочно планиране и инвестиции в сектора.
Министърът коментира и въпросите, свързани със съфинансирането на екологичните интервенции, като подчерта, че различната структура на земеделието в отделните държави членки поставя страните с големи обработваеми площи пред допълнителни предизвикателства. По думите му е необходимо внимателно да се прецени как новите изисквания ще се отразят на бюджета и на конкурентоспособността на българските фермери.
В изказването си той постави и въпроса за необходимостта от по-силна подкрепа за преработвателната индустрия. „Трябва ясно да решим какъв модел на развитие следваме – дали ще бъдем държава, която изнася основно суровини, или такава, която развива и изнася преработена продукция“, подчерта министър Христанов. Той акцентира и върху необходимостта от по-нататъшно сближаване на нивата на подпомагане между държавите членки, за да се гарантира равнопоставеност на европейските фермери. Според него това е ключово условие за избягване на нелоялна конкуренция и ценови дъмпинг в рамките на общия пазар.
Министър Христанов засегна и темата за международните търговски споразумения, включително споразумението с Меркосур, като подчерта, че е необходим по-задълбочен анализ на въздействието им върху европейския и българския аграрен сектор. Той посочи, че за държавите членки с външни граници е особено важно да бъде гарантиран ефективен граничен контрол, така че продуктите, които влизат на европейския пазар, да отговарят на всички стандарти и изисквания на Европейския съюз.
По темата за подпомагането на земеделските производители министър Христанов припомни, че са изтеглени по - рано базовите плащания към стопаните, като се увеличават и компенсациите за газьола. По думите му от страна на браншовите организации има обратна връзка, че с предварителните плащания стопаните ще могат да авансират разходите си и това е реална помощ за тях.
В рамките на събитието гостите имаха възможност да разгледат и фермерско изложение с участието на производители – членове на Българската аграрна камара, представящи разнообразието и потенциала на българското земеделско производство.
