Първичните данни от мониторинг са основа за по-добро управление, научни разработки, качествени анализи и по-бързи инвестиционни решения
С писма до структури в системата на МОСВ и свързани с нея изпълнители министърът на околната среда и водите Юлиян Попов изиска информация за възможните действия, които могат приоритетно да бъдат предприети за осигуряване на публичен достъп в машинно четим формат до първичните данни от осъществявания мониторинг на водите.
Писмата на министъра са адресирани до Изпълнителната агенция по околна среда, Националният институт по метеорология и хидрология, Института по океанология при Българската академия на науките и Изпълнителната агенция „Проучване и поддържане на река Дунав“, които извършват мониторинг на водите.
В тях се посочва, че изпълнението на дейностите по мониторинг се финансира с публични средства и съгласно националното и европейското законодателство е необходимо институциите да отворят първичните данни от наблюденията и оценките, получени от мониторинга, тъй като те са основа за по-добро управление, научни разработки, по-качествени анализи и по-бързи инвестиционни решения.
В писмата от министър Попов се обосновава и задължението мониторинговите данни в пространствената им част да бъдат не само съхранявани, но и реално достъпни онлайн. „Институциите, осъществяващи мониторинга на водите, следва да оптимизират надлежното изпълнение на задълженията и отговорностите си по тази част от Закона за водите“, е посочено в писмата. Поставено е изискването публичният достъп да бъде осигурен чрез публикуване на данните и информацията в машинно четим и съответстващ на данните обработваем формат (excel, word, pdf, shape и т.н.).
„Публикуването на сканирани документи, снимки на таблици или заключени файлове не е реален достъп до данни. Докладите и обобщенията са важни, но не могат да заменят самите данни. Отварянето на първичните данни е въпрос на законност, ефективност и доверие в институциите и е важна част от модернизацията на държавата“ – така министър Юлиян Попов мотивира решителните си действия за широко отваряне на първичните данни, събирани с публични средства.
*Отворени са данните, които са публично достъпни, безплатни, могат да се използват, споделят и преработват свободно.
*Първични са данните, събрани директно от източника им при първоначалното им създаване, без да са предварително обработвани, агрегирани или интерпретирани.
*Машинно четими са данните, структурирани така, че компютърни системи да могат автоматично да ги обработват и да извличат информация от тях.
Изпълнителната агенция по околна среда докладва данни към Портала на отворените данни OPEN DATA от 2018 г. За подземните води ежегодно се докладват данни от мониторинг на физикохимични показатели - https://data.egov.bg/organisation/dataset/8ca9651f-5109-4539-887b-d689e3c91f92 - 2024 г. За повърхностните води показателите, които се докладват, са: физикохимични елементи за качество, специфични замърсители, приоритетни вещества. Справката съдържа информация за: Басейнова дирекция; Код на водното тяло; Код на пункта; Име на пункта; Воден ресурс; Дата на пробовземане; Концентрация на веществото; Мерна единица; Неопределеност; Граница на определяне; Метод на анализ - https://data.egov.bg/organisation/dataset/8d6c84e7-249e-4f26-946d-c63aa2d16dc0 - 2024 г. Публикуваните данни на Портала на отворените данни са в машинно четим формат (Excel) и могат да се използват за справки, анализ и обработка. Към настоящия момент се подготвят за публикуване данните за 2025 г.
Обособена секция „Отворени данни“ - https://suvbri.moew.government.bg/otvoreni-danni, има и на сайта на проект „Система за управление на водите в басейна на река Искър“.
