Министърът на енергетиката участва в дискусия, посветена на нисковъглеродната индустрия като двигател на растежа и конкурентоспособността на българската икономика, организирана от Центъра за изследване на демокрацията
„В условията на климатични предизвикателства и технологични пробиви нисковъглеродната индустрия се превръща в двигател на растежа. Докладът на Марио Драги и Европейският компас за конкурентоспособност ясно поставят акцент върху връзката между декарбонизацията и икономическия растеж. Европа има нужда от повече иновации, по-силна индустриална база и сигурни, достъпни енергийни доставки.“ Това каза министърът на енергетиката Трайчо Трайков пред участниците в дискусия, посветена на нисковъглеродната индустрия като двигател на растежа и конкурентоспособността на икономиката. Форумът бе организиран от Центъра за изследване на демокрацията.
По данни на Европейската комисия от 2031 до 2040 г. инвестиционните нужди в енергийния сектор на стария континент се оценяват на 690 млрд. евро годишно. Това означава едно - енергийната политика е и икономическа политика, подчерта министър Трайков.
По неговите думи в този процес ключов е въпросът за състоянието и трансформацията на българската индустрия, която остава силно енергоемка и въглеродно интензивна. Българските предприятия са поставени под натиск между растящите въглеродни разходи в Европа и конкуренцията от пазари с по-ниски енергийни цени и по-бърза технологична трансформация. А в настоящия контекст с войната в Иран и затварянето на Ормузкия проток финансовият натиск се засилва още повече.
„Високите и непредвидими цени на електроенергията ограничават стимулите за електрификация и задържат прехода към по-чисти производствени процеси“, акцентира министър Трайков. В резултат индустрията остава зависима от изкопаеми горива именно в момент, когато пазарите и европейските политики се насочват към нисковъглеродни решения.
По думите на енергийния министър решението изисква ускорена и целенасочена индустриална трансформация. Електрификацията трябва да се превърне в основен двигател на промяната, подкрепена от достъпна и предвидима нисковъглеродна електроенергия. „Паралелно с това са необходими инвестиции в енергийна ефективност и внедряване на вече налични технологични решения. За най-трудните процеси ще са необходими допълнителни инструменти – водород, алтернативни горива и технологии за улавяне на въглерод“, убеден е Трайков. Пред участниците в дискусията той подчерта, че за България това е възможност: „Страната ни има стратегическо местоположение, добре развита инфраструктура и потенциал да се утвърди като ключов енергиен център в региона“.
По думите на министър Трайков, от гледна точка на енергетиката, фокусът е поставен върху свързаността, диверсификацията и инвестициите в преносни и разпределителни мрежи и в нови решения за осигуряване на чиста и достъпна енергия. Той открои развитието на Вертикалния газов коридор, както и активното участие на страната ни в регионални инициативи за пренос и търговия със зелена енергия като ключови стратегически инициативи за диверсификация и сигурност на доставките.
„Ядрената енергия остава гръбнакът на нашата енергийна система“, подчерта министър Трайков, откроявайки изграждането на 7-и и 8-и блок на АЕЦ „Козлодуй“ като най-мащабният проект в сектора за следващите десетилетия. Инвестициите в мрежи, съхранение и балансиращи мощности допълват визията за устойчив, стабилен и конкурентен енергиен отрасъл.
„Днес инвестиционните намерения надхвърлят 30 GWh системи за съхранение, а само по ПВУ подкрепяме проекти за над 10 GWh чрез програмата RESTORE“. Пред участниците във форума министър Трайков изведе помпено-акумулиращите водноелектрически централи като ключова технология с водещо значение за гъвкавостта на системата: „България вече работи по структуриран национален портфейл от ПАВЕЦ проекти с потенциал за около 4,5 гигавата нова инсталирана мощност и над 70 гигаватчаса капацитет за съхранение. Това е стратегически ресурс не само за страната ни, но и за регионалната и европейската енергийна система“, подчерта министър Трайков. Той открои включването на трите проекта – ПАВЕЦ Батак, Доспат и Яденица в списъка с Проекти от общ интерес на ЕС, както и в десетгодишния план за развитие на европейската електропреносна мрежа. „Това позиционира проектите като част от европейската инфраструктура за енергийна сигурност, позиционирайки България като водещ участник в тази архитектура, подчерта министър Трайков.
България има всички предпоставки да бъде лидер в региона с балансиран енергиен микс, модерна инфраструктура и стратегически проекти с европейско значение, посочи в заключение енергийният министър. По неговите думи, превръщането на този потенциал в устойчив растеж и по-висока конкурентоспособност, е всеобща отговорност.
