Народното събрание прие на първо четене да бъде удължено действието на Закона за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г. до приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2026 г. в изпълнение на чл. 87, ал. 4 от Закона за публичните финанси. Предишното решение на парламента беше т.нар. удължителен бюджет да бъде със срок на действие до края на март.
Чрез законопроекта се предлага механизъм за финансиране на увеличените разходи, произтичащи от еднократната индексация на възнагражденията в бюджетния сектор и от ръста на минималната работна заплата, както и увеличението на социалните плащания, произтичащи от влезли в сила нормативни актове, включително трансферите за общините, да може да се финансират и за сметка на наличности от предходната година.
Със законопроекта се създава възможност общините да извършват разходи при отчитане на влезли в сила нормативни актове. Урежда се кметът на общината да може да финансира разходи за местни дейности в размери, по-големи от разходите за същия период на предходната година, до размера на собствените приходи на общината за съответния период, бюджетните взаимоотношения с централния бюджет и с други бюджети и сметки за средства от Европейския съюз и заемните средства на общината.
Предвижда се възможност Министерският съвет да проведе преговори и да сключи с Европейската комисия споразумение за заем в размер до 3,26 млрд. евро за получаване на финансова подкрепа под формата на заем по линия на Инструмента „Мерки за сигурността на Европа (SAFE) чрез укрепване на европейската отбранителна промишленост“ при условие за последваща ратификация, както и възможност Министерският съвет да предприема действия за промени в Средносрочната програма за емитиране на дълг на международните пазари във връзка с прилагането на чл. 39 от Закона за въвеждане на еврото в Република България.
Доходите на вероизповеданията от наем на недвижимо имущество да бъдат освободени от данъчно облагане, реши Народното събрание, което прие на второ четене промени в Закона за корпоративното подоходно облагане.
Печалбата от отдаване под наем на недвижимо имущество на вероизповедание, регистрирано по реда на Закона за вероизповеданията в страната, няма да подлежи на облагане с корпоративен данък, когато са изпълнени едновременно следните условия: за съответната година, за която се прилага тази разпоредба, вероизповеданието е получател на държавна субсидия; приходите от отдаване под наем на недвижимо имущество се използват за осъществяването на религиозната, социалната, образователната и здравната дейност на това вероизповедание; недвижимото имущество, което се отдава под наем, не се ползва със стопанска цел, несвързана с осъществяването на религиозната, социалната, образователната и здравната дейност на това вероизповедание.
Във връзка с изпълнението на Националния план за възстановяване и устойчивост с промените се въвежда по-благоприятен режим за амортизиране за данъчни цели на електрически автомобили, като за тях годишната данъчна амортизационна норма не може да превишава 50 на сто. Мярката ще се прилага за електрически автомобили, които са придобити на или след 1 януари 2026 г.
Парламентът реши да има данъчно облекчение при извършване на научноизследователска и развойна дейност, при което на данъчно задължените лица при определени условия ще бъдат признати за данъчни цели допълнително 25 на сто от разходите им, в т.ч. когато в резултат на развойна дейност бъде формиран дълготраен нематериален актив.
Народното събрание задължи служебното правителство да внесе проект на закон за ратифициране на присъединяването на България, като държава основател, към Устава на Съвета за мира, създаден по инициатива на САЩ.
Парламентът избра Карина Караиванова за подуправител на Българската народна банка (БНБ), ръководител на управление „Емисионно“. Караиванова положи клетва пред Народното събрание.
Кандидатурата ѝ беше представена в пленарната зала от гуверньора на БНБ Димитър Радев, който посочи, че Карина Караиванова притежава необходимите професионални качества и институционален опит да изпълнява отговорностите на подуправител на БНБ и ръководител на управление „Емисионно“. Убеден съм, че предложеният кандидат ще допринесе за укрепване на институционалната роля на БНБ и за ефективното изпълнение на нейните функции в рамките на еврозоната, заяви той.
Карина Караиванова-Ганозова е утвърден експерт в областта на публичните финанси и финансовото регулиране, с над 20 години опит на висши позиции в българската държавна администрация и в международни институции, се посочва в доклада на Комисията по бюджет и финанси в Народното събрание.
Парламентът изслуша служебния министър на вътрешните работи Емил Дечев и служебния министър на правосъдието Андрей Янкулов във връзка с нови данни за оказване на натиск над разследващите екипи по случая с убийствата в бившата хижа „Петрохан“ и откритите още три тела край връх Околчица, както и оказване на натиск върху институционалния контакт между Прокуратурата на Република България и Министерството на вътрешните работи във връзка с разследването.
