Народното събрание реши да бъде въведен мултифондовият модел в допълнителното пенсионно осигуряване. Парламентът прие на второ четене промени в Кодекса за социално осигуряване.
Въвеждането на мултифондов модел ще даде възможност осигурените лица да избират как да бъдат управлявани техните пенсионни спестявания, като се отчита различната толерантност към риска на отделните категории лица в различните фази на жизнения им цикъл, се посочва в мотивите на вносителя Министерският съвет.
В срок до 30 ноември 2026 г. управителните органи на пенсионноосигурителните дружества ще приемат решения за създаване на подфондове в управляваните от тях универсални пенсионни фондове. Подфондовете ще бъдат с различен инвестиционен профил - динамичен, балансиран и консервативен, съобразени с жизнения цикъл на осигурените, предвиждат измененията. Лицата, избрали да следват стратегията на жизнения цикъл, както и служебно разпределените, ще бъдат автоматично прехвърляни, съобразно възрастта: до 50 години – в динамичен подфонд; при навършване на 50 г. – в балансиран подфонд с по-нискорисков профил; и след като наближат възрастта за пенсиониране (три години преди нея) – в консервативен фонд, който е най-нискорисков и цели запазване на натрупаните средства.
Народното събрание гласува да бъде заменен механизмът за гарантиране на минималната доходност при управлението на средствата на фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване с пазарен показател – бенчмарк.
С промените в Кодекса за социално осигуряване се усъвършенства уредбата на изплащането на средства на наследниците на починалите осигурени лица и пенсионери посредством разширяване на кръга на наследниците с оглед констатирани в практиката проблеми.
Парламентът прие член на управителния съвет, на съвета на директорите или прокурист на пенсионноосигурителното дружество да бъде само дееспособно физическо лице, на което не са налагани административни наказания през последните пет години за системни нарушения на Кодекса за социално осигуряване и на другите закони, регламентиращи небанковия финансов сектор. Досега изискването беше за три години.
Народното събрание прие на първо четене два законопроекта за изменение на Закона за корпоративното подоходно облагане, внесени от Министерския съвет.
Измененията предвиждат освобождаване от облагане на доходите на вероизповеданията от наем или друго предоставяне за ползване на недвижимо имущество, намиращо се в страната. Освен това, във връзка с изпълнението на Националния план за възстановяване и устойчивост, се предвижда въвеждане на по-благоприятен режим за амортизиране за данъчни цели на електрически автомобили, а именно прилагане на годишна данъчна амортизационна норма от 50 на сто. Предлага се мярката да се прилага за електрически автомобили, които са придобити на или след 1 януари 2026 г. С предложението ще се постигне и предотвратяване налагането на финансови санкции от страна на Европейската комисия за незадоволително изпълнение на тази цел от плана, се посочва в мотивите към законопроекта.
Народното събрание изслуша служебния заместник-министър на енергетиката Красимир Ненов и председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране Пламен Младеновски за повишените сметки за ток и хилядите подадени жалби за това от български граждани в последните месеци.
