Истинската политическа властова корупция не среща никакво противодействие. Не просто липсва противодействие: имаме очевидно срастване на властта със структури, които осъществяват развала на целия публичен живот.
В дневния ред на институциите влиза единствено ползването на законовата институционална репресия срещу политическите опоненти на тези, които реално упражняват властта върху уж независимите институции.
И когато нещо не се вписва в този дневен ред, институциите спокойно си затварят очите. Помага и поведението на големите медии, които, когато не подхванат темата, тя не влиза сериозно в дневния ред на обществото. По този начин темата заглъхва – и се размразява, само когато може да бъде използвана за нещо на политическо или институционално ниво.
„Осемте джуджета“ е типичен пример за това – през 2023 казусът беше за кратко размразен по време на „прегрупирането“ в прокуратурата, изваден и използван след като толкова дълго нямаше реакция. И това беше всичко. В крайна сметка и до ден днешен не знаем какво са установили разследванията по този казус и по другия за Мартин Божанов.
Ако имахме публична среда, в която непрекъснато се изисква отчетност от институциите по тези големи теми, би им било трудно да ги игнорират.
Ключовият момент е: има ли държавата воля да наложи политика на институционална независимост и ефективност на органите, които трябва да се борят с корупцията. Има ли такава политическа воля? До момента такова нещо не сме виждали.
Няма воля за ефективна и независима борба с корупцията, защото ако тя се случи, естествено ще резонира върху тези, които в момента упражняват реалната власт – а те нямат интерес от това. Тоест, за да се случи, това минава през обществено осъзнаване на важността на тези теми. И колкото и бавно да е, колкото и трудно е – това е единственият път.
Не бива да подценяваме чувствителността на обществото. Големите протести от миналата година имаха и антикорупционна насоченост. Хората се ориентират за това къде са големите проблеми в упражняването на публичната власт в България: че имаме едно задкулисно упражняване на властта и нежелание да се изградят независими институции.
