Парламентът прие окончателно на второ четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Сметната палата, с който се закрива Комисията за противодействие на корупцията (КПК) и функциите ѝ се прехвърлят на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ (ГДБОП) на МВР и на Сметната палата.
Функциите по разкриване и противодействие на корупцията се възлагат на ГДБОП, а разследването на проявите на корупция по високите етажи - отново на следователите. Дейностите по превенция на корупцията, установяване на конфликт на интереси и на несъответствие в декларираното имущество на лица, заемащи публични длъжности, се прехвърлят към Сметната палата, която става правоприемник на административните структури на КПК, осъществяващи тези функции.
Служителите от Специализирана дирекция „Противодействие на корупцията“ в КПК преминават към ГДБОП без срок за изпитване, освен служителите, които са в срок за изпитване, реши парламентът.
КПК предава на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) всички архивни дела на оперативен отчет, както и останалите бази данни в КПК, съдържащи информация относно тези дела, реши окончателно парламентът. Всички действащи дела на оперативен отчет, водени от КПК, преминават към ГДБОП, предвиждат още промените.
Парламентът прие на второ четене промени в Закона за здравето, внесени от Александър Симидчиев („Продължаваме промяната-Демократична България“) и Костадин Ангелов (ГЕРБ-СДС).
„Първа помощ с автоматичен външен дефибрилатор“ е помощта, която се оказва на лица в спешно състояние с внезапно спиране на сърдечната дейност до оказване на медицинска помощ", разписаха депутатите.
Всяко лице, намиращо се на място на инцидент с възникнало спешно състояние, може да оказва първа помощ с автоматичен външен дефибрилатор, разположен на обществени места, са част от приетите предложения. Обществените места, на които може да се разполагат автоматични външни дефибрилатори, се определят с наредба на министъра на здравеопазването, гласува Народното събрание.
Всяко лице, което е на място на инцидент с възникнало спешно състояние, е длъжно да информира за това на единния европейски номер за спешни повиквания 112.
Първата помощ се оказва преимуществено от медицински специалисти, но НС реши, че ще може и от лица, които не са такива.
Депутатите приеха две четения в едно заседание промени в Закона за гражданското въздухоплаване, внесени от Андрей Рунчев (ГЕРБ-СДС) и група народни представители.
Въздухоплавателните средства ще могат да излитат и да кацат, освен на летища и на оперативни площадки, реши парламентът. Предвидено е използването на оперативните площадки да се осъществява по реда и условията на наредба на министъра на транспорта и съобщенията, с която се определят правилата, регулиращи полетите в обслужваното въздушно пространство на Република България.
Според вносителите с приемането на законопроекта се разрешава реалният практически проблем, свързан с термина „оперативна площадка“, като се създава допълнителна разпоредба в тази посока. По този начин ще се осигури и пълно съответствие с правото на Европейския съюз в областта на гражданското въздухоплаване, се казва в мотивите. Приемането на подобна норма би намалила неяснотите, като от своя страна ще създаде и правна, и регулаторна сигурност на всички потребители и ще даде възможност за установяване на оперативни стандарти за безопасност и сигурност на тези площадки, което е критично за високорисковите операции, аргументират се вносителите.
Парламентът прие на първо и второ четене в едно заседание Закон за общите изисквания за безопасност при предоставяне на атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност, внесен от Министерския съвет. Всяко лице, което има намерение да предоставя атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност, преди да започне дейността си, задължително ще подава уведомление по образец до министъра на туризма за вписване в публичен регистър, който ще се създаде и води в Министерството на туризма и ще бъде част от Националния туристически регистър, решиха депутатите.
Правото да се предоставят услугите ще възниква от датата на вписване в регистъра.
Предвижда се изискване за задължителна застраховка „Злополука“ на лицата, ползващи атракционни услуги.
Контролът на съоръженията, оборудването и екипировката, включително на предпазните средства, използвани при предоставянето на атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност, ще се извършва от акредитирани органи.
От обхвата на законопроекта са изключени спортните дейности, спортните услуги и спортно-туристическите дейности, уредени в Закона за физическото възпитание и спорта.
