Посланикът на Република Кипър Хараламбос Кафкаридис представи приоритетите на Кипърското председателство на Съвета на Европейския съюз /ЕС/ на съвместно заседание на комисиите по външна политика и по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Заместник-министърът на външните работи Елена Шекерлетова запозна депутатите с българските цели в рамките на председателството.
„Автономен съюз, отворен към света“ е мотото на Кипърското председателство на Съвета на ЕС, отбеляза посланик Хараламбос Кафкаридис. Логото на председателството е кипърско слънце на фона на тъмносиния цвят, представящ ЕС.
ЕС трябва да остане отворен към света, като това е и възможност за независимост, заяви Хараламбос Кафкаридис. Автономна Европа е и по-сигурна Европа, подчерта той. Сред приоритетите на Кипърското председателство са сигурност и отбрана, повече инвестиции и конкурентоспособност, дългосрочен бюджет, подкрепа за Украйна и др.
Посланикът отбеляза, че председателството се случва на фона на различни предизвикателства, сред които миграцията, действията на Русия и случващото се във Венецуела и Иран. По думите му Европа ще успее да остане устойчива въпреки предизвикателствата. Твърдо вярваме, че ЕС ще излезе по-силен и единен от тях, каза Хараламбос Кафкаридис. Той подчерта като важно укрепването на трансатлантическите връзки.
В началото на заседанието посланикът на Република Кипър поздрави България за приемането на страната ни в еврозоната и отбеляза, че България е положителен пример за задълбочаване на европейската интеграция.
Председателят на Комисията по външна политика Йорданка Фандъкова отбеляза, че в период на сериозни геополитически предизвикателства ролята на ротационното председателство е от ключово значение за запазване на европейското единство и стратегическата посока на ЕС. България и Кипър са свързани с многогодишни отлични приятелски отношения, споделени европейски ценности и сходни позиции по редица въпроси от общоевропейския дневен ред – сигурността в региона, разширяването на ЕС, подкрепата за Украйна и много други, допълни Йорданка Фандъкова.
Заместник-министърът на външните работи Елена Шекерлетова определи мотото на председателството „Автономен съюз, отворен към света“ като много подходящо послание на Кипър и отбеляза, че го разчитаме като стремеж и обещание за полагане на усилия Европейският съюз да остане консолидиран и дееспособен. България е готова да съдейства и да сътрудничи с Кипър за това целите от дневния ред на председателството да бъдат максимално добре реализирани, заяви тя.
Елена Шекерлетова отбеляза, че една от централните задачи на Кипърското председателство е да управлява процеса на съгласуване на следващата Многогодишна финансова рамка, което изисква и конструктивното участие на всички държави членки, но и един много балансиран подход от страна на председателството. По този въпрос водещите приоритети на България остават непроменени – това са Кохезионната политика, Общата селскостопанска политика, ефективното управление на границите. Тези политики следва да продължат да получават адекватно равнище на финансиране и да останат във фокуса на ЕС като самостоятелни и важни политики, подчерта тя.
България споделя, че за ЕС е ключова целта да засили своите усилия, включително и чрез адекватно финансиране и инвестиции в областта на отбраната и сигурността, посочи заместник-министърът. Споделяме намерението на председателството да работи за създаването на силна европейска отбранителна промишленост, както и за изграждане на устойчивост и подобряване на капацитета на Съюза да противодейства на хибридните заплахи и на кибер заплахите, допълни Елена Шекерлетова.
В началото на заседанието председателят на Комисията по външна политика Йорданка Фандъкова отбеляза, че на 11 януари 2026 г. станахме свидетели на посегателство срещу дипломатическата ни мисия в Скопие, което е пряко нарушение на Виенската конвенция за дипломатическите отношения. Този акт за съжаление не е изолиран, индивидуален акт на вандализъм, а е директно следствие от продължаващата безнаказаност, от толерирания и подклаждан говор на омразата в Република Северна Македония /РСМ/ срещу България и българската общност, заяви тя. По думите й липсата на системно преследване и на адекватни наказания за многобройните посегателства срещу представители и организации на българската общност поддържат целенасочено наличие на среда, в която подобни престъпления и говор на омразата не само не се предотвратяват, но се насърчават и отчетливо се увеличават.
Като председател на Комисията по външна политика остро осъждам този акт и съм сигурна, че и колегите от комисията ще се присъединят към тази моя позиция, заяви Йорданка Фандъкова. Според нея това посегателство не е просто удар срещу дипломатическото представителство на една съседна държава, член на ЕС, а и срещу усилията на България да живеем и да се развиваме в условията на добросъседски отношения. Това е акт срещу европейската перспектива на Република Северна Македония, към която тя заявява, че се стреми и срещу европейските ценности, сред които е и върховенството на закона, добави Йорданка Фандъкова. Ние ще продължаваме да следим с изострено внимание и да настояваме властите в Скопие да предприемат системни, последователни и ефективни мерки за гарантиране на сигурността както на българското дипломатическо представителство, така и най-вече на своите граждани – част от българската общност в страната, подчерта тя.
Атаката над българското посолство в Република Северна Македония е недопустим акт, заяви председателят на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове в парламента Димитър Гърдев. Според него тя не е спорадична акция, а следствие на дългогодишна политика в РСМ.
По повод приоритетите на Кипърското председателство Димитър Гърдев отбеляза, че България последователно подкрепя процеса по разширяване на Западните Балкани и това е основен наш приоритет. Процесът на разширяване се води на базата на т.нар. европейски консенсус, одобрената преговорна рамка и от Съвета, приета от РСМ, отбеляза той. „Но сме обезпокоени и от една тенденция от нашите колеги от управляващите в Скопие, които се опитват да разделят този процес на две - едното е промяна на конституцията, но същевременно и разграничаване от Договора за добросъседство и сътрудничество", каза Димитър Гърдев.
