Лидия Кечиджиева, докторант по имунология в Института по микробиология на БАН, е новият носител на годишната докторантска стипендия на фондация Карол Знание. Тя спечели вота на журито в конкуренция с двама докторанти от Софийски университет и един от Югозападния университет. Темата на докторантския ѝ труд е Изследване ефекта на специфична високо-метилова диета върху развитието на системен лупус еритематозус при миши модели на заболяването.
Системният лупус еритематозус (СЛЕ) е едно от най-комплексните автоимунни заболявания, което се характеризира с нарушен имунен толеранс, хронично възпаление и тежки органни увреждания. Съвременните терапии са ограничени поради неспецифичност и цитотоксичност, което налага търсене на нови, по-селективни подходи. Проектът се основава на тази необходимост чрез изследване на епигенетичните механизми, по-специално метилирането на ДНК – и тяхната роля в модулирането на патологичния автоимунен отговор.
Основната цел е да се оцени дали диета, богата на метилови донори (фолиева киселина, L-метионин, холин, бетаин), може да потисне развитието на лупусоподобно заболяване в хуманизиран NSG/RAG2 миши модел, генериран чрез трансфер на периферни кръвни мононуклеарни клетки от пациенти със СЛЕ. Работната хипотеза на докторантката предполага, че цялостното повишаване на нивата на метилови групи в организма ще възстанови нормалните нива на метилиране на генома, което от своя страна ще забави развитието на автоимунната патология.
Съществен акцент в проекта е и анализът на чревния микробиом. Натрупват се доказателства, че чревната среда играе ключова роля в пречупването на имунологичния толеранс и инициирането на автоимунни заболявания. Метилирането на ДНК се разглежда като регулаторен механизъм, който влияе върху метаболитната активност, продукцията на имуномодулиращи метаболити и взаимодействията между микроорганизмите и лимфоидната тъкан, асоциирана с чревната лигавица. Проследяването на генната експресия в тъканно-установените лимфоцити, както и цялостното разнообразие на чревния микробиом на животните ще позволи да се установи дали високо-метиловата диета модулира не само имунните клетки, но микрофлората – потенциален ключов механизъм в потискането на автоимунитета.
Използваните методи в изследването комбинират съвременни подходи от имунологията, молекулярната биология и патология: хуманизиран миши модел, ELISA анализи за автоантитела и цитокини, поточна цитометрия определяне на степента на метилиране и хидроксиметилиране на ДНК, хистохимия и имунофлуоресценция. Очаква се третирането с високо-метиловата диета да намали протеинурията, титрите на автоантитела, бъбречните увреждания и да възстанови нормалните епигенетични профили.
Краткосрочните цели са завършване на експериментите и анализ на имунологичните, епигенетичните и микробиомни данни. Дългосрочно, проектът ни цели разработване на нови епигенетично базирани терапевтични стратегии, казва Лидия Кечиджиева.
Тя е бакалавър по биотехнологии и магистър по клетъчна биология и патология. От миналата година е асистент в Институт по микробиология Стефан Ангелов, БАН. В института тя започва работа като стажант преди пет години, още докато учи бакалавърска степен, а две години по-късно остава да работи като молекулярен биолог. Докторант е от януари 2025 г. в лаборатория Експериментална имунология на Института по микробиология.
Повече информация: на страницата на фондация Карол Знание
Снимки: фондация Карол Знание
