„България разполага с една от добре развитите законодателни и политически рамки в областта на борбата с трафика на хора в региона. Но в същото време тази рамка трябва да се развива и адаптира непрекъснато, защото трафикът на хора е динамично престъпление с все по-сложни и променящи се форми, особено в контекста на цифровизацията и нарастващата роля на интернет в процесите на набиране и експлоатация на жертви“. Това заяви заместник-министърът на правосъдието Спаска Кинчева при откриването на Лаборатория за политики „Модели на национални докладчици за борба с трафика на хора“. Събитието се организира от Националната комисия за борба с трафика на хора (НКБТХ) и неправителствената организация „Обсерватория за политики и граждани“, в партньорство с Посолството на Кралство Нидерландия в Република България.
В приветствието си заместник-министър Кинчева отбеляза още, че Министерството на правосъдието вече работи и във връзка с промените на Европейската директива за борба с трафика на хора, като междуведомствената работна група трябва да приключи своята дейност до средата на тази година. Тя допълни, че важно място в този процес заема събирането и анализът на надеждни данни.
Целта на днешния форум бе да се обсъдят някои европейски модели на национален докладчик и да се идентифицира кои елементи от тях могат да бъдат приложени при изграждането на български модел. В обсъжданията бе изтъкнато, че международните стандарти и добрите европейски практики подчертават необходимостта от независим национален докладчик, който да осъществява мониторинг, анализ и публично отчитане на ефективността на мерките за борба с трафика на хора.
В събитието участваха още заместник министър-председателя Атанас Зафиров, който е и председател на НКБТХ, Н. Пр. Артур ден Хартог, посланик на Кралство Нидерландия, проф. Анна Кръстева, председател на „Обсерватория за политики и граждани“, Кристина де Бройн, представител на Детския фонд на ООН (УНИЦЕФ) в България, Диан Шмит, Европейски координатор по борба с трафика на хора и други.
