27 октомври 2025 година
Практиката по наказателни дела свързана с имотните измами и необходимостта от нови законодателни решения обсъди Съветът за партньорство към Висшия съдебен съвет. В заседанието участваха г-жа Вероника Имова – член на Съдийската колегия на ВСС и съпредседател на Съвета за партньорство, г-жа Даниела Ангелова – прокурор във Върховна касационна прокуратура, съпредседател на Съвета за партньорство и заместник-председател на Асоциацията на прокурорите в България; г-н Стефан Петров и г-н Евгени Иванов – членове на Прокурорската колегия на ВСС, както и представителите на професионалните организации – г-жа Преслава Петкова – следовател в Националната следствена служба и председател на Камарата на следователите в България (КСБ), г-н Стоян Иванов – следовател в Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура – Бургас и представител КСБ, г- н Младен Семов – съдия в Административен съд – София-град и представител на Асоциацията на българските административни съдии (АБАС). По покана на Съвета за партньорство в заседанието участваха г-жа Елена Андреева – прокурор в Софийска районна прокуратура, член на Асоциацията на прокурорите в Република България (АПБ), и г-н Пламен Иванов – прокурор в Районна прокуратура – Варна, член на Управителния съвет на АПБ.
При откриването на заседанието съпредседателят на Съвета за партньорство прокурор Ангелова обясни, че поставената на обсъждане тема е избрана, заради нейната актуалност, висока степен на публичност и обществена значимост. Тя сподели, че участва като представител на Прокуратурата на Република България в работната група към Министерството на правосъдието за създаване на ЗИД на НК, който да регулира обществените отношения, свързани с имотните измами, и уточни, че друга работна група работи по проект на ЗИД на ГПК. Според нея противодействието на имотните измами изисква комплексен подход за промени както в наказателноправните, гражданскоправните и специалните закони, свързани с нотариусите и регулирането на собствеността, така и промени в НК, с цел осигуряване адекватна наказателно правна защита на пострадалите лица, за да се изпълнят изискванията на чл. 13 от ЕКЗПЧ и те да бъдат в синхрон с националното законодателство.
В началото на дискусията прокурор Иванов от Районна прокуратура – Варна представи практиката на районните прокуратури, в които постъпват жалбите на пострадалите от имотни измами. Той посочи, че от началото на годината в Районна прокуратура – Варна са образувани 27 преписки, свързани с обстоятелствени проверки за снабдяване с констативни нотариални актове, като към настоящия момент се водят 13 досъдебни производства. Според него защитата на собствениците на имоти следва да бъде комплексна и да включва превенция, институционална подкрепа и законодателни промени в наказателно правната уредба. Посочено бе, че собствениците следва да извършват редовна проверка на имотите в имотния регистър, своевременно да уведомяват органите на изпълнителната и съдебната власт за започнати обстоятелствени проверки, а взаимодействие между нотариусите и органите на съдебната власт и изпълнителната власт трябва да се подобри. Прокурор Иванов разясни защо в преобладаващите случаи разпоредбите чл. 209 и чл. 212 от НК не могат да бъдат приложени за случаите на документна имотна измама. Той обърна внимание, че при осъществяване на разпоредителни сделки с недвижими имоти, при които се използват неистински документи и документи с невярно съдържание или преправени, като пострадали се приемат купувачите по сделките. В тази връзка той обоснова необходимостта от наказателно правна защита на собствениците на имоти и техните права и даде примери от практиката с представяне на фалшиви завещания и неистински предварителни договори за покупко-продажба на имоти. Според него в специалните закони следва да бъдат въведени изисквания за по-задълбочени проверки при обстоятелствените производства, да се въведат публични регистри на вече започнали обстоятелствени проверки, както и задължение за проверка на място при извършване на тези производства, с оглед установяване на фактическо владение на имота.
Прокурор Андреева от СРП запозна Съвета за партньорство със становището на АПБ и конкретните предложения за законодателни промени в Наказателния кодекс, изготвени от Научно-експертния съвет към Асоциацията. Тя сподели, че експертният съвет подкрепя засилването на наказателно правната защита срещу измамите и промяната на материално правната рамка, като постави акцент върху необходимостта от системен подход към имотните измами, засилване на превенцията, по-силна и прецизна защита за уязвимите лица, усъвършенстване на нормите, свързани с документните престъпления и други. Изложени бяха съображения, че редакция от 30.10.2025 г. на ЗИД НК няма да постигне целите за действително справяне с имотните измами, тъй като предвижда високи санкции и включване на квалифицирани състави, част от които са абсолютно неприложими. Посочено бе също, че някои от предложените промени са само косвено свързани с реалните механизми на имотните измами. Обоснована бе необходимостта от допълнително обсъждане и доразвиване на ЗИД НК така че да може да отговори на реалните житейски ситуации и на нуждите на прокурорската и съдебната практика. Прокурор Андреева заяви, че от АПБ са готови да предложат изготвен от тях ЗИД на НК, който е съобразен с констатираните проблеми - несъставомерност на типични схеми за имотни измами, късното узнаване на измамата от пострадалите, участието на организирана престъпност, уязвимост жертвите, които най-често са с ниска житейска опитност, самотни, малограмотни, в състояние на зависимости, изповядване на сделките под реалната цена, използване на подставени лица, включително под минимума на Закона за ограничаване разплащанията в брой и и т.н.
Към изразените становища се солидаризира и следовател Стоянов от Следствения отдел към Окръжна прокуратура - Бургас, който обърна внимание на преплитането на гражданскоправния и наказателноправния аспект на тези престъпления. Той сподели лично мнение и примери от практиката, свързани с разпоредителни сделки, като посочи, че има случаи, когато законосъобразни действия водят до общественоопасни последици. Според него въвеждането на прекалено много състави в НК, вкл. квалифициращи, за решаването на имотните измами би довело до проблеми в доказването и ниска успеваемост.
Следовател Петкова – председател на КСБ, сподели за съвместната инициатива с АПБ, при която са обобщени становища на прокурори и следователи от страната по темата, като заяви, че са готови да дават конкретни предложения за законодателни мерки и текстове и даде за пример престъпленията по чл. 210 НК - – включването на изпълнително деяние по решение или в изпълнение на организирана престъпна група, и по чл. 321а НК.
