Символът на строителното безумие и държавната политика на системно унищожаване на природните ни богатства стана преди години т.нар. хотел „Подпорна стена“, който „Главбулгарстрой“ започна да строи направо на плажа в местността Алепу край Ропотамо. Това е и поредния лош символ на институционалното предателство, който бе узаконен с решение на ВАС, въпреки признанието и становището на висшите представители на правителството, че подобен строеж е недопустим и незаконен. Фактът обаче, че преди години едни от най-видните представители на ВАС бяха разобличени с облагодетелстване с парцели и къщи на първа линия на морето, като „крайно нуждаещи се“ обяснява подобни действия. Не може да се забрави и актът именно на ВАС, с който преди 18 г. директно бе премахнат статутът на най-големия Природен парк в България – Странджа, за да бъдат удовлетворени олигархични интереси за плътно застрояване на Южното Черноморие. Именно това отприщи тогава вълна от общонационални протести и се появи за пръв път явлението “блокадите на „Орлов мост“.
През 2019 г. скандалът с т. нар. „Подпорна стена“ на Алепу взриви обществото. Върху дюните, в самото сърце на защитена територия, се извиси хотел, прикрит като „укрепително съоръжение“. Институциите манкираха външно, че ще спрат беззаконието на редица закони за строеж на цял ваканционен комплекс директно върху пясъка, но реално се превърнаха в съучастници. От своя страна „ГБГ“ уж се освободи от бремето, като прехвърли собствеността на един общински съветник от Приморско. Така виновни уж няма, но и поражението върху природата стана необратим факт. Всъщност се запази тенденцията сегашната алчна и престъпна управляваща шайка, оплетена в корупционни връзки и зависимости да унищожава за свой користен интерес най-голямото национално богатство на българите и бъдещите поколения. Обещанията на Борисов през 2020 г., че подобно безобразие никога няма да се превърне в хотел се оказаха традиционно един празен балон. Отговорни за този погром неизменно носят и ръководителите на редица държавни институции – РИОСВ-Бургас, която постанови, че не е нужна екологична оценка; МОСВ, което одобри решението, въпреки общественото възмущение; РДНСК, която го узакони с печати и парафи. Именно нейният тогавашен шеф Милен Ненчев стана автор на крилатата фраза, превърнала се в нарицателно на беззаконието, прикрито като бизнес: „Не е хотел, а подпорна стена“. С времето лъжата лъсна с цялата си сила пред очите на безсилното и страхливо да се противопостави общество, заедно с неговите фалшиви представители в политическата власт.
Три институции, които би трябвало да защитават природата и закона, сложиха подписите си под беззаконието. Четвъртата – ВАС – го подпечата. Така с дружните усилия на различните „държавни“ институции за пореден път се демонстрира, че законите в България не струват повече от хартия за санитарни нужди и не важат за определена малцинствена прослойка генерираща чудовищната корупция в най-изостаналата, обезлюдяваща, мръсна и изпепелена страна в Европа.
Биволъ още тогава предупреди, че „Подпорната стена“ не е изключение, а модел за узаконяване на престъпления срещу природата.
Съпругът на Екатерина Захариева е проектант на подпорния хотел на “Алепу”
Гората изчезва докато мигнеш
В България горите изчезват със скоростта на светлината. И то точно във времето на апокалиптичните климатични промени, зловещо безводие и очертаващо се трайно и непреодолимо засушаване. Ако не от умишлените пожари, които безнаказано цяло лято опустошиха стотици хиляди хектари гори из цялата страна /за което сме твърдо първи в цяла Европа/, то от незаконни или узаконени от корумпираната власт сечи. Няма никакво значение за алчната и неинтелигентна шайка на власт, че именно горите са единствената ни защита срещу сушата, наводненията, загубата на плодородие, горещините и студа. Да оставим настрана духовното им измерение върху националната памет, самочувствие, възможност за вдъхновение, отмора, мястото им в самосъзнанието на българина от началото на историята. Но когато държавата се управлява от престъпници, логично е престъпленията по места и във всички сфери на живота да бъдат ежедневие и дори закономерност, а материалните ценности за самите тях са бъдат определящи във всичките им действия.
Днес този модел има своята грозна проекция в гората край Аркутино. Така за няколко дни преди година просто изчезна до вейка цяла една дъбова гора от 30 дка. Гората беше със стари над 50 годишни дървета в защитената зона към резерват Ропотамо. Цялата гора беше изсечена на голо в подигравка на всички възможни закони в страната. По груби изчисления на лесовъди само добитата дървесина от тази гора се изчислява на над 200 000 лв.
Тогава проверка за ужасяващата сеч на голо на Андреа баир между Алепу и Аркутино показа че изсечената гора се води земеделска земя. Това гарантира, че сечта е извършена при нарушение на заповедите за защитена зона Комплекс Ропотамо по директивата за птиците и защитена зона Ропотамо по директивата за хабитатите. В заповедта на Комплекс Ропотамо е забранена каквато и да е сеч на единични и групи дървета в земеделските земи. В заповедта на зоната по хабитатите също е забранена всякаква сеч на дървета в земеделските земи, с изключение на интродуцирани или привнесени от човешка дейност видове
РИОСВ е констатирала, че сечта е извършена в 4 терена, собственост на фирма „Алепу“ ЕООД. Земята се намира на метри от „Подпорния хотел“ на плажа северно от нос Хумата.
Терените с изсечената в защитена зона “Ропотамо” гора е на метри от “Подпорния хотел” на брега на морето.
Гората е изсечена “на голо”. Теренът е заравнен и насипан с трошен камък и пръст в подготовка за строителство.
Терените попадат в границите на 2 защитени зони – защитена зона Ропотамо, за опазване на местообитанията на дивата флора и фауна и Комплекс Ропотамо за опазване на дивите птици. Поразената площ е идентифицирана като „природно местообитание „Балкано-панонски церово-горунови гори”. Горунът е изключително рядък вид дъб, който се счита за ендемитен и се среща в България единствено в района на Странджа планина. Проверката е извършена на 08.05., а на 22.07.е съставен Акт за нарушение на „Алепу“ ЕООД. Грубо са погазени поне 2 закона – Законът за биологичното разнообразие /ЗБР/ и Законът за опазване на околната среда /ЗООС/.
Според кадастралния регистър, на тези терени всякаква дейност е ограничена.
Така по скимването на „Алепу, че й трябва този терен от над 30 декара една цяла защитена гора изчезва за дни в последната половина на април 2024 г. Сечището дори е изкоренено, заравнено с булдозер и върху него е насипан частично чакъл, пръст и трошени камъни, така че да не остане помен дори от това, че там е имало големи дървета. Самата сеч не е единственото престъпление, тя се извършва, за да се подготви теренът за бъдещо мащабно строителство. Гледката е шокираща:
Експертите са категорични: Изчезнало е местообитание с код 91М0 – Балкано-панонски церово-горунови гори, което е предмет на опазване и по мрежата Натура 2000.
Експертното становище е недвусмислено- извършено е първично обезлесяване с цел промяна предназначението на земята – тежко нарушение по чл. 31 от ЗБР и чл. 85, ал. 1 от ЗООС. Засягат се местообитанията на редки птици, включително видове от Приложение 2 и 3 на ЗБР. Освен това определено може да се тълкува престъпление по смисъла на Наказателния кодекс (чл. 278в) – унищожаване на гори в защитени територии.
Да си стиснем ръцете!
Вместо да бъде сезирана прокуратурата и да бъде наложена глоба до 20 000 лв., както изисква чл. 166 от ЗБР и чл. 19 от ЗООС, директорът на РИОСВ-Бургас Павел Маринов подписва споразумение с нарушителя, управителя и собственик на „Алепу“ ЕООД – Светлин Георгиев. Интересното е, че Георгиев придобива собствеността на „Алепу“, заедно с терените южно от Созопол от 9 съдружници, които в един и същи момент масово решават да му продадат дяловете си във фирмата, т.е. и нейната собственост. Това става по-малко от година преди Георгиев да изсече дъбовата гора край Ропотамо. Всъщност тогава и става преименуването на „Алепу“ ЕООД в „Аркутино Френдс“ ЕООД. Собствеността минава през една друга фирма на Светлин Георгиев – „Европроджект консултинг“ ЕООД. Последната е била бенефициент чрез различни ДЗЗД-та на обществени поръчки за около 3.5 млн. лв. през годините на управление на партията на Борисов. Най-сериозните поръчки са свързани с т.нар. „воден цикъл“ на Поморие. Общината се управлява вече 4 мандата от верния човек на Борисов и областен координатор на ГЕРБ – Иван Алексиев.
Съгласно данните от публичния регистър за процедурите по ОВОС и ЕО към сайта на МОСВ, пълномощник на управителя и собственик на „Алепу“ ЕООД – Светлин Георгиев, е Димитър Сотиров – общински съветник в Бургас също от листата на управляващата партия ГЕРБ. Цялата процедура по преписката се води на негово име. От името на „Алепу“ или „Аркутино френдс“ той се явява лицето, което е упълномощено от името на фирмата да води кореспонденцията с Павел Маринов.
Общинският съветник от ГЕРБ Димитър Сотиров – официален представител на “Аркутино френдс”
След договорката за Споразумение с Димитър Сотиров, санкцията за престъпно унищожената дъбова гора е редуцирана до 3500 лв. – колкото средностатистически семеен отпуск!
Така с подписа на Маринов тежко престъпление срещу природата е превърнато в „дребно нарушение“, за което дори не се търси наказателна отговорност.
От унищожена гора – към строителна площадка
Година по-късно, през август 2025 г., същите терени вече са станали предмет на изменение на подробния устройствен план (ПУП-ПРЗ). Възложител е фирмата, която “на тъмно” изсече гората, но днес си е променила името на „Аркутино френдс“ ЕООД. Всъщност става ясно и защо е била изсечена дъбовата гора в защитената зона – за да се застрои с ваканционно селище.
Сателитна снимка на унищожената гора, превърната в строителна площадка, в нарушение на редица закони в България.
С плана се предвижда промяна на зоната от вилно застрояване към курортна зона, увеличаване на височината на сградите до 10 м, повишаване на плътността и интензивността на застрояване, изграждане на апартаментен хотел и общежитие върху площ от 32 дка и увеличаване на допустимата застроена площ от 19 200 кв.м. на 32 000 кв.м.
След драстичното погазване на 3 закона и брутално унищожение на гора в защитена зона, нарушителите целят да бетонират терена, т.е. да създадат поредното бетонно гето по вече съсипаното от презастрояване българско Черноморие. Един абсурд, който през последните 25 г. превърна южното ни крайбрежие в нежелана за нормалните и платежоспособни туристи дестинация, а предимно за нискотарифен, алкохолен и чалга туризъм. С една дума поредната стъпка към „гетоизацията“ на най-прекрасните някога кътчета на българското крайбрежие.
Тук отново Павел Маринов се намесва с властовата си позиция и отново срещу закона и срещу интересите на природата. Като началник на РИОСВ-Бургас той решава, че не е нужна екологична оценка. /Решение № БС-113-ЕО/2025г./
Аргументът за това е повече от скандален – теренът бил „антропогенно повлиян“. Въпреки, че се намира в 2 защитени зони.
Да, „повлиян“ е, но защото РИОСВ вече е допуснала незаконното обезлесяване и дори е отказала да издаде предписание на нарушителите за възстановяване на щетите срещу природата, според изискванията на ЗБР. Така се стига до оскиморон, който е възможен единствено в държава, която се управлява от престъпници!
Престъплението се превръща в аргумент за строителство.
Веднага след публикуване на последното /Решение № БС-113-ЕО/2025г./ на Павел Маринов, Българска Фондация Биоразнообразие (БФБ) обжалва решението пред министъра на околната среда. Едни от най-сериозните аргументи в жалбата са:
- изменението на ПУП попада едновременно в Приложение 1 (т. 24а – ваканционни селища, хотелски комплекси извън урбанизирани територии) и Приложение 2 (т. 1г – обезлесяване с цел промяна предназначението на земята) на ЗООС, което задължава провеждане на екологична оценка;
- старото решение по ОВОС от 2005 г. е правно невалидно по чл. 99, ал. 12 от ЗООС;
- засегнатата територия е част от две защитени зони – BG0001001 „Ропотамо“ и BG0002041 „Комплекс Ропотамо“;
- унищожаването на местообитание 91М0 е необратимо и води до влошаване на природозащитния статус на зоната.
Екологът Тома Белев допълва:
- самият Маринов признава, че при постановяване на наказанието, сечта е „първично обезлесяване“, но после твърди обратното, за да избегне ЕО;
- нарушено е решение на Съда на ЕС по дело C-323/17 (People Over Wind), което забранява смекчаващи мерки да заменят оценката на въздействието;
- вместо да задължи инвеститора да възстанови унищожените 24 декара, директорът му разрешава да унищожи и последните 7.
- Това не е административна грешка. Това е умишлено обслужване на инвеститора.
От Аркутино до Брюксел
Случаят в Аркутино не е само местен скандал. Той е нарушение на европейското право и трябва да попадне под мониторинга на Европейската комисия, тъй като целенасоченото унищожение на природните богатства на България, всъщност представляват вече и престъпление срещу природата на целия Европейски съюз. Още повече, когато това се толерира от държавата България и нейните дълбоко корумпирани институции. Преследването на отговорност се регламентира от редица актове на европейското законодателство. В случая конкретни Директиви на ЕС:
- Директива 92/43/ЕИО (Директива за местообитанията) – изисква държавите-членки да предотвратяват влошаването на природните местообитания в защитените зони.
- Директива 2009/147/ЕО (Директива за птиците) – забранява унищожаването на местообитания на защитени видове.
И двете директиви са транспонирани в българското законодателство (ЗБР, ЗООС), но в случая с Аркутино са брутално игнорирани.
Подобни престъпления за били третирани и от Съда на ЕС, като по тях имаме определена Практика. Могат да се посочат 2 решения на съда, които са приложими към случая „Аркутино“. Това са:
- Решение C-323/17 (People Over Wind): смекчаващи мерки не могат да бъдат основание за отказ от оценка за съвместимост. Павел Маринов нарушава точно този принцип.
- Решение C-6/04 (Комисия срещу Обединеното кралство): държава-членка, която допуска влошаване на местообитания чрез липса на оценка, носи отговорност пред ЕК.
Европейската комисия вече е стартирала множество наказателни процедури срещу България за неспазване на екологичното законодателство. Случаят „Аркутино“ е класически пример за нарушение, който може да доведе до ново производство по чл. 258 ДФЕС.
Корупционният модел „Маринов“
В разследването си можем да обобщим, извеждането на корупционна схема:
Тя започва с незаконно обезлесяване → вместо наказателна отговорност, символична глоба след споразумение от 3500 лв. /видно от сайта на РИОСВ-Бургас/.
Унищожената природа, вместо да бъде наложено изискване за нейното възстановяване, се използва като аргумент, че теренът е „повлиян“.
След това съвсем логично следва напълно неприложено постановяване за отказ от процедура по ЕКОЛОГИЧНА ОЦЕНКА, което на практика се прави, за да бъде улеснено и узаконено предстоящото строителство.
Кому тогава служи абонираният за държавен служител Павел Маринов, поставен на поста Началник на инспекцията, която следи и отговаря за „опазване на околната среда, водите“ и природата? На обществото, на природата с обявените чрез държавни актове и закони защити, зони и правила, или на един самозабравил се частен инвеститор, приближен до управляващата партия ГЕРБ, който е превърнал своите собствени намерения в закони, правила и норми.
Очевиден е фактът, че през последната година множество служители в инспекцията са принудени да напуснат своята работа. Вече напуснали експерти разказаха, че са били подложени на наказания, заплахи и репресии в местната институция на РИОСВ-Бургас, защото са несъгласни с безобразията на Маринов. Според служителите немият маниер се е превърнал в сталинистка чистка, с единствената цел в бъдеще да няма никакви пречки пред тоталния погром върху всички защитени територии, зони и местности по Южното Черноморие. Тревожна е мълчаливата подкрепа на сегашния Министър по околна среда и води – Манол Генов спрямо подобен ръководител на институция, чиито действия са безнаказани и толерирани.
Кой понася отговорността от безчинстването на един самозабравил се нееколог, който безнаказано и безконтролно налага деспотичен метод на работа и търси ли се отговорност за това?
Кой ще понесе отговорността за това, че е думата „еколог“ е вече „мръсна дума“ и с нея се свързват единствено далавери в ущърб на природата, съмнителни сделки под масата и най-вече облагодетелстване за сметка бъдещето на поколенията?
Името Павел Маринов не е случайно. Биволъ от години го посочва като поръчков началник, инструмент на задкулисни интереси, който използва институцията като личен щит и в полза на определени “инвеститори”.
Властта с натиск урежда соларен парк на В.Златев върху 144 ха защитена зона край морето
Павел Маринов е разследван многократно и разобличен от Биволъ в конфликт на интереси, обслужване на частен бизнес, връзки с висши държавни ръководители в Русия, и парашутист спуснат за шеф на една от ключовите РИОСВ-Бургас в страната именно от олигархични кръгове, без никакво образование, ценз или опит в опазването на околната среда или екологията. Маринов е известен като бивш областен управител на Орешарски, който даде пръв „зелена светлина“ за строежа на „Доган сарай“ край Бургас, който също бе разкрит от Биволъ като напълно незаконен, но непремахнат и до ден днешен.
Бургаският губернатор Павел Маринов въртял бизнес с фантомни офшорки
Павел Маринов последно се опита да пробие като депутат от новата партия на Жан Виденов, но след краха на едни от последните избори, беше уреден от менторите си на ключовия пост – Началник на РИОСВ-Бургас. Нищо добро не произтече за природата в този край на България през това време, точно обратното – Маринов трескаво узаконява всякакви нарушения срещу екологичното законодателство в полза на мастити корпорации. Интересно е да се анализира как един тъмночервен и проруски кадър във властта обслужва перфектно бизнесинтересите на ГЕРБ в същото време. Това е само един от индикаторите, които издават истинската посткомунистическа генетика и общи корени на УЖ проевропейската и УЖ “евроатлантическа” партия на Бойко Борисов.
Със „стабилен гръб“ неизменно във всички ръководства на МОСВ, Маринов беше махнат само за няколко месеца през 2022 г. в края на управлението на ПП, когато Министерството се оглавяваше от Борислав Сандов, но поради липса на време, конкурс за длъжността не можа да бъде финализиран. Веднага след това той беше върнат и преназначен на поста от последвалата кавалкада от служебни и редовни правителства. Така или иначе нито едно от поредните служебни или редовни правителства през последните 4 г. не можа да се справи с подобна скандална номенклатура, въпреки алармиращите статии на Биволъ за настъпилия погром в „опазването“ на околната среда в Бургаско и екзекуцията на редица защитени зони и територии. В МОСВ се спряга името на „непоклатимия“ зам. министър Атанас Костадинов, като главен Патрон и поддръжник на Павел Маринов.
Ексгубернатор на Бургас от ерата Орешарски оглави областното РИОСВ в кабинета на Румен Радев
Областният на Бургас се оказа съдружник с главния конструктор на руските “Звездни войни”
Прочети подробно още за Маринов тук: https://bivol.bg/?s=Павел+Маринов
Подписът, който замени гората с бетона
Историята на Алепу и Аркутино не е локален скандал. Тя е огледало на национален проблем – системното унищожаване на природата чрез институционален чадър.
Днес България не изгуби просто няколко дървета. България изгуби една цяла дъбова гора от редки видове, заедно с всичките си местообитания в една от най-емблематичните за Европа защитени зони „Ропотамо“. Загуби поредната си битка срещу бетона и Корупцията. А обществото загуби още законност, правила и справедливост в държавата, управлявана от #Мафия.
И всичко това – срещу 3500 лв. глоба?
Подписът на Павел Маринов не просто узакони едно престъпление. Той показа как институцията, която трябва да пази природата, е превърната в нотариус на унищожението.
Биволъ отправя Апел към Европейската комисия
Този случай не може да остане в рамките на България. Той е нарушение на европейското право и трябва да бъде поставен на вниманието на Европейската комисия.
Защото България системно нарушава чл. 6, ал. 2 от Директивата за местообитанията – задължението да предотвратява влошаването на защитени зони.
Защото решения като това на Павел Маринов подкопават правото на ЕС и създават опасен прецедент за всички държави-членки.
Защото ако Европа мълчи, „Подпорен хотел“,„Аркутино“ и „Алепу“ ще стават модел за цялото ни Черноморие и модел – недопустим за държава, членка на Съюз с претенции за флагман на цивилизацията. Днес нивото на цивилизованост на държавите и обществата се измерва с отношението към Природата, осъзнаването на нейната съдбоносна и животоспасителна роля, на нейното опазване и защита, като най-висше благо и човешко богатство.
***
Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика. If you find the article interesting and useful, you can support us to continue to do independent investigative journalism.
Включете се с Данъкъ Биволъ! Support Bivol
При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Месечен Данъкъ. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.
