Реставрираната втора статуя от Хераклея Синтика – за първи път в Националния археологически институт с музей на БАН

Реставрираната втора статуя от Хераклея Синтика – за първи път в Националния археологически институт с музей на БАН

Министър-председателят Росен Желязков откри изложбата „С една глава по-висока“

За първи път пред публика в Националния археологически институт с музей на БАН (НАИМ-БАН) беше показана напълно реставрираната втора антична мраморна статуя от Хераклея Синтика – изправена, укрепена и с възстановена на мястото си глава, след месеци усилена реставрационна работа. Статуята е открита през 2024 г. от екипа на проф. д-р Людмил Вагалински по време на разкопките в античен град Хераклея Синтика и е втората с човешки ръст, намерена в Големия канал на древния град край с. Рупите. Мраморният паметник е престоял в земята над 1600 години.

„Нашите земи са люлка на древността, люлка на цивилизации, а благодарение на целенасочените усилия на българските археолози, те стават достояние на широката общественост“, отбеляза министър-председателят Росен Желязков на представянето в музея и увери, че правителството ще продължи да подкрепя археологическите дейности и да осигурява целенасочено финансиране.

Зам.-министърът на културата доц. д-р Тодор Чобанов поднесе най-искрени поздравления и огромна благодарност на всички, които са работили върху този „шедьовър на античната цивилизация“. Той го определи като предмет, който би могъл да краси най-представителните пространства на всеки световен музей.

Зам.-председателят на БАН проф. д. н. Емануел Мутафов отбеляза, че „…сред най-впечатляващите археологически открития през 2024 г. са безспорно двете мраморни статуи, открити под градския площад на античния град Хераклея Синтика, което проф. Вагалински нарича cloaca maxima. За разлика от първата статуя, състоянието на втората не позволяваше нейното експониране непосредствено след проучванията“, посочи проф. Мутафов.

„В специализираната лаборатория на НАИМ – БАН през изминалите месеци бе извършено обследване и рентгенографско заснемане на нарушените части“, каза зам.-председателят на БАН и подчерта, че „благодарение на професионалната работа на екипа реставратори, ценната находка е укрепена допълнително, което позволява статуята да бъде експонирана в изправен вид. Той благодари за професионалния подход на реставратора Ренета Караманова и за справянето ѝ с предизвикателствата по укрепване и експониране на втората статуя. Като възпитаник на катедрата по археология на Атинския университет проф. Мутафов направи и кратък иконографски анализ на статуята с паралели, въз основа на който я отнесе към изкуството от епохата на император Август, призовавайки към интердисциплинарен дебат преди изказването на хипотези за идентифициране на персонажа, украсявал форума на Хераклея Синтика. В изказването си проф. Емануел Мутафов заяви, че ръководството на Българската академия на науките подкрепя проф. Людмил Вагалински, който ръководи разкопките на Хераклея Синтика, съдейства на директора доц. Христо Попов в неговата широкомащабна експозиционна дейност и благодари на общинските власти в Петрич, които си сътрудничат с археолозите в дейностите им по разкриване и опазване на културното ни наследство. Председателят на БАН чл.-кор. Евелина Славчева също успя да уважи откриването на знаковата находка и поздрави лично проф. Вагалински за успехите на екипа му.

По време на представянето ръководителят на разкопките проф. Людмил Вагалински посочи, че тази статуя е емблематичен пример за това, че нещата се случват, когато институциите работят заедно – археолози, община, правителство. „Думата, която характеризира най-добре днешното събитие, е партньорство“, каза директорът на НАИМ-БАН доц. Христо Попов и разказа за работата на екипа, процеса на реставрация, предизвикателствата около възстановяването и иновативните методи, използвани при консервацията.

Втората статуя от Хераклея Синтика бе представена като част от изложбата „С една глава по-висока“ след осеммесечна реставрация и ще остане в София до октомври, а след това ще бъде преместена в градския музей в Петрич.

Статуята може да бъде видяна в НАИМ – БАН  до октомври 2025 г.

 

 

 

Времето