С дълбока скръб научихме за кончината на големия актьор Кирил Кавадарков - обичан артист и вдъхновяваща фигура в историята на българския театър.
С десетки незабравими роли и неподправено присъствие на сцената, той остави светла следа в сърцата на поколения зрители и колеги.
„Артистът живее с бъдещето. Утрешното ми представление е много по-важно от цялото ми минало“, казваше Кирил Кавадарков.
И още: „Трябва да попитам театъра дали съм му бил полезен. Дали сега съм полезен? Бил съм сигурно полезен, защото някои от моите представления са се играли много дълго, имали са и международен успех... Аз съм от артистите, които смятат, че театърът има мисия и аз съм част от тази мисия. И когато театърът няма мисия, мен ме няма“. (БНТ, „Денят започва с Георги Любенов“).
Кирил Кавадарков завършва актьорско майсторство за драматичен театър във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1967 г. в класа на проф. Боян Дановски. Професионалната му кариера преминава през драматичните театри в Добрич, Варна, Пловдив и Пазарджик. От 1976 г. е в трупата на Народен театър „Иван Вазов“. Сред най-популярните му роли на сцената са: Исай в „Януари“ от Йордан Радичков, Горилков в „Големанов“ от Ст. Л. Костов, бай Хаджи Аврам в „Опит за летене“ от Йордан Радичков, Мичо Бейзадето в „Под игото“ от Иван Вазов, Иван Бухала в „Чичовци“ от Иван Вазов, Алкалд в „Руи Блас“ от Виктор Юго, Глигор в „Суматоха“ от Йордан Радичков, Певец/Княз/Старец в „Кавказкият тебеширен кръг“ от Бертолт Брехт, Никола дел Монико в „Колкото побере кашонът“ от Серж Валети, Грегъри Соломън в „Цената“ от Артър Милър, Ирод в „Както ви е угодно или Дванайсета нощ“ и Вещица в „Макбет“ от Шекспир, Другоселец в „Албена“ от Йордан Йовков, Политик в „Магбед“ от Йожен Йонеско, Едуард в „Почивен ден“ от Камен Донев, Алдомировци в „Рейс“ от Станислав Стратиев.
Носител е на наградата „АСКЕЕР – 1993“ за поддържаща мъжка роля за Грегъри Соломън в „Цената“ от Артър Милър.
Кирил Кавадарков ще бъде запомнен и със своя дълбок човешки глас, с фината мъдрост в погледа и с безкрайната си отдаденост към сцената. Той бе не просто актьор, а живата душа на театъра; артист, за когото мисията на изкуството бе по-голяма от личното признание.
Екипът на Министерството на културата поднася своите искрени съболезнования на семейството, близките и колегите на Кирил Кавадарков.
Дълбок поклон!
