Парламентът прие на първо четене законопроекта за изменение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 г. със 158 гласа „за“, 12 „против“ и 25 „въздържал се“. С него се променя Приложение №3 относно Прогнозния размер на капиталовите разходи по Инвестиционната програма на общинските проекти.
В законопроекта са включени предложения от кметовете на общините за запазване на 2405 проекта, за промяна на параметрите на 503 проекта, за отпадане на 158 проекта и за допълване с 564 нови проекта. Така броят на проектите в Приложение №3 се увеличава с 406 или от 3066 броят на утвърдените по приложението проекти става 3472.
С изменението на Инвестиционната програма за общински проекти прогнозният размер на проектите за целия период става 8184,6 млн. лв., в т.ч. 3879,2 млн. лв. за 2025 г. и 4305,4 млн. лв. за 2026 г. – 2027 г. и обхваща 3472 проекта.
Общата максимална стойност на разходите, които ще бъдат заплатени през 2025 г. за проекти по инвестиционната програма, е в размер до 1650 млн. лв., от които 750 млн. лв. се предоставят от централния бюджет чрез бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) и до 900 млн. лв. чрез разплащане от Българската банка за развитие (ББР) при условия и по ред, определени с постановление на Министерския съвет.
Депутатите приеха на второ четене изменения в Закона за здравното осигуряване, които предвиждат Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) да има двама подуправители.
Според приетите текстове управителят на НЗОК определя правомощията и ресорите на двамата подуправители на НЗОК. Предвидено е в срок до три месеца от влизането в сила на този закон Народното събрание да избира втори подуправител на Националната здравноосигурителна каса с мандат до изтичането на мандата на заварения до влизането в сила на закона подуправител на НЗОК. Разпоредбите предвиждат още до определянето на правомощията и ресорите, завареният до влизането в сила на този закон подуправител на НЗОК, да продължава да упражнява правомощията си по досегашния ред.
Парламентът прие на първо четене промени в Закона за кадастъра и имотния регистър, внесени от Министерския съвет (МС), със 168 гласа „за“, два - „против“ и 14 - „въздържал се“.
Целта на законопроекта е да регламентира нормативно нов подход при предоставянето на услуги с кадастрални, геодезически и специализирани данни, казват вносителите. Част от промените са насочени към намаляване на административната тежест за гражданите и бизнеса чрез засилване на ролята на електронния документ, безвъзмездно предоставяне на услуги на административните и съдебните органи, на лицата с публични функции и на организациите, предоставящи обществени услуги, като вътрешни електронни административни услуги.