Политическите събития като двигател на институционална активност
2024 г. не донесе устойчив напредък в борбата с корупцията, но се отличи с рязка промяна в поведението на прокуратурата, след години на институционална летаргия. Според АКФ, тази активизация не е резултат от вътрешна реформа или натиск за отчетност, а е продиктувана от силни политически трусове. Развалянето на коалицията между ПП-ДБ и ГЕРБ, както и вътрешният конфликт в ДПС между Делян Пеевски и Ахмед Доган, доведоха до внезапно и целенасочено активизиране на прокуратурата. Започнаха нови наказателни разследвания, насочени почти изключително към политически фигури, които открито се разглеждат като опоненти на Пеевски.
„Тази цикличност в институционалното поведение — редуването на периоди на пълна апатия с кратки, насочени изблици на активност — потвърждава дълбоката зависимост на правоохранителната система от политическата конюнктура“, заявяват от АКФ.
Европейската прокуратура и делото „Чирен“ – безпрецедентен скандал
През 2024 г. за първи път дело на Европейската прокуратура с национално значение попадна в центъра на общественото внимание. Разследването за корупция около разширението на газохранилището в Чирен, водено от българския европейски прокурор Теодора Георгиева, се превърна в политическо земетресение.
Георгиева отправи остри критики към българските власти за саботиране на работата на институцията, както и неофициални обвинения към Делян Пеевски. Впоследствие бе временно отстранена от колегията на Европейската прокуратура, след като се появиха записи от среща с Петьо Петров – Еврото, сочен за лидер на паралелната мрежа „Осемте джуджета“, на която се обсъждало съдействие за назначаването ѝ. Скандалът разклати сериозно доверието в българския офис на Европейската прокуратура.
Механизмът за разследване на главния прокурор – очаквания без резултат
Специалният механизъм за независимо разследване на главния прокурор, въведен с надежда за реална отчетност, също не оправда очакванията. Прокурор Даниела Талева прекрати всички преписки срещу и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов, включително делото, свързано с предполагаемата му съпричастност към „Осемте джуджета“. Решенията ѝ не бяха публично мотивирани, което отново подчертава културата на непрозрачност в институциите.
Комисията за противодействие на корупцията – реформа само на хартия
След влизането в сила на новия Закон за противодействие на корупцията през 2023 г., КПКОНПИ бе разделена на две структури – КПК и КОНПИ. Въпреки законовото изискване за ново независимо ръководство, в началото на 2025 г. комисията продължава да функционира със стария си състав, без легитимен мандат. Съдебната практика вече е признала, че в този си вид КПК няма правомощия да се произнася по дела за конфликт на интереси.
Данните за 2024 г. са показателни: от 150 разгледани решения, само в 24 са установени 49 случая на конфликт на интереси. От 53 производства за несъвместимост, едва 6 са завършили с установяване на нарушение. В допълнение, решенията за липса на конфликт на интереси не подлежат на съдебен контрол, което практически ги прави необжалваеми и окончателни.
„Комисията подхожда формално, без да разкрива реалните зависимости, които могат да компрометират служебната обективност. Липсва воля за ефективно противодействие на корупцията“, се казва в доклада.
Фасадна реформа, реален застой
Според АКФ, макар през 2023 г. да бяха приети редица законодателни промени, реалната институционална и персонална реформа в съдебната и антикорупционната система така и не се състоя. През 2024 г. няма нито една значима стъпка в посока на подобрение – нито ново ръководство на ключови органи, нито конституиране на нов ВСС. Борислав Сарафов остана и.ф. главен прокурор през цялата година, а Антон Славчев продължи да ръководи КПКОНПИ.
„Истинска промяна в поведението и резултатите на антикорупционните институции може да настъпи само след сериозно подобрение на върховенството на правото в България – а това е възможно единствено чрез дълбока трансформация на начина, по който се упражнява публичната власт“, заявяват от Антикорупционния фонд.
Докладът е достъпен на сайта на Антикорупционния фонд.
ACF_Report2025_BG_web
