С дълбока скръб екипът на Министерството на културата изказва съболезнования на семейството и близките на Атанас Киряков – забележителен български документалист, режисьор и общественик, чието творчество остави незаличима следа в българската културна памет. През 2014 г. Атанас Киряков е удостоен с отличието „Златен век” – печат на Симеон Велики на Министерството на културата, а през 2024 г. бе удостоен и с най-високото отличие на Министерството – „Златен век“ – огърлие и грамота, за изключителния му принос към българската култура и национална идентичност.
Атанас Киряков посвети живота си на каузата на истината – не само чрез камерата, но и чрез гражданската си съвест. Безстрашен в темите, които избираше – от екологичните лъжи на режима, през болката на децата от домовете, до трагедията на лагерите и горяните – той остана докрай верен на моралните си принципи. Вярваше в силата на емоционалното, човешкото кино, което говори със сърце, но и с факти.
Работохолик, както сам се наричаше, и човек, за когото киното бе не мечта, а съдба, Атанас Киряков ни завеща десетки филми – свидетелства за трудни истини, за забравени съдби, за достойнството на човека.
Дълбок поклон пред паметта му!
Атанас Киряков е кинодокументалист с повече от 110 филма. Сред тях са филми за лагерите в Белене и Ловеч /„Оцелелите. Лагерни разкази”, 1990 г./, за България през погледа на българския писател и журналист Стефан Груев, за художника Иван Кирков, за последното правителство на Багрянов, което иска да измъкне България от Втората световна война и да промени статута на страната като съюзник на Третия райх /„Обречените”/, както и на творби за екологични проблеми още от 1977 г., които са били под ключ години наред. Той е автор и на филма „Горяни“, на „Отмъщението. Дългата сянка на ДС”, както и на "Голямата любов на френския "терорист" Абел Рамбер" (2008). Удостоен е с наградата за режисура на фестивала „Златен Ритон“ за филма „И в рая има ад“ (2007) за писателя и журналист Стефан Груев.
