Със своя акт Конституционният съд ще сложи окончателен край на спора прекратена ли е възможността да се иска национално допитване.
"Конституционният съд е длъжен да образува дело. Въпросът ще бъде дали искането на държавния глава е допустимо в цялост или частично. В юридическите среди има спор как трябва да се постъпи и към кой момент е прекратена възможността да се поиска национално допитване и тъй като мненията са разнопосочни мисля, че по този начин Конституционния съд със своя акт, произнасяйки се дали допуска или не, ще сложи окончателно край на този спор", заяви в предаването „Денят започва с Георги Любенов” по БНТ председателят на Народното събрание Наталия Киселова.
Наталия Киселова уточни, че президентът е съчетал две искания в едно - тълкуване на конституционен текст и обявяване на нищожност на нейно разпореждане, издадено на 13 май. Председателят на парламента изрази скептицизъм, че ще се стигне до очаквания от държавния глава резултат: „Не мисля, че това е коректно формулирано и коректен прочит на конституционния текст. Председателят има правомощия, които са уредени не само в Конституцията, но и в правилника на Народното събрание."
Относно обвиненията, че нейния акт възпрепятства възможността за народно допитване, Наталия Киселова беше категорична: „Опазил ме Господ, ако аз съм причината българските граждани да не бъдат питани. Има едно усещане в обществото, че българските граждани не са достатъчно питани или консултирани. Това се дължи на друго - на политическата криза у нас, която мисля, че започна да затихва и ниската избирателна активност всъщност създава впечатление, че част от гражданите нямат свои представители. Но това се дължи на ниската избирателна активност на последните избори, а не че народните представители не искат да питат гражданите. Въпросът е когато се повдига въпрос за национален референдум дали той е от компетентността на Народното събрание и дали въпросът вече не е решен от международен договор, както в случая", обясни Наталия Киселова.
Наталия Киселова уточни, че моментът за подобно искане вече е отминал, тъй като процесът по въвеждането на еврото е в напреднал етап, включително с поисканите доклади от ЕЦБ и Европейската комисия.
Според председателя на парламента политическите ефекти от поведението на държавния глава са били неминуеми. „Както и да бях постъпила, въпросът за политическите последици от искането на президента щеше да стои", заяви Наталия Киселова.
На въпрос за политическите нападки срещу нея, включително искания за оставка и обвинения в защита на министри, Наталия Киселова отговори: „Столът е горещ и би бил горещ за всеки, който би заел мястото ми". Тя подчерта, че не пази никого и че всеки министър, включително премиера, е обект на парламентарен контрол. Председателят на парламента посочи, че част от атаките са политически спектакъл. „Всяка парламентарна група желае да влезе в медиите по различен, цветен начин", добави тя.
Наталия Киселова отбеляза в отговор на въпрос, че липсва ясен дебат за йерархията на ценностите в обществото. Има сериозен проблем с ниското възнаграждение на всички хора в България, подчерта тя и посочи като пример, че в страната работещите лекари са значително повече от медицинските сестри, които са основна фигура в здравеопазването, защото заплащането им е неадекватно на социалната стойност на труда им. Като друг пример председателят на парламента отбеляза по-високото заплащане на учителите, от това на преподавателите във висшите училища и подчерта, че въпросът не е кой труд е по-ценен, а в обществото да е ясно: за определени длъжности такива възнаграждения, за други - други.
По повод възможността за прилагане на санкциите „Магнитски" в българското законодателство, Наталия Киселова заяви, че Народното събрание ще се произнесе.
Относно политическата криза и шансовете за конституционно мнозинство, Наталия Киселова отбеляза, че почти половината органи вече са с обновен състав. „За Висшия съдебен съвет и инспектората обаче е нужно квалифицирано мнозинство, а това изисква много по-широк диалог", уточни тя.
Председателят на Народното събрание отново обърна голямо внимание на проблемите със зависимостите в българското общество и борбата със трагичните случаи на пътя. „Тези проблеми са сериозен бич не само за младите, но и за всички. И ако нелегалният хазарт е проблем в определен аспект, то употребата на алкохол и наркотици, агресията сред младите в българското училище, са сериозни проблеми, които тепърва ще ни връхлитат“, подчерта Наталия Киселова.
До края на май предстои временната комисия във връзка с безопасността на движението да представи законодателни предложения, какъвто ангажимент поехме пред родителите на загинали на пътя деца, отбеляза председателят на парламента. „Аз сериозно се надявам да видя, че сме чули техните искания и не сме ги забравили, така че един по един проблемите, поставени в Народното събрание, да започнат да намират решения. Следващата седмица Комисията по конституционни и правни въпроси ще разглежда и промени в Наказателния кодекс, внесени са 13 законопроекта. Това също ще бъде част от дебата за безопасността на пътищата”, добави Наталия Киселова.
