На 10.04.2025г. бяха проведени две заседания в Съда на Европейския съюз (СЕС) по дела С-245/24 и С-260/24, образувани по преюдициални запитвания на Административен съд – София област. Главните производства, по които са отправени запитванията до СЕС, са във връзка със съдебното обжалване на Решение № 332/2023г. и Решение № 184/2023г. на КЗК, с които са наложени санкции на дружества от Групата Лукойл за злоупотреба с господстващо положение.
От страна на КЗК по двете преюдициални дела на СЕС пледира г-жа Надя Минчева – директор на дирекция „Право и политика на конкуренцията“.
По Дело С-245/24 основният въпрос е свързан с приложението на критериите за установяване на злоупотреба с господстващо положение при отказ на достъп до съоръжение, възприети от СЕС по делото Оскар Бронер (Дело С-7/97). В конкретния случай са налице изключително специфични обстоятелства, тъй като господстващото предприятие е получило ключова инфраструктура, изградена с публични средства. Инвестициите, направени впоследствие са с цел модернизиране и обновяване на тази инфраструктура и са изпълнени като задължение по приватизационен договор, а не по собствена на предприятието инициатива. В тази връзка г-жа Надя Минчева направи кратко изложение относно спецификите на приватизационния процес в България, които са свързани не само с продажбата на самите предприятия, но и с поемането на ангажименти за извършване на инвестиции в съществуващата инфраструктура, която се нуждае от съществено подобряване. Освен това според КЗК водещо за приложението на критериите Бронер са условията, при които е изградена ключовата инфраструктура, а в конкретния случай тя е изградена с публични средства. По делото е отправен също въпрос дали е допустимо различни форми на поведение, обединени в обща стратегия, да бъдат квалифицирани като едно общо нарушение по чл.102 от ДФЕС или следва да бъдат установени отделни нарушения. По главното производство българският орган за защита на конкуренцията е установил три проявни форми на поведение, обединени от обща стратегия на Групата Лукойл. В конкретния случай квалифицирането на нарушението като стратегия държи сметка за цялостното поведение на предприятията през продължителен период от време и целящо постигането на общ антиконкурентен ефект.
По Дело С-260/24 запитващата българска юрисдикция е отправила въпроса дали при нарушението ценова преса (margin squeeze) е необходимо да се определят два вертикално разположени съответни пазара. При нарушението ценова преса релевантните пазари са два: горен пазар (upstream market) и долен пазар (downstream market) и КЗК е дефинирала съответните пазари в светлината тази концепция. Самата дефиниция за „ценова преса“ като нарушение на конкуренцията определя, че то се осъществява на вертикално свързани пазари, като предприятието е с господстващо положение на горния пазар, което му позволява да препятства конкуренцията на долния пазар. Останалите отправени преюдициални въпроси по делото са свързани с дефинирането на продуктовите пазари и тяхното анализиране.
Двете отправени преюдициални запитвания до СЕС са едни от малкото случаи, в които българска юрисдикция отправя въпроси към Съда относно правоприлагането в областта на конкурентното право. По време на заседанието по двете дела бяха поставени редица въпроси от решаващия състав на СЕС с цел изясняване на спорните обстоятелства в случая.
Не е определен краен срок за произнасянето на Съда. Генералният адвокат по Дело С-245/24 се очаква да даде своето становище до 10 юли 2025г. По Дело С-260/24 не е предвидено становище на генерален адвокат.
КЗК ще продължи да отстоява установените с обжалваните решения нарушения и наложените с тях имуществени санкции.
