Министърът на културата Мариан Бачев честити на театралната общност 27 март – Световния ден на театъра. В поздравителния адрес на министъра се казва:
„Уважаеми дами и господа, скъпи приятели,
Поздравявам Ви от сърце по повод Световния ден на театъра – 27 март!
Като актьор съм дълбоко убеден, че целта за честно и професионално общуване с гостите в свещения театрален салон ни вдъхновява за възвишени дела и противоборство с посредствеността и дребните страсти от деня. Вярвам, че именно посланията, които отправяме от сцената, правят българския театър толкова актуален и обичан; превръщат всеки спектакъл в уникално изживяване за публиката.
Най-вероятно понякога тя – публиката - не се замисля колко много режисьори, драматурзи, сценографи, актьори, осветители, техници, гримьори, гардеробиери, администратори, хора от техническите служби, стоят зад едно успешно представление. Затова ми се иска на днешния ден заедно да ѝ го припомним.
„Може ли театърът да чуе сигнала SOS, който нашето време изпраща, в един свят на обеднели граждани, заключени в клетки на виртуалната реалност, окопани в задушаващото си уединение?“ – така започва тазгодишното послание за Световния ден на театъра на Теодорос Терзопулос - театрален режисьор, преподавател, автор, основател и артистичен директор на “Attis Theatre Company”, вдъхновител на Театралните Олимпийски игри и председател на Международния комитет на Игрите. С посланието си г-н Терзопулос насочва вниманието ни към факта, че „се нуждаем от нови разказвачески форми, насочени към култивиране на памет и оформяне на нова морална и политическа отговорност, за да излезем от многоформената диктатура на днешното Средновековие“.
Уважаеми колеги, пожелавам Ви винаги да носите в себе си емоцията на българския театър от периода на Възраждането и никога да не преставате да търсите нови разказвачески форми; винаги да имате искрена вяра в собствените си творчески възможности и никога да не преставате да се стремите към духовното възвисяване на зрителя.
Пенчо Славейков, един от основните градители на творческия облик на днешния театър и директор на Народния театър „Иван Вазов“, казва: „Държави, които знаят какво правят, знаят и защо поддържат театъра”.
Вярвам, че всички ние знаем какво правим. Нека продължаваме заедно да доказваме, че театърът е не просто изкуство, а необходимост – отражение на времето, в което живеем; вдъхновение за бъдещето, което градим!
Честит празник! Да живее българският театър!”
