Кризата на демокрацията в Европа се задълбочава през 2024 г., a България е сред страните, в които изпълнителната власт активно и целенасочено подкопава принципите на върховенство на правото.
България отбелязва влошаване в борбата с корупцията, механизмите за взаимен контрол и възпиране и влиянието на гражданския сектор, и показва застой в съдебната система, свободата на медиите и защитата на човешките права.
Това са част от изводите в шестото издание на Доклада за върховенството на правото, изготвен от Съюза за граждански свободи за Европа Liberties – гражанска организация, която защитава човешките права на всички в Европейския съюз. Анализът е резултат от съвместната работа на 43 организации за правата на човека от 21 държави членки на Европейския съюз (ЕС). Частта за България в настоящия доклад се изготвя от Българския хелзинкски комитет, в сътрудничество с Фондация „Антикорупционен фонд“ (АКФ) и журналиста Алексей Лазаров.
Докладът се позовава на разследванията на АКФ „Вълкът на Върбовка“, „Властелините на пръстта“, и „Чирен: Поръчки с удобен наклон“, както и на няколко издания на годишните мониторингови доклади на АКФ за дейността на основните антикорупционни институции.
Основните констатации на доклада за България са следните:
- Съдебна система: Няма напредък в създаването на независим механизъм за отчетност на главния прокурор и неговите заместници, нито в промяната на състава на Висшия съдебен съвет. Въпреки законодателните инициативи, съдебната система остава нефункционална, а случаи на корупция сред високопоставени политици не водят до наказателна отговорност.
- Антикорупционна рамка: Антикорупционните институции се използват за атаки срещу политически и бизнес опоненти, вместо за реална борба с корупцията. Разследвания, съдебни процеси и осъдителни присъди по случаи на корупция сред високите етажи на властта остават невъзможни в настоящата политическа среда.
- Медийна среда и свобода на медиите: Политическата нестабилност блокира регулаторните промени в медийния сектор, което води до застой. Миналогодишната препоръка на Съвета на Европа за осигуряване на прозрачност при разпределението на държавната реклама остава неизпълнена.
- Разделение на властите: Механизмите за взаимен контрол и възпиране и в трите власти са сериозно нарушени. Заради политически договорки, множество длъжности в ключови институции остават незаети или се заемат от личности с изтекъл мандат.
- Гражданско общество: Нов закон срещу „пропагандата и популяризирането на нетрадиционна сексуална ориентация“ де факто затруднява работата на множество уважавани граждански организации в училищна среда . Има опити и за прокарване на закон за регистрация на активни граждани като „чуждестранни агенти“ и ограничаване на застъпническата дейност на гражданския сектор.
- Пренебрегване на задълженията по правата на човека и други системни проблеми, засягащи върховенството на правото: България не прилага ключови решения на Европейския съд по правата на човека поради липса на стабилна правна рамка, която да задължава институциите да ги изпълняват. Отсъстват и конкретни санкции за неизпълнение на съдебните решения.
Докладът на Liberties откроява и редица притеснителни тенденции в цяла Европа. Дори държави, които доскоро се смятат за стожери на демокрацията, проявяват авторитарни тенденции, а вялата употреба на инструментите на ЕС за защита на върховенството на правото не оказва съществено въздействие, показва анализът.
Целият текст на доклада за 2024 г. е достъпен тук.
