Новата вълна от репресии срещу българите в Северна Македония
На 27-ми февруари 2025 г. ръководителят на принудително закрития български културен клуб „Иван Михайлов“ в Битоля, Любчо Георгиевски, беше призован за разпит в прокуратурата по обвинение в „създаване на омраза в интернет“. Разпитът бе отложен с 30 дни, но обвинението остава, а в контекста на събитията през последните години случаят не изглежда изолиран. Обвинението против Георгиевски е толкова абсурдно, колкото и текущото, по което го съдят – за това, че е популяризирал живота и делото на историческата личност Иван Михайлов. Република Северна Македония е хибриден режим, в който демокрацията е фасадна, а прокуратурата и съдът се използват за бухалка срещу лицата с изявено българско самосъзнание.
Призовката за разпит на Любчо Георгиевски
Георгиевски е активист, който от години популяризира българската култура и история в Северна Македония. През 2020 г. той беше сред инициаторите на културния клуб „Иван Михайлов“, който се стремеше да възроди историческата памет за българското минало на региона. Клубът беше тържествено открит в рамките на подписания Договор за добросъседство между България и Северна Македония и на него присъстваха местни и официални лица от България.
Тържественото откриване на културния клуб Иван Михайлов в Битоля в присъствието на официални лица от България
Сдружението организираше лекции, културни събития и образователни екскурзии за млади македонци, като целта беше именно културен диалог, а не политическа пропаганда. Тези усилия обаче предизвикаха яростна реакция сред македонските националистически кръгове и доведоха до системен натиск върху Георгиевски и неговите съмишленици. Българският клуб в Битоля бе вандалски подпален посред бял ден, а престъпниците не понесоха справедливо наказание. Тяхната вина бе заметена с подписване на споразумение с прокуратурата. Всичко това определено дава ясен знак, че насилието и репресиите срещу българската общност в Северна Македония са системни и са пряко или косвено стимулирани от държавната власт.
Клубът след неговото опожаряване
Опожареният през юни 2022 г. български клуб “Иван Михайлов” в Битоля
Кулминацията на този натиск настъпи през 2023 г., когато македонските власти приеха специален антибългарски закон, който ретроактивно забранява именуването на организации на „спорни“, според тях, исторически личности. Законът беше явно насочен единствено срещу българските културни институции и организации, които използват имена на известни исторически личности, неудобни на казионната пропаганда в Северна Македония.
След закриването на клуба, Любчо Георгиевски загуби работата си и в ТЕЦ Битоля. Официално не бе посочена политическа мотивация, но е очевидно, че уволнението му бе част от репресивния апарат, който цели да принуди българите в Северна Македония да се откажат от културната си и етническа идентичност.
Идеологията на македонизма и корените на репресиите срещу българите
За да разберем защо случаи като този на Любчо Георгиевски не са изолирани, а представляват системна държавна политика, е необходимо да се върнем назад във времето и да разгледаме генезиса на македонизма като идеология.
Председателят на Българския културен клуб в Битоля – Любчо Георгиевски. Заради изявата си като българин той е жертва на физически, психически и институционален тормоз и репресии в Северна Македония
Македонизмът е политическа идеология, създадена и наложена като инструмент за отричане на българската идентичност на населението във Вардарска Македония. Исторически, регионът на днешна Северна Македония е бил част от българското етнокултурно пространство, но след разпада на Османската империя и разделянето на македонските земи между България, Гърция и Сърбия, започват интензивни опити за етническо преиначаване на населението в полза на сръбските и по-късно югославски интереси. Тази политика е традиционно силно подкрепяна от руските , а по-късно съветски геополитически интереси.
До края на XIX век населението в Македония масово се самоопределя като българско, говори български език и има близки културни и исторически връзки с България. Османските документи, австрийските и британските дипломатически доклади, както и преброяванията на самата Османска империя, свидетелстват за етническата принадлежност на македонските българи.
След Берлинския конгрес през 1878 г. и особено след Съединението на Княжество България и Източна Румелия през 1885 г., Сърбия и Гърция започват политика на „македонизиране“ и „сърбизиране“ на населението в региона. Заради намесата на Великите сили /главно Русия, Франция и Англия/ в Балканските войни и Първата световна война, Вардарска Македония попада под сръбска окупация. Сърбия, стремейки се да затвърди контрола си над региона, започва политика на експресна денационализация на местното население. Българското самосъзнание на местните хора се възприема като заплаха, тъй като то би означавало легитимни претенции на България върху тази територия. Вардарска Македония се нарича Вардарска бановина, а жителите й биват принуждавани да се наричат “прави сърби”. Започват масови репресии и убийства над граждани с открито българско самосъзнание. Закрити са всички стотици български училища, църквите и манастирите са окупирани и са обявени за сръбски. Особено тежки са погромите върху интелигенцията, учители и свещеници, много от които са убити без съд и присъда. Това води до масови изселвания към България, а бежанците в свободната българска държава от Македония надхвърлят половин милион души.
Македонизмът е дефиниран като стратегия от сръбски политици в края на 19 век с цел дебългаризация на югозападните части от Българското етническо землище. Теорията среща подкрепа в Царска Русия, която застава на просръбски позиции в политиката си на Балканите. Основни постулати на македонизма предполагат, че компактното българско население в Македония може да бъде откъснато от своя родов корен чрез насаждането на пропагандата, че е отделна нация, различна от българската и има своите корени още в древността. Тази стратегия е развита първо в сръбските дипломатически кръгове, където се появява тезата, че „македонците“ трябва да бъдат разглеждани като отделен народ, за да се отслаби влиянието на България в региона. Българите са представяни като диво монголско племе, което е окупирало и държало в робство “македонците”, въпреки тяхната хилядолетна борба срещу българската държава. Чрез постулатите на македонизма, неговите създатели целят да внушат, че македонците не са българи, а „отделна етническа група“.
Ролята на Коминтерна: Македонска нация по заповед от Москва
Тази фалшива теория се възприема от Комунистическия интернационал – Коминтерна, който е базиран в столицата Москва на болшевишката държава СССР, наследила Руската Империя. Международната комунистическа организация, доминирана от СССР, започва да разработва политика, целяща разбиване на националните държави в Европа и замяната им със „интернационални социалистически републики“.
През 1924 г. Коминтернът официално приема резолюция, която подкрепя създаването на „македонска“, „добруджанска“ и „тракийска“ нации. Основната цел е да се унищожи българската нация и да отслаби българската държава, която по това време е разглеждана като националистическа и антиболшевишка.
По този начин Москва вижда възможност да елиминира българското влияние в Македония и да подготви региона за бъдещо включване в Балканската федерация под съветско влияние.
През 1934 г. Коминтернът излиза с нова директива, която налага изкуствено създаването на отделна македонска нация. Лидери на Коминтерна по това време са българите Георги Димитров и Васил Коларов, които след комунистическия преврат в България през 1944 г. налагат репресивно тази политика и върху българското население произхождащо от областта на Македония.
Югославската комунистическа репресия (1944-1991)
След Втората световна война и създаването на Социалистическа федеративна република Югославия, тамошният комунистически диктатор Тито използва македонизма като инструмент за откъсване на региона от българската идентичност. През 1944 г. в Скопие е създадена Антифашистка асамблея за народно освобождение на Македония (АСНОМ), която прокламира съществуването на отделна „македонска нация“. Такава нация е създадена и в самата България от комунистите, вследствие на натиска от болшевишките кръгове и Българската комунистическа партия. По време на преброяванията до средата на 60-те години българите с корени от Македония са принуждавани със заредено оръжие на челото да се вписват “македонци”, а не българи, каквито са се чувствали. В училищата комунистите въвеждат и изкуствено създадения с декрет през 1945 г. “македонски” език. Голяма част от българската история е подменена и представена за “македонска”, редица видни исторически личности от Средновековието и Възраждането са определяни за “македонци”, а не българи, каквито са се чувствали самите те. Множество паметници и документи са унищожени или грубо подменени, за да бъде напълно заличено българското присъствие и име от Македония.
Македонизмът се въвежда репресивно както в Югославия, така и в България след 9 септември 1944 г., когато идва на власт комунистическият режим, подкрепян от СССР. Новото правителство, оглавявано от бившите лидери на Коминтерна Георги Димитров и Васил Коларов, приема линията на Москва и започва насилствено „македонизиране“ на населението в Пиринския край, както и на всички българи, произхождащи от тази област.
Несъгласните и съпротивляващите се с този геноцид са били или убивани безцеременно, или изпращани в “Лагерите на смъртта” в България и Югославия, като Голи оток и Идризово.
Македонизмът се налага, следвайки следните антихуманни и напълно антинаучни методи:
- Физическо унищожаване на българската интелигенция
Хиляди българи са избити, изпратени в концлагери или подложени на репресии. - Принудителна смяна на имената
Хора с български фамилии са принудени да приемат „македонски“ или неутрални имена. - Забрана на българския език и култура
Българската литература, история и език са обявени за „чужди“. - Пренаписване на историята
Присвояване на създателите на Българската писменост и литература – Климент и Наум Охридски. Последният цар на Първото Българско Царство Самуил и целия му род са “помакедончени” и държавата им е преименувана на “Средновековно македонско царство”. Личности като Христофор Жефарович, Райко Жинзифов, Братя Миладинови, Григор Пърличев, Гоце Делчев, Даме Груев и Яне Сандански и много други възрожденци и борци за национално освобождение са представени като „македонци“ - Подмяна на реалността. Изтриване и унищожаване на всички документи, надписи и доказателства за българи в Македония. Безпрецедентна подмяна на всяка дума съдържаща значение на българин и българско с “македонец” и “македонско”, дори в учебниците и официалните названия.
Югославската комунистическа власт налага чрез образователната система и пропагандата македонизма като официална държавна идеология, а всяка връзка с България е обявена за „великобългарски шовинизъм“.
Резултатът е стотици хиляди избити, репресирани и заточени, за да бъде наложено в съзнанието на останалото население убеждението, че те не само, не са българи, а именно българите са най-големите изконни врагове на македонците. Една престъпна идеология, наложена със зверските методи на комунистическия терор и диктатура. Нейните горчиви плодове, за съжаление, виреят и до днес в някои бивши югославски държави, като Северна Македония и Сърбия.
Унищожението, разрушението или подмяната на български културно-исторически паметници, документи и артефакти в Югославска република Македония е държавна политика на всички нива. Тази инерция и традиция в управлението се запазиха и след обявяването на независимостта на Република Македония през 1992 г., без отчитане на факта, че именно България първа призна младата държава.
Теорията на македонизма обаче официално се прокламира и сега от някои световни лидери, като Владимир Путин, който приписва всепризнатия български исторически и духовен принос за създаването и разпространението на християнството и кирилицата на Македония. Това показва, че въпреки своя антинаучен и тотално неверен статус, идеологията на македонизма продължава да вирее и да се поощрява в някои външни държави, като Русия, Сърбия и Унгария, главно във вреда на България.
Ако трябва да резюмираме с няколко изречения ключовите елементи в изграждането и утвърждаването на македонската нова идентичност в Северна Македония, те са:
- Създаване на нови „македонски“ език и писменост, базирани на западнобългарските диалекти и сръбската азбука
- Фалшифициране на исторически факти и преиначаване на българската национална история
- Преследване и терор над всеки, който се идентифицира като българин
- Физическо и психическо унищожаване на интелигенцията, която открито се самоопределя като българска
- отказ да бъдат вписани българите в конституцията на Република Северна Македония, въпреки че те съществуват по тези земи от хилядолетия и са създатели на основното културно-историческо наследство на днешната млада държава.
Тази политика предизвиква дълготрайни последици. Налагането на македонизма като репресивна официална държавна доктрина води до създаването на нова „национална“ идентичност, но основана върху отрицанието на България и провокирането вечна вражда между братските народи от двете страни на границата.
Излезе книга за българските страдания в Македония през 21 век
Една етническа общност под обсада
В началото на XXI век, когато Европейският съюз утвърждава ценностите на демокрацията, правата на човека и свободата на изразяване, но в сърцето на Балканите продължава да се развива един проблем, който противоречи на всички тези принципи и това е системното преследване на българите в Северна Македония.
Въпреки че страната официално се стреми към членство в ЕС, отношението на нейните институции към българите продължава да напомня на практики, характерни за тоталитарните режими. От административен и съдебен натиск до физически нападения и открито подстрекателство към омраза, Северна Македония води политика на отрицание и репресия спрямо всичко, свързано с България.
През последните години случаите на заплахи, побои, съдебни преследвания и дори палежи срещу български културни центрове се увеличават. Българските активисти и организации са подложени на постоянен тормоз, а македонската държава използва всички възможни средства, за да заглуши българската идентичност в страната.
Република Македония – новата Северна Корея на Балканите и в Европа
Систематични и Законодателни репресии – забрана на българската културна дейност
Историческото наследство на македонизма продължава да оказва влияние върху съвременните политики в Северна Македония. Властите все още възприемат българската културна идентичност като заплаха, което обяснява репресиите срещу хора като Любчо Георгиевски. Дългогодишната борба на българите в тази държава за основно признаване на техния произход, история и права през годините грубо се потъпква с градиращо насилие и беззаконие.
През 2023 г. Северна Македония съвсем целенасочено инстуционализира антибългаризма, като прие закон, забраняващ използването на български исторически личности в имената им от организации и културни институции.
Този закон насочен изцяло срещу българската общност предизвика затварянето на българските културни клубове „Иван Михайлов“ в Битоля и „Цар Борис III“ в Охрид, след като насилието и погромите не можаха да извършат това.
С ретроактивното прилагане на закона, македонските власти демонстрираха ясно, че целта не е защита на демократичните ценности, а директно репресиране на българската общност.
Българите от Македония протестират в ЮНЕСКО за кражбата на историята и езика ни
Последните години показват тревожна тенденция – българите в Северна Македония са подложени на институционален натиск, съдебни преследвания и физически атаки, включително публични заплахи за убийство. Властите не реагират или подминават тези прецеденти с мълчание и сарказъм.
През 2022 г. клубът „Иван Михайлов“ в Битоля беше подпален от Ламбе Алабаков. Нападението бе очевидно престъпление от омраза, но македонските власти го третираха като обикновен вандализъм, а нападателят бе осъден едва и то условно.
Помещението на българския клуб в Охрид нееднократно става обект на нападение – чупене на стъклата, фасадата и табелата на организацията. Наказани и обвинени за тези атентати няма. През януари 2023 г. секретарят на клуба „Цар Борис III“ Християн Пиндиков бе зверски пребит в Охрид. Нападението бе извършено от група националисти, които го атакуваха заради неговата българска идентичност. Въпреки дипломатическите протести на България, Северна Македония не предприе ефективни действия за наказание на извършителите.
Международната реакция – мълчаливо съгласие или дипломатическо безразличие?
Макар че Европейският съюз и международните организации заявяват, че защитават човешките права, липсата на реакция спрямо събитията в Северна Македония е показателна.
През 2023 г. Европейският парламент прие резолюция, която призовава Северна Македония да гарантира правата на българите в страната, но до момента няма реални санкции срещу властите в Скопие за отказа им да се съобразят с международните стандарти.
В същото време натискът върху България да подкрепи отварянето на преговорния процес за евроинтеграцията на Северна Македония не спира, което поставя въпроса:
Ще позволи ли Европа на страна с открито антибългарска и репресивна посткомунистическа политика, наследена от бивша комунистическа Югославия да стане част от ЕС? Демонстративните декларации на правителството и Премиера на Северна Македония, че отказват да впишат българите в Конституцията си, както се изисква от поетите ангажименти, ясно доказва влошаващите се тенденции в тази държава към затвърждаване на антихуманните постулати на македонизма, насаждането на омраза и вражда с България. Това е симптом, че сегашната власт в РСМ блокира и не желае отваряне на преговорния процес за членство на Северна Македония в ЕС, независимо от прокламациите, че това е целта към която се стремят.
Заради деструктивното поведение на официалните власти в Северна Македония и отказа им да спазват Договора за добросъседство, както и последната директива на ЕК за отваряне на преговорния процес, Северна Македония бе отделена от Албания в процеса на преговорите. Това никак не разтревожи македонското правителство, което предпочита да блокира влизането в ЕС, само за да не признае официално българска общност в страната. Подобно поведение е квалифицирано от мнозина анализатори, като хипократично и целенасочено срещу европейската интеграция на Северна Македония. Тази политика обслужва перфектно геополитическите интереси на Русия и Сърбия в региона.
Петър Колев: Европодкрепа за Македония, само срещу признаване на българите там!
Какво може да направи България?
България разполага с инструменти за реакция и натиск върху Северна Македония да спре репресиите върху българската общност там, но въпросът е дали ще ги използва ефективно.
България трябва да настоява пред ЕС, че няма да подкрепи членството на Северна Македония, докато дискриминацията срещу българите и кражбата на българска история не бъдат прекратени.
България може да използва механизмите на Европейския парламент и ООН, за да изисква международен мониторинг за спазване на човешките права и в частност правата на българите в Северна Македония.
В България може да се създаде специален фонд за правна и финансова подкрепа за македонските българи, които са подложени на репресии.
България в лицето на официалните си институции и представители в Европейския парламент трябва да води активна политика за разобличаване на историческите фалшификации и дискриминационните практики в Северна Македония.
Докато тези мерки не бъдат приложени, българите в Северна Македония ще продължат да бъдат мишена на омраза и градираща държавна репресия.
Време е България да престане да бъде пасивен наблюдател и да изисква спазването на основните демократични ценности в страна, която заявява, че иска да бъде част от Европейския съюз.
Ще продължи ли правителството ни предателската политика към Македония?
Да гледаме в бъдещето, а не в миналото!
Призивът е основната опорка на политическото говорене от страна на Северна Македония по отношение развитието на отношенията с България. Внушението е, че трябва да се гледа напред, а да не се обръща внимание на идеологическите и политически престъпления. Това всъщност осигурява индулгенция на всички издевателства, свързани с изкореняването на българските история и присъствие по тези земи. Погледът в бъдещето няма как да не минава през преосмисляне на досегашния път на развитие на Вардарска Македония през комунистическия период и досега, тъй като тя продължава да следва и да надгражда старата доктрина на македонизма. В съгласие на демократичните принципи и ценности България не може и не трябва да се противопоставя на свободното самоопределение на хората в Северна Македония. Самосъзнанието на болшинството от населението, вследствие на столетната дебългаризация, днес е македонско и това е факт, който не може да се подмине. Македонска нация и език вече съществуват, въпреки че са заченати и сътворени с порочен акт. Но в същото време няма как да се отрече правото на тези, които са запазили, въпреки всичко, своето българско самосъзнание и принадлежност. България не може да позволи или да се примири с бруталната кражба на своята собствена история и минало, както и с безпринципното присвояване и подмяна принадлежността на редица велики личности. Това е недопустимо както пред тяхната памет, така и пред бъдещите поколения българи. Официалната политика на България може да се заключи в една проста формула, която отговаря на всички критерии на демократичната ценностна система. Тя е: Всеки е свободен и има право да изповядва свое собствено самосъзнание и ние уважаваме и зачитаме това, но в същото време не бихме позволили подобно право да се упражнява за сметка на нашето самосъзнание, история, култура и памет. Този принцип на реципрочност трябва да се зачита и спрямо българската диаспора в Северна Македония. Неоспорим факт е, че над 120 000 граждани на тази държава са заявили официално своя български произход, за да кандидатстват и получат българско гражданство.
Системните репресии срещу българите в Северна Македония показват, че страната не е готова да бъде част от Европейския съюз. Докато насилието срещу българи остава безнаказано, а културните организации са подложени на държавен натиск, България няма право да прави компромиси. Ако ЕС толерира тази политика, той рискува да подкопае собствените си принципи и да даде зелена светлина на авторитарни практики в една бъдеща държава членка.
Случаят с Любчо Георгиевски и множеството атаки срещу българи в Северна Македония показват ясна институционална политика на натиск и дискриминация. България не може да си позволи да бъде пасивна – трябва да използва всички налични дипломатически и политически механизми, за да защити правата на българите в Северна Македония. Въпросът не е само исторически – това е въпрос на бъдещето, на основни човешки права и демократични ценности.
***
Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика. If you find the article interesting and useful, you can support us to continue to do independent investigative journalism.
Включете се с Данъкъ Биволъ! Support Bivol
При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Месечен Данъкъ. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.
