На фона на подготовката на държавния бюджет за 2025 година и заявените усилия за приемане на еврото, проектът на бюджет на Националната здравноосигурителна каса изглежда като една досадна подробност за близо 10 милиарда лева. Предложеният от правителството бюджет на касата не се отличава по никакъв начин от този на служебното, който вече подробно коментирахме тук, така че няма да повтаряме препоръките. Заслужава си обаче само да припомним, че здравеопазването е услуга, която абсолютно всеки гражданин ползва в живота си и то нееднократно, и качеството на здравните услуги има преки последици върху живота и благополучието на всеки от нас. От тази гледна точка и отделеният ресурс – както общият размер, но така също и начинът на харчене и постигнатите ефекти – са от дълбок интерес за данъкоплатците.
На този фон публикуваното кратко резюме през последната седмица на анализ на здравната каса за ефектите от повишената реимбурсация на лекарствените продукти за сърдечносъдови заболявания[1] следва да се адмирира. Изследването показва, че с относително малко ресурс в размер на около 30 млн. лв. се очаква допълнително да се лекуват 29 хиляди пациента, подобрена преживяемост средно на един пациент от 5,25 години и икономически принос от над 2,6 млрд. лева за икономиката.
Ще припомним, че по данни на Евростат България е на първо място в ЕС по загубени години живот[2] вследствие преждевременна и предотвратима смъртност с над 8205 години загубен живот. Следват ни Латвия, Румъния и Литва – все държави със сходно на нашето икономическо и социално развитие.
Оценката на ефекта от предприемането на конкретна политика с ясни и измерими индикатори е важна стъпка в посока избор на политики, основани на доказателства. Какво още може да се направи в здравеопазването в тази посока?
- Оценка на превенцията и всички профилактични мерки и програми, които могат да доведат до допълнително ограничаване на преждевременната смърт. Тук се включват мерки и дейности, свързани с контрол върху заболявания, от които българите страдат в по-голяма степен[3] и които водят до тежки последици за личното здраве и за системата – както здравната, така и социалната.
- Бюджетът на НЗОК е ориентиран в по-голяма степен към болничната помощ, но дали това е най-ефективното по отношение на ограничаването на заболеваемостта и подобряване на качеството на живот? В статистиката виждаме държави, които постигат по-висок ефект върху продължителността на живота и по-ниска преждевременна смъртност с по-нисък дял на разходи за болници и по-добре организирани системи, така че да посрещнат нуждите на своите пациенти. Стандартите за качеството на болниците и болничните услуги са важни, за да се гарантира, че болничната помощ изпълнява своите цели. Тези стандарти трябва да бъдат проследявани активно и без пречки.
- Предприемане на конкретни мерки, свързани с подобряване на качеството на услуги и достъпа до тях – осигуряване на достъп до лекарства чрез олекотяване на регулациите върху аптеките е такъв пример, както и повишаване на заплащането на медицинските сестри за преодоляване на структурния недостиг в ситемата. Те са лесно измерими като резултат и имат ясен ефект върху качеството на услугите и здравния статус.
В заключение ще отбележим, че всяка загубена година живот е най-тежкото следствие от действия или бездействия на хора и институции. Ефектът е измерим, огромен и невъзстановим.
[1] https://www.nhif.bg/bg/news/747
[2] Индикаторът „потенциално изгубени години живот“ оценява годините до смъртта на всеки човек преди 70 годишна възраст.
[3] Сърдечносъдовите заболявания са само една част от по-високата заболеваемост у нас, друга са мозъчно-съдовите и раковите заболявания.
