По последни данни на европейската статистика[1] разходите за превенция в страните от ЕС достигат 5,5% от общите разходи за здравеопазване през 2022 г. За България този дял е малко над 3,1% или наполовина на европейския. По-ниските разходи за превенция сa свързани с по-висока преждевременна и предотвратима смъртност.
Най-много за превантивни мерки в здравеопазването изразходва Германия (7,9%), Австрия (7,4%) и Финландия (6,4%), а на дъното на подредбата са Малта (1,2%), Полша (1,9%) и Словакия (2,0%). Разгледани спрямо човек от населението отново водеща е Германия с 458 евро на човек, следвани от Австрия с 411 евро и Нидерландия с 312 евро при средно за ЕС 202 евро на човек. България изразходва 31 евро на човек и е следвана само от Полша и Румъния. Върху разходите за превенция през 2022 година все още оказва влияние и пандемията от ковид-19 със специфичните мерки в здравната система, което означава, че през следващите години делът им почти сигурно продължава постепенно да намалява.
Разходите за превaнтивни грижи[2] включват всички мерки, насочени към избягване или намаляване на броя или тежестта на заболявания и наранявания, техните последствия и усложнения. Тук се включват както индивидуални, така и колективни здравни мерки – ваксинационни програми срещу заразни болести, контрол върху разпространение на вредни вещества, скринингови програми за определени заболявания, програми за обучение за здравословни навици и подкрепа за здравословен начин на живот и много други. Превенцията се счита за ключова при контрола на обществено значими здравни проблеми и обикновено се организира на три нива:
- Първична превенция – премахване на заболяването или нараняването още преди да се е случило, например чрез ваксиниране, законово ограничения върху разпространение на отровни вещества и др.;
- Вторична превенция – когато искаме да ограничим влиянието на заболяването или нараняването, когато то вече се е случило, например чрез карантиниране, прегледи и разнообразни медицински дейности и услуги за ранна диагностика;
- Третична превенция – чрез нея се ограничават дългосрочни вредни ефекти от наличието на заболяването, например рехабилитационни програми, социална подкрепа и програми за преквалификация на пострадали служители.
В заключение ще отбележим, че превенцията и профилактиката са важна част от здравните разходи, независимо че често остават встрани от дебата и решенията за разпределението на бюджета за здраве. Да не забравяме, че България е на второ място след Румъния по размер на предотвратимата смъртност[3]. Усилията на държавата при повишаване на информираността на населението и насърчаване на участието му в превантивни грижи и кампании също въздействат на ефективността им.
[1] Preventive healthcare expenditure, Eurostat
[2] Повече информация може да се потърси в методологията на ОИСР „Система на здравните сметки, 2011“
[3] https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php?title=Preventable_and_treatable_mortality_statistics
