На 8 януари 2020 г. в Истанбул българският премиер Бойко Борисов се подрежда до президентите на Турция, Русия и Сърбия. Той е до Владимир Путин и не крие задоволството си от тази близост, от двете им страни са Реджеп Тайип Ердоган и Александър Вучич. Събитието е знаменателно и прокламирано в българските медии като невиждан успех за местната енергетика – това е официалната церемония по откриването на газопровода „Турски поток“. Тази дълга тръба е един от стратегически важните за Кремъл проекти – тя заобикаля Украйна и доставя природен газ от Русия през Турция, България и Сърбия до Унгария и Австрия.
България не печели, обслужва Русия.
Така нищо неподозиращата какво ще я връхлети само след две години Украйна се оказва буквално приклещена между двата мегапроекта „Северен поток-2“ (за Северна Европа) и „Турски поток“. Украйна е отслабена и открито уязвима – цял свят е свидетел на „специалната военна операция“, която според Путин щеше да трае само три дни, но сега през февруари ще отбележи три години.
Газпром, Булгартрансгаз и КЕВР заблуждават ЕК за Турски поток
Още преди луксозната церемония обаче с усилията на Гражданското сдружение БОЕЦ (България Обединена с Една Цел) и сайтовете за разследваща журналистика Биволъ и BIRD.BG грозната истина за проекта добива публичност. Разбира се, не достатъчно широка – подвластните на управляващата клика на Борисов и на олигархията медии мълчат със страшна сила. Докато екипите на безотказните граждани и малцината журналисти не само реализират над 24 протестни акции с блокади по трасето в България, алармират обществото за престъплението чрез малкото медийни трибуни и информират международните институции. Тогава страната е на 112-о място в класацията на „Репортери без граници“ за свободата на словото, атаките със SLAPP дела са в апогея си и така България де факто е на първа позиция по желязно охранявано слово. И въпреки силния натиск на статуквото и обслужващите го фирми и компании от хранилката, гласовете срещу престъплението на века не заглъхват.
А истината, която властите умишлено премълчават е една – България плаща изцяло за изграждането на участъка на своята територия 3,32 млрд. лева. И не получава приходи от транзитните такси, което е отбелязано и в договора, а само предоставя земята си за интересите на Кремъл.
Как властта на премиера Борисов представя проекта
Теменужка Петкова е министър на енергетиката в два кабинета – втория от периода 2014-2017 г. и третия 2017-2021 г. Тя е длъжностното лице, което впоследствие укри т.нар. „Пътна карта“ на проекта, но сега пък е министър на финансите също от партията на Борисов ГЕРБ (Граждани за Европейско Развитие на България) след близо 4-годишната политическа криза в страната и мъчително сглобената управленска коалиция.
Теменужка Петрова – бивш и настоящ Министър на енергетиката
В сайта на енергийното министерство е налично едно пространно интервю с нея, а в него тя обяснява проекта така:
„…проектът “Балкански поток” е изцяло български проект, който се реализира в съответствие с европейските правила. При реализацията на този проект ние сме спазили абсолютно точно директивата, свързана с природния газ, директивата, свързана с определянето на регулаторната рамка на подобен тип инфраструктурни проекти, както и законодателството в областта на обществените поръчки. Направихме открита процедура за избор на изпълнител. Беше избран саудитският консорциум „Аркад“. Той от своя страна има определени ангажиментни срокове в договора“.
Водещият обаче контрира, че Държавният департамент на САЩ същия ден е обявил намерението си за разширяване на санкциите върху „Северен поток-2“ и „Турски поток“, като подчертава, че:
„Русия има много силно влияние, геополитическо и икономическо чрез „Турски поток“.
Петкова, от своя страна, внася яснота: „Най-съществената разлика по отношение на нашия проект е това, че той се реализира изцяло от българската държава, от компания, която е изцяло собственост на българската държава“. Истината е друга – проектът наистина се реализира изцяло от джоба на българския данъкоплатец, но компанията не е българска, а строителите са руснаци и беларуси, с участието на ЧВК „Вагнер“ (небеизвестната Частна военна компания на вече покойния Евгений Пригожин).
Нататък в това интервю следват мъгляви твърдения от страна на министър Петкова за гаранции от всякакъв вид. Но че България няма да получава и атом от всичкия пренос на природен газ, а ще бъде само предоставила безвъзмездно територията си за трасето му, е премълчано.
Кулминацията на манипулациите
Според тогавашния премиер Бойко Борисов в България няма „Турски поток“. Той разгръща версията си, че всъщност това е просто разширяване на българската газопреносна мрежа и тя се нарича „Балкански поток“. И че въпросната втора тръба на територията изобщо не е част от руския план, няма нищо общо с геополитиката на Кремъл, и изобщо не може да става и дума за руски проект. Борисов твърди, че на практика това е истинска диверсификация на доставките, тъй като по тръбата може да тече и друг газ, не само руски.
Истината, която Борисов престъпно скри е, че 90% от капацитета на Потока, който той предпочита да нарича Балкански, са предварително резервирани от руската компания „Газпром“. По-късно, в стремежа си да замаскира или оправдае грабежа от българите, той стигна до комични лапсуси във фантазмите си – твърдеше, че тази газова връзка носи милиарди печалби на страната. Което няма как да е така. От неговите брътвежи могат да се объркат и експертите – само за него тръбата е Балкански поток, за всички останали – Турция, Сърбия, Унгария и Австрия тя е „Турски поток“. А всъщност е Руски – и като строителство, и като контрол и надзор от Кремъл, и като произход на природния газ. Но в България, която така и не може да се откъсне от московската орбита, лъжите се представят за неопровержими истини.
А уж страната щеше да бъде част от ключовите газови фактори в Източна Европа, уж щеше да е газовият хъб на Балканите. Това е минало, дори и Борисов не го споменава отдавна.
Руснак под санкции и фирма на “Коза ностра” ще строят “Турски поток” в България
Каква е истината за фалшивата независимост
Проектът е финансиран от държавния бюджет и реализиран от собственика на трасето в България „Булгартрансгаз“, националният газотранспортен оператор при Българския енергиен холдинг с принципал Министерство на енергетиката. През декември 2018 г. компанията обявява търг за изграждането на газопровода. Обществената поръчка за линейния участък на газопровод с дължина 484 км е на стойност 2,286 млрд. лева без ДДС – за две компресорни станции и 11 километра връзка с турската граница. Участват консорциумите „Аркад“ от Саудитска Арабия, „Макс Щрайхер“ от Германия, италианската компания „Бунати“ и руската ТМК (Трубная металлургическая компания) на милиардера Дмитрий Пумпянский). С оферта от 1,1 млрд. евро търга печели „Аркад“. Това явно не се харесва на определени кръгове и в парламента се завъртат промени така, че втората класирана компания – ТМК да получи проекта и парите за него. Булгартрансгаз не подписва договора с „Аркад“ – пакетът документи не бил пълен е оправданието и бърза да обяви ТМК за спечелила търга.
Но пък саудитците оспорват това пред КЗК (Комисия за защита на конкуренцията) и в края на юни 2019 г. тя обявява решението си в тяхна полза. А това никак не е в интерес на Русия и през октомври същата година президентът Владимир Путин каца в Рияд. Визитата му е успешна – той се сдобива с контрол над „Аркад“, но плаща на саудитците общо 85 млн. долара на два транша.
Междувременно през март 2019 г. руската ТМК е наела офис в София заедно с италианската Bonatti S.p.A., съобщава „Биволъ“, като се позовава на свои източници в енергийния сектор. И вместо да регистрират ДЗЗД официално в Търговския регистър, изчакват решението на „Булгартрансгаз“ за победителя в търга за „Турски поток“. Те са били убедени, че саудитите нямат опит в региона и няма как да подадат документите си за търга навреме.
Също тогава в началото на март в София пристигат руският премиер Дмитрий Медведев, министърът на енергетиката Александър Новак и президентът на „Газпром“ Алексей Милер. На 3 април „Булгартрансгаз“ съобщава, че обществената поръчка за избор на изпълнител е финализирана успешно. Обединение „Консорциум Аркад“ е посочено на първо място и е предложено за изпълнител на обществената поръчка.
Аргументите са: „Предложението включва най-ниските цени, както за изпълнение на всички дейности от предмета на поръчката при максимално допустим срок на изпълнение на дейностите 250 календарни дни, така и при изпълнение на всички дейности от предмета на поръчката при максимално допустим срок на изпълнение на дейностите 615 календарни дни“.
„Аркад“ обаче фигурира и в името на загубилия консорциум – обединението на „Аркад Ей Би Би С.п.А. – Италия и Аркад Енджиниъринг енд Констракшънс Къмпъни – Саудитска Арабия“. Arkad – ABB S.p.A. е регистрирана в Милано на адрес: Via Vittor Pisani, 16 – 20124.
Обединение „Консорциум Аркад“ е около саудитската компания Arkad с адрес: Saudi Commission For Health Specialties Building 4th~7th Floors King Saud Road-Rakah, Al-Khobar 31952, Saudi Arabia.
Появата на подизпълнителите
На 18 март 2020 г. „Аркад Енджиниъринг енд Констракшън“, действаща по договора чрез софийския си клон и представлявана от Николай Илюшченко, от името на „Консорциум Аркад“ е посочена в договора като дружеството, „което отговаря за строителните дейности по договора за консорциум Аркад… и имайки предвид корпоративно решение на Аркад Енджиниъринг енд Констракшън Кампъни от 15 март 2020 г., съгласно който Юри Швецов, пълномощник на обединение Консорциум Аркад има право да представлява Аркад Енджиниъринг енд Констракшън Кампъни като участник в Консорциума, от една страна, наричан по-долу Изпълнителят“ и (2) Некорпоративен Консорциум с название „Консорциум СПК“ ДЗЗД/ SPK Consortium DZZD, учреден в България и представляван от генералния управител Иван Кабаев, наричан долу подизпълнителят, а от друга страна той и изпълнителят следва да бъдат наричани страни“.
След цялата въртележка от имена на представители става ясно, че възложителят „Булгартрансгаз“ ЕАД е възложил на консорциума „Аркад“ DZZD Договор 4156 от 18.09.2019 г. „за доставката на необходимите материали и оборудване, инвестиционно проектиране – етап „Работен проект“, изграждане и въвеждане в експлоатация по Проект „Разширение на газопреносната инфраструктура на „Булгартрансгаз“ ЕАД, паралелно на северния магистрален газопровод до българо-сръбската граница“, Етап „Линейна част“ реф.№ 180-100“.
Из дебрите на подизпълнителския договор фигурира и цената, която възложителят „Булгартрансгаз“ трябва да заплати на въпросния подизпълнител – 56 721 000 евро без ДДС. За изграждането на линеен тръбопровод сумата е 54 989 640 евро, за кранов възел 1 Сечище км. 89,036 – 865 680 евро и кранов възел 2 Сливак, км 117,769 – 865 680 евро.
В т.6.3 „Обхват опция“ от договора има и отворено кранче за лавиране със сумите – изпълнителят може да възложи на подизпълнителя извършването на някои допълнителни работи. Това може да стане срещу договорено възнаграждение по усмотрение на изпълнителя и със съгласието на възложителя, но не по-късно от 6 месеца преди датата на завършване „Подписване на стандартна форма 15“. И още – „в случай, че дадена част от Обхвата опция бъде възложена, страните следва да изменят подизпълнителския договор и да увеличат цената му съответно с договорена обща фиксирана сума“.
В глава 7 от договора „Спазване на закони и политики“ в т.4 е посочено следното: „Никоя от страните не носи отговорност към другата страна и към трета страна за рисковете, произтичащи от и във връзка с окончателното решение на възложителя за одобрение или неодобрение на подизпълнителския договор“.
При тези условия как да не се бориш с нокти и зъби да спечелиш проекта и десетките милиони евро?
Този подизпълнителски договор е от 25 страници. От и за страната на изпълнителя е подписан от Николай Илюшченко. От и за страната на подпизпълнителя – от Иван Кабаев. От и за страната на „Консорциум Аркад“ – от Юрий Швецов в качеството му на пълномощник на представляващия обединение Консорциум Аркад.
В проекта „Турски поток“ се вкопчват още фирми подизпълнители
Газопроводът става „златна кокошка“ в очите на известни български компании, рекордьори по усвоени средства при изпълнението на държавни поръчки за стотици милиони. Екипи на Гражданското сдружение БОЕЦ, „Биволъ“ и „Булфото“ при поредния си рейд по трасето се натъкнаха на смущаващи факти в края на октомври 2020 г.
На площадката за изграждането на компресорната станция „Расово“, заложена в проекта „Турски поток-2“ се оказва стоварена строителна техника, закупена по европейски проекти. На обекта са подизпълнители на водещата компания „Главболгарстрой“, сдружавали се в името на държавните пари с други, известни с не особено чистоплътните си сделки и качеството на изпълнението като „Джи Пи Груп“. Самата „Булгартрансгаз“ вписва проекта „Турски поток 2“ в своя Десетгодишен план като „Балкански поток“ и „Разширение на газопреносната мрежа“ в рамките на „Газов хъб Балкан“, като сред подизпълнителите на проекта не споменава ключовата дъщерна компания на „Газпром“ в Сърбия – IDC. Докато санкциите не са влезли в сила, американска компания доставя турбините за компресорната станция през белгийското си дъщерно дружество. Иначе поради забавянията още към март 2020 г. стойността на проекта с ДДС се оскъпява до 3,32 млрд. лева или около 1,7 млрд. евро. Не трябва да се подминава и фактът, че в онова време върлува пандемията от Ковид-19 и има данни за злополуки на работната площадка, за поне 15 заразени украинци и автомобилна катастрофа с трима убити.
При този рейд екипите на граждани и журналисти попадат на техниката на българската компания „Нова строй Тийм“ ЕООД със собственик Калоян Люсиен Теодосиев. Техниката е закупена по европейски проект на стойност 2,126 млн. лева. Въпросният Теодосиев притежава и „Енергогруп“, и „Интерпром“ ЕООД. Втората посочена фирма е усвоила над 270 млн. лева по регистрираните държавни поръчки. Тя е известна и с впечатляващ скок на печалбите си – от 920 000 лева на 12 млн. лева, както и с рекордните си приходи от поръчки във В и К сектора в страната.
На 3 октомври 2019 г. държавната „Булгартрансгаз“ подписва договор с консорциума „Ферощал Балкангаз“ за изграждането на две компресорни станции – „Расово“ и „Нова Провадия“, също за нуждите на „Турски поток-2“. В обединението влизат „Ферощал индустрианлаген“ ГмбХ – Германия, а също така „Главболгарстрой“ АД и „Главболгарстрой интернешънъл“ АД. Декларирани подизпълнители са: „Солар Търбайнс Юръп С.А.“ – Белгия , “Турбо Машина България” ЕООД и “Химкомплект Инженеринг” АД.
Беларуският държавен концерн ОАО „Белтрубпроводстрой“ е дългогодишен подизпълнител на „Газпром“ и също е на обекта. Там е и ДЗЗД „Газово развитие и разширение в България – ГРРБ“ с участието на „Консорцио Варна 1“ („Бонатти С.П.А“ и „Макс Щрайхер С.П.А“).
Почти изцяло руският контрол над проекта е очевиден – „Газпром“ резервира 90% от капацитета на тръбопровода. А твърденията за диверсификацията на доставките са категорично неверни.
Изчезва и ключовият документ, т.нар. „Пътна карта“, в който са описани всички условия по проекта. Припомняме, че тогава министър на енергетиката е Теменужка Петкова, явно безценен кадър на ГЕРБ. В обществото изникват въпроси и съмнения за тъмни сделки, в които България е губещата страна.
Президентът на Сърбия Александър Вучич и Премиера на България Бойко Борисов на строежа на газопровода
Как в България се блокират истините и къде са медиите
Въпреки многобройните разкрития от разследващи журналисти и граждански активисти, „Турски поток“ е обект на силно ограничено медийно внимание. По-горе посочихме позицията на страната ни в класацията на „Репортери без граници“ за свободата на словото от 2020 г. – налице е мрачната картина на опасната симбиоза на властта и медиите. А в конкретния случай – как тази симбиоза се оказва инструмент в плановете на Кремъл. Десетките протестни акции на Гражданското сдружение БОЕЦ в борбата му за прозрачност и върховенство на закона, сигналите до европейските институции и разкритията на разследващите журналисти си печелят само атаки и съдебни дела с цел сплашване. Повече от ясно е, че експремиерът Борисов и другите замесени няма да си дадат сметка, че този проект не е само енергиен, а е инструмент за война. Въпросът къде в казуса е прокуратурата отпада веднага – тя е ангажирана със замитане на всякакви подозрения и доказателства по особено скандалните случаи, добили публична известност.
Щом власт, медии, прокуратура и съд не осъзнават това престъпление, и не работят за изнасяне на истината, дали има поне минимален шанс да прогледнат, че с този проект България съучаства във финансирането на руската агресия в Украйна чрез газовите доставки през тръбопровода? Кауза пердута, поне засега.
„Биволъ“ проследи Балканския поток от лъжи на Теменужка Петкова
А България е на кръстопът
Проектът „Турски поток“ е емблематичен за начина, по който корупция, задкулисни сделки и геополитически зависимости са изцяло срещу националните ни интереси. Защото България доброволно се предложи само за транзитна територия за геополитическата стратегия на Кремъл, без никаква полза за обществото.
А има и скрита цена на проекта – и тя е в репутацията, в имиджа на страната пред очите на ЕС. Проектът и нашето безусловно участие в него е доказателство за провала на националната енергийна политика и демонстрация как страната ни е използвана като инструмент за утвърждаване на руското влияние. И тези зависимости все още определят посоката на развитието ни, бъдещето на страната.
***
Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика. If you find the article interesting and useful, you can support us to continue to do independent investigative journalism.
Включете се с Данъкъ Биволъ! Support Bivol
При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Месечен Данъкъ. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.
