Институтът за икономически изследвания разкри библиотечна секция с книги на китайски език
По покана на Института за икономически изследвания при Българската академия на науките Нейно Превъзходителство Дай Цинли, посланик на Китайската народна република в България, изнесе лекция на тема: „Новите политическите тенденции в китайската икономика и перспективи за сътрудничество Китай-ЕС и Китай-България“. Паралелно с това Нейно Превъзходитества дари 28 нови заглавия в новоразкритата библиотечна секция на Института с книги на китайски език.
Лекцията на посланик Дай Цинли бе фокусирана върху състоянието, развитието и перспективите пред китайската икономика, както и върху възможностите и предизвикателствата пред сътрудничеството между Китай и ЕС, и България. Тя посочи, че делът на страната й в глобалната икономика възлиза на 18% през 2023 г., а БВП на човек от населението – 12 680 щатски долара, като ограниченията пред чуждестранните инвестиции в производствения сектор вече са изцяло премахнати.
Акцентирано бе и върху политиките и перспективите пред страната за 2025 г., а именно – стимулиране на потреблението и разширяване на вътрешното търсене, както и прилагането на т.нар. „две нови“ политики – надграждане на широкомащабното оборудване и замяна на потребителски стоки, както и регулирано развитие на цифровата икономика. Става дума за обновяване на над 5.2 млн. превозни средства, подмяна на повече от 49 млн. домакински уреди и модернизиране на 2 млн. остаряло оборудване. За значението на цифровата икономика може да се съди по факта, че Китай е лидер в света по мащаб на електронната търговия и мобилните плащания, като през последните години тя е допринесла с 66,45% за растежа на БВП.
Нейно превъзходителство подчерта, че постигането на въглеродна неутралност до 2030 г. ще изисква новите електрически превозни средства да достигнат 45 млн. единици, което е 3 пъти повече от търсенето през 2023 г.
Интересен факт, посочен от посланик Дай Цинли, е и това, че частните икономически субекти в страната достигат до 180.9 млн. или 96.4% от всички регистрирани бизнес структури. Тя обърна внимание и на наложените ограничения върху износа за Китай, както и на устойчивостта на индустриална система на страната, адаптивността й към външни шокове и големия потенциал на икономиката, в която се предвижда годишен ръст от 5%.
Лекцията на Нейно Превъзходителство бе организирана от ИИИ при БАН, където през 2015 г. е създаден Ресурсен център за икономически изследвания на Азия, чрез който Институтът се стреми да съдейства за развитие на взаимното сътрудничество, търговия и инвестиции с този динамичен регион.
На срещата, наред с колегията на ИИИ при БАН, присъстваха и представители на СУ „Св. Климент Охридски“, УНСС, НБУ, МВБУ, НХА, НМА, МВнР, МИИ, Българското дипломатическо дружество, Асоциация „Един пояс – един път“, Дипломатически институт към МВнР, Институтът „Конфуций“, ЧСУ „Евлоги и Христо Георгиеви“, както и български и китайски студенти.
