Качеството на юридическото образование е от съществено значение за функционирането на държавата. Завършилите специалност „Право“ упражняват професията си в органите на съдебната власт, публичната администрация, МВР, Народното събрание, образователни институции и в свободните професии, защитаващи правата на гражданите и опосредяващи множество икономически процеси. По този начин работата им засяга пряко всички граждани. Една демократично функционираща страна разчита на тези лица да разрешават спорове, да държат институциите отговорни, да създават и подържат стабилна институционална среда за гражданите и бизнеса и да обучават следващото поколение юристи.
Юридическото образование e важно условие и за осъществяването на реално преустройство на съдебната власт с цел намаляване на политическото влияние и повишаване правната сигурност. Подготовката на съдии и прокурори, които устояват на неправомерно външно влияние, започва още в университета, който по дефиниция следва да набляга на критичното мислене, независимия правен анализ и значението на професионалните стандарти. Обучението по „Право“ е основополагащо за притежаването на знанията, почтеността и уменията, необходими за изграждането на справедлива и ефективна съдебна власт, която да защитава фундаменталните права на гражданите, да осъществява ефективна защита на правото на собственост и да не ограничава икономическия растеж, а да го подпомага.
В същото време обаче от години сме свидетели на скандални разкрития относно съществуващо паралелно правосъдие, престъпни групи, заграбващи бизнеси с помощта на магистрати, неправомерно вмешателство в работата на съдии и прокурори и заплашването на съдии, които разобличават кадровите и институционални системни дефицити на системата. Дали и доколкото изборите и назначенията на ключови ръководни длъжности в органите на съдебната власт са повлияни от неформални мрежи и съществуването на паралелни центрове на власт е основателен въпрос, а поне част от отговорите търсим чрез изследването на това къде са завършили „Право“ ръководните кадри в съдебната власт и има ли тенденция определени университети да доминират[1]. Данните са съпоставени с резултатите от Рейтинговата система на висшите училища в България (РСВУ).
Наблюдения
От тях могат да се няколко най-общи наблюдения:
Юридическият факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ има ясно изразена доминация – неговите възпитаници са с най-голям дял сред всички изследвани групи ръководни кадри (председатели на съдилища, административни ръководители на прокуратури, ВСС и ИВСС). Това е до голяма степен очаквано, отчитайки историческата роля на СУ като традиционно водещо, най-старо и престижно висше училище в юридическо образование, както и резултатите от рейтинга, в който е дългогодишен лидер. СУ е бил и единственият избор за юристи до края на 80-те и началото на 90-те години на миналия век.
Озадачаваща е значителната тежест на юридическия факултет на Бургаския свободен университет (БСУ) сред председателите на съдилища и във ВСС, особено като се има предвид, че според рейтинговата система сред възпитаниците му се отчита най-висока безработица, ползва се с незавиден престиж, последен е в институционалната акредитация и е класиран на шесто място по реализация по специалността.
Необяснимо е и силното присъствие на Югозападния университет (ЮЗУ), който заема трето място сред председателите на съдилища и второ сред ръководителите на прокуратури, тъй като според РСВУ е на предпоследно място по показателя „Приложение на придобитото образование по право и реализация по призвание“, нарежда се сред факултетите с висока безработица (след БСУ и Русенския университет) и се отличава с нисък престиж. Миналата година именно той се оказа в центъра на скандали, включващи фалшиви дипломи и манипулирани изпити, което поставя под въпрос надеждността на образованието във висшето училище. Девалвирането на дипломите и лесният „изход“ от университета потенциално превръщат този факултет в притегателно място за хора, които не търсят знания и високо качество на юридическото образование, а по-скоро бърз и облекчен достъп до диплома, която да им осигури възможност да заемат определени длъжности.
Няма приемливо обяснение и за изумителното непропорционално влияние на възпитаниците на Академията на МВР. От около три десетилетия АМВР не „произвежда“ дипломи по „Право“, но въпреки това, възпитаниците ѝ имат впечатляващо присъствие във ВСС и сред ръководителите на прокуратури. АМВР и СУ са единствените две висши училища, които присъстват във всички изследвани групи. Трябва да припомним и че първите кадри на Академията, завършили „Право“ са от факултетите „Държавна сигурност“ и „Народна милиция“. Независимо от формалното наличие на минималните изисквания за учебно съдържание и хорариум по различните дисциплини, можем обосновано да предположим, че оформянето на възгледите за правото и закона във факултет, призван да обучава ръководни кадри за репресивния апарат на тоталитарна държава едва ли е в духа на идеала за върховенство на правото и защита на свободите на гражданите. Подобна подмяна на стойностите създава рискове за реалното разделение на властите и подкопава демократичните устои.
В същото време буди недоумение почти незабележимото присъствие на възпитаници на ЮФ на УНСС. Въпреки че юридическият факултет на висшето училище неизменно заема 2-ро място в рейтинга през последните 12 години, той няма нито един представител във ВСС и ИВСС, а делът на възпитаниците му сред ръководните кадри в съдилищата и прокуратурата е незначителен. Озадачаващо е и защо ЮФ на Нов български университет (НБУ), който според рейтинга е с най-ниска безработица и се нарежда на второ място по престиж сред студентите и работодателите, изобщо не е представен сред председателите на съдилища и присъства ограничено сред другите изследвани групи. Макар през годините юридическите факултети на други университети (НБУ, Пловдивския университет, Великотърновския университет) да имат идентични или сходни точки с ЮЗУ, присъствието на техни възпитаници сред ръководителите на прокуратури е минимално.
Изводи
Ръководните позиции в съдебната власт се заемат от юристи, завършили ограничен кръг университети. Този факт сам по себе си подсказва наличие на концентрирано влияние. Тенденцията се наблюдава както сред съдиите и прокурорите, така и във ВСС и ИВСС. От една страна, това може да е показател за добро качество на тези висши училища. От друга страна обаче, това е потенциален индикатор за липса на плурализъм и реална конкуренция, следваща образователни резултати и качество на обучение, а оттам – и непропорционално голямо влияние на някои ЮФ. Резултатите от Рейтинговата система на висшите съдилища потвърждават по-скоро второто.
Наблюдаваната асиметрията между данните от РСВУ и представянето на юридическите факултети в ръководните постове в съдебната власт загатва за наличието на „инкубатори“, чиято необяснима концентрация е симптоматична за:
- липса на прозрачност и обективност и наличие на неправомерно влияние при назначенията на ръководни длъжности в съдебната власт, позволяващ влизането в системата на лица с по-ниска професионална подготовка заради неформални мрежи за влияние, които лица впоследствие са готови да се отплатят реципрочно;
- зависимости и лоялност не към принципите на правовата държава, а към политически или лични интереси, които застрашават справедливото правоприлагане и правораздаване;
- системни слабости в обучението по „Право“, които създават предпоставки за неравностойна подготовка и създаване на впечатление, че някои факултети предоставят „лесни“ дипломи, осигуряващи бърз достъп до „старт на кариерата“ в определени публични институции;
- необосновано фаворизиране на кадри от определени висши училища, което води до изкривяване на представителността и създаване на „затворени кръгове“ в съдебната власт;
Това създава рискове от:
- формирането и насърчаването на зависими кадри, които могат да компрометират независимостта на съдебната власт и нейната способност да устоява на външен натиск;
- капсулиране на съдебната власт, при което културата на лоялност и мрежите от зависимости водят до закостенялост и неспособност за реформа;
- подкопаване на доверието в качеството на юридическото образование и безпристрастността в работата на органите на съдебната власт;
- спиране на реформите, необходими за утвърждаване на независимостта, прозрачността и отчетността на съда и прокуратурата.
Повече информация може да намерите в изследването на ИПИ „Юридическото образование и кадровата политика в правосъдието: анализ на образователните тенденции сред ръководните кадри“.
[1] Вж повече в изследването на ИПИ „Юридическото образование и кадровата политика в правосъдието: анализ на образователните тенденции сред ръководните кадри“
