През последните няколко десетилетия интересът и стремежът към образование в математическите и езикови гимназии и паралелки е голям. На практика обаче близо 60% от приема на осмокласници е в професионалното образование.
Писахме за разликите на очакваното търсене на кадри с учащите по професии (ТУК), но разликите на регионално ниво са още по-големи. Докато в областите Шумен, Кърджали и столицата приемът в професионалното образование е под 50%, в Монтана и Враца той достига над 70% и през 2024/2025 г.
Основно предимство и роля на професионалното образование е, че то подготвя специалисти по професии, за които се очаква да има търсене на пазара на труда и за които не е необходимо висше образование. Това означава, че професионалното образование следва да е пряко свързано с местния пазар на труда и да позволява бърза реализация на завършилите. Институциите не проследяват реализацията на завършилите и приложение на придобитата професионална квалификация (ППК), но разработваният от ИПИ Индекс на съответствието между професионалното образование и профила на икономика показва, че това не е така. Докато бизнесът търси строители и шивачи, професионалното образование предлага ресторантьори и икономисти.
Сред професиите с най-висок прием по области се открояват „Готвач“ (например в Кюстендил и Враца), „Ресторантьор“ (например в Сливен и Велико Търново), „Техник на транспортна техника“ (например в Пловдив и Шумен), „Икономист-информатик“ (например в Пазарджик и Търговище) и „Дизайнер“ (например във Варна и Русе).
Единствено в област Бургас професионалното образование с най-висок прием – „Готвач“ – е сред петте професии, за които работодателите срещат затруднения при намирането на нужните им специалисти (според годишното проучване на Агенцията по заетостта за потребностите от работна сила). За останалите 27 области най-изучаваните професии не попадат сред петте най-нужни. Така например, в Благоевград работодателите търсят оператори в дървообработването, а професионалното образование предлага икономист-информатици. Във Варна се търсят асистенти на лекарите по дентална медицина, а образованието предлага дизайнери. Във Враца се търсят шивачи, а се предлагат готвачи. Най-много готвачи се обучават и в Хасково, въпреки че там се търсят строители.
И въпреки че през годините средното професионално образование е загубило голяма част от имиджа си (писахме за това тук), то продължава да осигурява на придобилите професионална квалификация по-високи доходи, по-голяма заетост и по-ниска безработица в сравнение със завършилите общо средно образование. През първото шестмесечие на 2024 г. коефициентът на икономическа активност на хората с ППК е 83% (при 69% на тези със средно), а коефициентът на заетост – 80% (при 65% на среднистите). Това е още една причина професионалното образование да не залита още повече към професии, които не се търсят (още повече – на местно ниво), а дуалното обучение да стане повсеместно (в момента участието е под 10% ).
