Текстът е публикуван за първи път в 24 часа
Пълната интеграция в Шенген е сред малкото икономически събития, от които трудно бихме могли да намерим негативни последствия. Различните оценки сочат, че икономическите ефекти от включването ни в безмитната зона възлизат на поне милиард и половина лева годишно, най-вече благодарение на улеснените търговски взаимоотношения с шенгенските страни, както и повишената предсказуемост на сухопътния транспорт, при който се елиминират неизвестните от чакане на част от границите на страната. В този смисъл, най-печеливши ще са отраслите, които транспортират много стока по суша към други държави на ЕС – онези части на преработващата ни промишленост, които са най-добре интегрирани в международните вериги на добавена стойност, да речем свързаните с автомобилното производство или преработването на метали, химичната индустрия… примерите са много. Струва си да споменем и производителите на нетрайни храни, при които навременната и предсказуема доставка е разликата между годна и негодна стока, стигнала до крайния потребител. Значителни подобрения ще има и за туризма – докато за Южното Черноморие беше по-важен „въздушният“ Шенген, то за Северното отварянето на границата с Румъния много ще улесни достъпа, същото важи и за ски-курортите в Югозападна България. Премахването на границите с шенгенските страни има потенциал и да натисне надолу цените на стоките с произход от ЕС, благодарение на по-ниските разходи на производителите и търговците за транспорт. Накрая, чакането по границите си има и цена за околната среда в замърсяване и въглеродни емисии, които ще престанем да плащаме.
Румъния и Гърция и днес са сред основните ни търговски партньори. Румъния е на трето място с 3,6 млрд. долара износ към България и 4,4 млрд. долара внос от България през миналата година, Гърция – съответно 2,4 млрд. долара. и 2,7 млрд. долара. С други думи, общият ни търговски обмен с тези две държави надхвърля 13 млрд. долара, като имаме всички основания да очакваме засилване с до 3-5% в средносрочен план само в следствие на приемането в Шенген. От гледна точка на инвестициите Гърция има по-голямо значение за българската икономика – според данните на БНБ тя е отговорна за 3,7 млрд. евро преки чуждестранни инвестиции у нас, в сравнение с малко под 500 млн. евро от Румъния. По-тясната интеграция с икономиките на тези две държави обаче има потенциал да доведе и до засилване на инвестициите им у нас, както и на разширяване на дейността на български бизнеси през границата.
По моему, основният тласък е към интеграция на трудовите пазари – при липса на граница ще е стане много по-лесно за хората от Петрич и Сандански да намерят по-добре платена работа в Северна Гърция, както и обратното. Аналогична е ситуацията с Русе, където силният икономически център около Букурещ е много по-близо чисто географски от София, но досега границата пречеше на интеграцията на бизнесите и трудовите пазари. Не е само Русе – сближаването с Румъния ще създаде нови възможности за целия Дунавски регион, където през последните години са струпани едни от най-бедните и слабо развити общини в страната. Ключово тук обаче ще е подобряването на инфраструктурната свързаност, където – особено в Северна България, най-вече заради вертикалните коридори, но и от гледна точка на довършването на магистрала Струма на юг – все още има много работа да се свърши, а поредицата от служебни правителства и тук водят до забавяния и липса на прогрес.
Със сигурност туристическите пътувания на българи в Гърция, където в периодите около празниците гледахме огромни задръствания и многочасово чакане по границите ще станат много по-лесни. Лично съм скептичен доколко това би довело до пренасочване на туристи от Черноморието към Северна Гърция – това решение е диктувано най-вече от предпочитания към коренно различни видове почивка, както и финансови възможности, което не се променя с Шенген. Гърция обаче става през последните години все по-популярна локация за покупка на ваканционни жилища от по-заможни българи, и премахването на границата много вероятно да провокира повече да се замислят върху такава инвестиция след улесняването на пътуването.
