Становище на Институт за пазарна икономика (ИПИ) относно законопроект за държавния бюджет на България за 2025 г. и актуализирана средносрочна бюджетна прогноза за периода 2025-2028 г.
Във връзка с представените проект на държавен бюджет за 2025 г. и рамка на публичните финанси в периода 2025-2028 г., както и отчитайки безкрайно скъсените срокове (точно 24 часа) за обществено обсъждане, представяме в сбит вариант оценката и предложенията на ИПИ:
- Министерство на финансите закъсня неоправдано с представянето на рамката на държавния бюджет, като не спази изискванията и сроковете спрямо чл. 71 от Закона за публичните финанси. Вместо бюджетът да бъде показан на обществото и да има време за обществено обсъждане, Министерство на финансите проведе затворени обсъждания с избрани групи и влезе в режим “управление на слуховете”, тествайки в общественото пространство различни предложения и мерки;
- Предложеният бюджет предвижда промяна на модела и широкия консенсус за финансовото управление на страната, като налага нова философия за прекомерна намеса на държавата в живота на българите – рекордно ниво на разходите, нови данъци и ясна заявка за увеличение на данъчната тежест върху работещите българи и бизнесите “на светло”.
- Бюджетът предвижда огромен ръст на разходите с над 20 млрд. лв. през следващата година – увеличение с над 25% спрямо 2024 г. при очаквана инфлация от 2,4% и реален ръст на икономиката от 2,8% през 2025 г. Заложени са разходи в размер на 98,9 млрд. лв., което е 46% от БВП – рекорд в новата стопанска история на България и увеличение с 7 процентни пункта спрямо текущата година;
- Поема се път към устойчиво увеличение на данъчната тежест, като от една страна се дава възможност за изсветляване на недекларирани доходи, а от друга се наказват коректни данъкоплатци и бизнеси “на светло”:
- Рамка за данъчна амнистия, която има еднократен и крайно спорен ефект – очакваните приходи са заложени в размер на 4,5 млрд. лв. Бюджетното салдо през 2025 г. ще зависи в голяма степен от ефекта от тази мярка, като неизпълнение на приходите от данъчната амнистия ще доведе до изпускане на бюджетния дефицит;
- Нов данък върху подземните богатства, увеличение на акцизите върху тютюневите изделия и алкохола, както и отмяна на увеличение на прага за регистрация по ДДС, което трябваше да облекчи десетки хиляди предприемачи. Прави впечатление появата на изцяло нов данък – върху подземните богатства, който променя из основи и в кратки срокове правилата на играта в един от важните сектори на българската икономика, без насреща да има каквито и да е аргументи или оценка на въздействието;
- Увеличение на осигурителната тежест с 5 процентни пункта до 2027 г. Това автоматично означава загуба на разполагаем доход за всички работещи българи – мярката ще отнеме над 3 млрд. лв. от разполагаемия доход на наетите през 2027 г. Комбинацията от увеличение на осигурителната тежест и увеличение на максималния осигурителен доход ще доведе и до загуба на конкурентоспособност, в т.ч. сериозен удар върху индустрията, която е под натиск от ръста на възнагражденията, както и натиск върху дигиталния сектор, който губи конкурентни предимства спрямо други страни в региона.
- В общ план, Министерство на финансите отказва да провежда разумна бюджета политика по отношение на разходите, като не предлага мерки за обуздаване на ръста на разходите. Увеличението на заплатите в МВР и МО има вече значимо макро измерени – допълнителни 2148 млн. лева, или 1% от БВП нови разходи. Вместо структурни решения, насочени към създаване на благоприятна среда за иновации, инвестиции и висок икономически растеж, проектът залага на еднократни мерки за финансиране (данъчна амнистия), последвани от вдигане на данъците за всички работещи.
- Приходите в бюджета ще достигнат 43% от БВП. Това означава, че нивата на преразпределение през 2025 г. ще са рекордни. Това е близо 10 процентни пункта над нивата на данъчно преразпределение в Румъния (33-34% от БВП).
- Бюджетната рамка в периода 2025-2028 г. залага бюджетен дефицит в размер на общо над 25 млрд. лв., като бюджетният дефицит през 2026 г. се разширява до 3,6% от БВП. Комбинацията от висок бюджетен дефицит, натиск върху разходите и спорни приходи от еднократни мерки и увеличение на данъци е силна червена лампа за фискалната устойчивост в страната.
Приемането на бюджета в този вид означава загуба на конкурентоспособност, силно негативен сигнал за предприемачи и инвеститори, заявка за отнемане от разполагаемия доход на българите и опасност за устойчивостта на държавните финанси.
ИПИ предлага следните бюджетни мерки:
- Намаление на консолидираните публични разходи под 40% от БВП за 2025 г., като увеличението им е в рамките на номиналния ръст на БВП;
- Ревизия на решенията на парламента от периода февруари-април 20224 г. и отказ от прекомерното увеличение на разходите за персонал на МВР и МО;
- Отказ от увеличението на осигурителната тежест и поемане на ангажимент за запазване на данъчната среда в средносрочен план;
- Отказ от въвеждане на нов данък върху подземните богатства;
- Отказ от предложената данъчна амнистия и мерки за изсветляване на трудовите доходи;
- Отмяна на всички данъчни преференции и субсидии – различни ставки на ДДС, ваучери за храна, компенсации за ел. енергия;
- Повишаване на събираемостта на приходите от сектори, които към момента получават необяснимо благосклонно данъчно третиране, в т.ч. хазарт и ТОЛ система;
- Пренасочване на 1/5 от данъка върху доходите към общинските бюджети;
- Актуализация на данъчните оценки на имотите към текущи пазарни равнища.
ИПИ предлага и следните мерки, насочени към повишаване на инвестициите и икономическата активност:
- Бърза амортизация (100% в първата година за машини и оборудване, транспортни средства, компютри и софтуер);
- Данъчен стимул за разходи за иновации и развойна дейност (признаване на разходите за развойна дейност в двоен размер при определяне на данъчния финансов резултат);
- По-ниско облагане на едноличните търговци и дребния бизнес;
- Намаление на осигурителната тежест с поне 2 пр.п.
ИПИ ще продължи да следи дискусиите около приемането на бюджета за 2025 г., като ще предоставим разширено становище по време на гледането на законопроекта в бюджетна комисия в Народно събрание.
