По материала работи Павел Патаков, стажант в ИПИ
Макар 51-вото Народно събрание все още да не работи ефективно, дебатът около членството на България в отново стана част от политическия дебат. Ако оставим бюджетния дефицит настрана, обсъжданията се съсредоточават около инфлационния критерий. Ценовата стабилност, регламентирана в договора за функциониране на Европейския съюз гласи, че „всяка държава-членка трябва да има устойчива ценова динамика и среден инфлационен процент за период от една година преди оценката, който да не надхвърля повече от 1,5 процентни пункта средногодишната инфлация на трите държави-членки с най-добри показатели за ценова стабилност“. Доколко е реалистично и е очакването за „покриване“ на критериите членство в еврозоната до края на тази или в началото на следващата година?
Според данните на Евростат, към октомври 2024 г. средногодишната инфлация в България според хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ) е 3,1%. В същото време, държавите с най-ниска инфлация за същия период са Италия, Литва и Финландия, като всяка от тях отчита едва 0,9%. Това показва значителна разлика в инфлационните темпове между България и някои от страните в еврозоната. С други думи, към октомври България се стреми да постигне индекс на потребителските цени под 2,4%. Към момента това очевидно не е факт, макар да има краткосрочен тренд за „свиване“ на разликата и е възможно това да стане към някой от следващите месеци. Този резултат обаче зависи от множество фактори, включително ефективността на вътрешните икономически политики, политическата стабилност и благоприятни глобални условия. Спадът през 2024 г. е положителен сигнал, но дългосрочното постигане на целта изисква последователни усилия и подходящи икономически мерки.
Средносрочните макроикономически прогнози чертаят друга траектория. Според последната прогноза на Европейската комисия 2024 г. се очаква инфлацията в България да намалее до 3,4% за цялата година, което е ревизирано надолу спрямо предишните прогнози. За 2025 г. се предвижда спад на инфлацията до 2,9%, със стабилна тенденция за по-нататъшно намаляване, докато публикуваната тази седмица прогноза на министерството на финансите дава дори по-оптимистично очакване за 2,4% през 2025 г.
Тези прогнози показват, че битката с инфлацията все още не е спечелена. Устойчивото успокояване на ценовата динамика ще бъде решаващо за успешното постигане на целта за влизане в еврозоната.
Какво казват външните наблюдатели? Според последния доклад на Fitch Ratings от октомври 2024 г., България е близо до изпълнение на критерия за ценова стабилност, необходим за влизане в еврозоната. Тази прогноза се основава на устойчивата тенденция на спад в инфлацията, отчетена още в конвергентния доклад на Европейската централна банка (ЕЦБ) от юни 2024 г. Агенцията предвижда, че страната може да постигне изискването за инфлация през първото тримесечие на 2025 г., което би позволило приемане на еврото най-рано през януари 2026 г.
Според прогнозите на агенцията, хармонизираният индекс на потребителските цени (ХИПЦ) за България през 2024 г. ще бъде 3%, като се очаква той леко да се увеличи до 3,5% през 2025 г. и да спадне до 3,1% през 2026 г. Тези стойности остават малко над средната инфлация в сравнение с други държави с подобен рейтинг, но отбелязват устойчив напредък към покриване на критериите за конвергенция. Поддържането на тази положителна тенденция ще изисква усилия за контрол на инфлацията и ускоряване на структурните реформи.
Важно е да се отбележи, че данните от Евростат за ХИПЦ през ноември сочат, че в едва три от двадесетте държави в еврозоната има намаление на инфлацията спрямо отчетеното за октомври. Това са Естония, Гърция и Малта, докато в Германия процентът се запазва. При всички останали държави ценовият индекс нараства. Относно държавите с най-ниски проценти на средногодишна инфлация към октомври месец – Италия, Литва и Финландия, и при трите има прогнозиран ръст на годишния темп на инфлация.
След първата половина на 2018 г. стойностите на хармонизирания индекс на потребителските цени за страната остават максимално близки до референтните показатели на критерия за ценова стабилност. Инфлацията в България и референтният критерий продължават да се движат в тясна взаимовръзка и относителна стабилност, но не удовлетворяват критерия за инфлация, което продължава до края на 2021г.
В началото на 2022г. войната в Украйна предизвика значителни икономически сътресения, включително рязко поскъпване на суровините, енергията и храните, което засегна сериозно ценовата динамика в България. Въпреки тези предизвикателства в последните две години, инфлацията започна да се нормализира през тази година, а хармонизираният индекс на потребителските цени се доближава до средното за еврозоната.
Независимо от този напредък, значителните усилия за преодоляване на разликата с критерия за приемане на еврото остават наложителни. Допълнителен фактор, който усложнява задачата за членство в еврозоната, е устойчиво ниската инфлация в редица страни от еврозоната. Това означава, че дори с известни изключения, средното допустимо ниво ще остане относително ниско, което изисква от България не само временна стабилизация, но и трайна ценова устойчивост. Също така, в условията на по-бърз икономически растеж в България в сравнение с множество държави в ЕС, които се намират в рецесия, е логично да възникне инфлационен диференциал. Разликата между темповете на инфлация в отделните страни – в случая, по-висока в България спрямо голяма част от останалите в еврозоната – е обусловена от различия в икономическата активност, търсенето на стоки и услуги, или структурни фактори като изпреварващия ръст на разходите за труд у нас.
В заключение, очакванията за членство в еврозоната през 2025 г. не са нереалистични, но да се реализират, България ще трябва да продължи да се ангажира с дългосрочни мерки за преодоляване на икономически и фискални предизвикателства, от които в крайна сметка зависи устойчивата конвергенция. Тези усилия ще изискват не само изпълнение на краткосрочни икономически планове, но и солидна политическа подкрепа за успешното им изпълнение. Дълготрайните политики в посока на приемане на еврото ще са от крайна необходимост, а тяхното потвърждение трябва да дойде както от обществото, така и от институциите и управляващото мнозинство. Възможността за присъединяване към еврозоната в най-кратки срокове ще зависи от успешното балансиране на тези усилия в следващите месеци.
