Във Виена под патронажа на Илияна Йотова се провежда юбилейната Десета международна конференция за българисти с участници от 25 университета в 14 държави
Да не допускаме униформеност в езиците, да запазим богатството на националните езици. Езикът е белег за идентичност и основа за самочувствие – зад него стои древна история, духовност и култура. Чужденците, които владеят български език, са носители на цяла една вселена на древна история, духовност и култура. С тези думи вицепрезидентът Илияна Йотова приветства във Виена участниците в юбилейната Десета международна конференция за студенти и докторанти по българистика, както и техните лектори. Организатор на най-мащабното събитие, което успява да събере представители на българските лекторати по български език и култура в чужбина, е Българският културен институт „Дом Витгенщайн“ с подкрепата на българското посолство в Австрия. Участници от 14 държави, вкл. България, представят своите изследвания, обединени от общата тема на конференцията „Кръстопътища: интровертност и екстровертност на българската култура. Европейски контексти“. На форума са представени 25 университета, като има участие и от далечните Япония и Индия. Многообразни са аспектите на научните изследвания, едно от които дори прави съпоставка между кирилицата и китайските йероглифи. Конференцията е под патронажа на вицепрезидента.
„Днес съм тук, за да заявя своята ангажираност не само към съхраняването на българистиката, но и към нейното развитие“, посочи Йотова и изрази своята благодарност към лекторите в българските лекторати в чуждестранни университети. „Колко е трудно в космоса от възможности, който предоставя днешният свят, да предизвикате интереса на младите хора към българския език и към България“, подчерта вицепрезидентът. На студентите тя пожела да останат верни на науката, защото тя е пътят към прогреса.
В приветствието си на откриването на международния форум Йотова изтъкна древната история на България. „Със своята над 13-вековна история България е с една от най-старите държавнически традиции в Европа. Както твърдят много чуждестранни учени, от българската държава тръгва цяла една нова християнска цивилизация – славянската, чрез създаването на кирилицата и на богата духовност и култура. Княз Борис I като истински държавник е осъзнавал, че държи в ръцете си златна перспектива – с приемането на християнството, със спасяването на делото на Светите братя Кирил и Методий и техните ученици и създаването на кирилицата, се стига до Златния век на цар Симеон, когато България се превръща в духовна империя“, посочи вицепрезидентът. „Следват различни катаклизми на времето, за да се стигне до следващия разцвет по време на Втората българска държава, с Търновската книжовна школа – новият център на просветата, наследник на Преславската книжовна школа“, заяви Йотова. По думите й историята възпитава ценностната система, която ни прави устойчиви през вековете. „Вие изследвате тази ценностна система и продължавате да пишете нейната история“, обърна се вицепрезидентът към участниците в конференцията. Тя изтъкна, че всеки разумен и знаещ човек може да пренесе паметта за историята в 21 век и така да открие уроците и начините, по които да разрешава съвременните проблеми.
Илияна Йотова запозна присъстващите с организираните по нейна инициатива два Международни форума за кирилицата, които събраха в София учени българисти и слависти от цял свят. „Много от техните изследвания показаха как чрез България разбираме за историята и на други държави. Чрез българската история се пише европейската и световната история“, посочи тя.
Илияна Йотова удостои с почетния плакет на вицепрезидента проф. Елизабет Шоре за приноса й за утвърждаването на българистиката, за откриването и развитието на лектората по български език и култура в университета „Алберт Лудвиг“ във Фрайбург и за популяризирането на делото на изтъкнатия български учен, общественик и политик проф. Иван Шишманов. На форума за първи път беше представена книгата с нейното дългогодишно изследване на лекциите „Славянски свят“ на проф. Шишманов, проведено съвместно с проф. Румяна Конева – директор на Българския културен институт „Дом Витгенщайн“.
По-рано вицепрезидентът проведе среща с лектори по български език и с представители на Министерството на образованието и науката. В разговора беше посочена необходимостта от по-голяма институционална подкрепа за лекторатите по български език, литература и култура.
