На днешния ден преди пет години от физическия свят си тръгна една от най-обичаните и харизматични личности в най-новата българска култура - Стефан Данаилов.
Човек с главно Ч, чието обаяние и професионализъм като фин воал са разстлани върху всяка една от сферите, в които работи през годините.
Бате Серго, Майор Деянов, Дон Нуцо Марчиано, Борис I, Яким Донев, детектив Вирджилио, Димитър Касабов, Иван Кондарев Дон Жуан, Хамлет, Дон Кихот, татко Дулитъл - в театъра, на малкия и големия екран, когото зрителите обичат; Мастера - в Академията, когото студентите обожават; проф. Стефан Данаилов - в Комисията по културата и медиите в Народното събрание, когото колегите уважават; министър Данаилов, от когото експертите в администрацията се учеха да възприемат правилото му да казва първо „да” и чак тогава „не”, в полза на гражданите; Ламбо - за когото семейството и приятелите знаят цялата истина и до които стои в добро и в лошо; Стефан Данаилов - честен, открит и весел, както той сам се определя.
Да се превърнеш в едно от най-популярните лица в страната на 27 години, при това в аналоговата епоха и да продължаваш да бъдеш едно от тях и в цифровата, когато си над 70, означава само едно - бил си последователен, честен и открит - в работата, в действията, във взаимоотношенията си с хората.
Независимо дали всички винаги са били съгласни с позициите, заемани от Стефан Данаилов, едва ли е имало две мнения по отношение на блестящия му талант да владее публиката, било то изправен на парламентарната трибуна, в министерския кабинет, на театралната сцена или пред камера.
"Мисля, че съм успешен човек. Никога не съм живял с мисълта, че светът е мой" - може би в тези негови думи се съдържа цялата квинтесенция на духа и характера му. Тъкмо постигането на този крехък баланс между света на славата и битието на всекидневието отличава наистина големите артисти, тези които са орисани да останат.
И ето, че пет години по-късно Ламбо продължава да е с нас, продължаваме да си разказваме спомени за преживявания с него, за разговорите си с него. А "ламбовчетата", онези привилигировани негови възпитаници, покоряват сцените у нас и по света.
Вероятно не е случайно, че първият филм, в който се снима малкият Стефан, е "Следите остават". Във важни моменти порасналият вече Данаилов винаги е споделял една мисъл – че културата е това, което остава, когато всичко друго отдавна е вече забравено. И с целия си живот той доказа, че следите наистина остават.
Несъмнено в съкровищницата на българската култура завинаги намират място стотиците роли на Ламбо, съпроводени от огромната обич на публика, ученици, колеги и приятели.
А ние сме в очакване на следващата годишнина от неговото рождение - 9 декември, само ден след празника на студентите.
