В понеделник започна втората решителна седмица от 29-та Конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата (COP29), която се провежда в гр. Баку, Азербайджан, и по програма ще продължи до 22 ноември.
През първата седмица на COP29 се проведоха формални и неформални преговори и дискусии към спомагателните органи към Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата (РКООНИК). В рамките на този процес експерти от държавите разработват работни документи и текстове, сближаващи позициите на отделните преговорни блокове от държави, които впоследствие се представят за съгласуване и финални преговори на политическо равнище.
Експертните дискусии в преговорите стаи тази година бяха изключително напрегнати, често продължаващи до малките часове на нощта. Причините за това включват мандата на COP29 като конференция, посветена на климатичните финанси. Светът очаква страните да се споразумеят за т.нар. Нова колективна количествена финансова цел, която да надгради постигнатата цел за мобилизиране на 100 милиарда долара годишно за смекчаване и адаптация в развиващите се държави. Нуждите от мерки и инвестиции, оценявани на трилиони долари годишно, надхвърлят многократно финансовите средства, които са налични през механизмите за публично финансиране, затова се търси финансов принос от повече държави, международни финансови институции и частни капитали.
Европейският съюз и повечето от развитите държави настояват също така за затвърждаване на ангажиментите и преговори по изпълнението на целите за смекчаване и справедлив енергиен преход, поети в Дубай на COP28 преди година. Тогава държавите се споразумяха за утрояване на инсталирания капацитет за възобновяема енергия и удвояване на темпа на изпълнение на мерки за енергийна ефективност до 2030 г., ограничаване на емисиите на метан и постепенно извеждане на изкопаемите горива за постигане на климатична неутралност до 2050 г., наред с много други цели.
Интензивни преговори се водят и по чл. 6 от Споразумението от Париж, който регламентира създаването на механизъм за доброволно сътрудничество, позволяващ на държавите да прехвърлят помежду си част от приноса си към намаляването на емисиите на парникови газове. Постигането на съгласие по механизма е особено важно за изпълнението на ефективни и базирани на природата решения за поглъщане на въглерод от съхранени и възстановени екосистеми. Нужно е обаче да се гарантира прозрачност и отчетност на механизма за постигане на ефективност на инвестициите и устойчив резултат от гледна точка на намалени емисии.
След края на първата седмица на COP29 стана ясно, че постигнатият напредък в рамките на преговорите на експертно равнище по тези и други теми, включително свързани с овластяването на жените, трансфера на технологии и индикаторите за бъдещите действия и планове за адаптация, не доведе до преодоляване на основни разминавания между позициите и очакванията на страните.
Много от развиващите се държави настояват за съществено увеличаване на финансовите потоци от развитите страни без категорично да бъдат потвърдени договорените цели от Дубай. От своя страна Европейският съюз и други развити държави не могат да гарантират значително увеличение на финансите за климат без да има затвърдена амбиция за смекчаване и яснота за дългосрочния ангажимент на големи икономики от Г20 и други бързо развиващи се страни към новата финансова цел и целите на Споразумението от Париж.
В следващия етап на COP29 ще се проведат преговори и консултации на високо ниво, водени от двойки министри от развити и развиващи се държави, които целят да постигнат консенсус по най-сериозните разногласия и отворени въпроси. Очаква се до края на деня в сряда (21 ноември) да бъдат публикувани актуализирани преговорни текстове, включително проект на решение за Новата колективна количествена цел.
COP29 няма да постави край на преговорите по някои от темите в програмата на конференцията, стартирали в Дубай и касаещи напредъка по изпълнението на целите на Споразумението от Париж. Тройката от държави домакини на COP28, COP29 и COP30 – Обединените арабски емирства, Азербайджан и Бразилия, поемат ангажимент да координират усилията си в рамките на т.нар. „Мисия 1,5“. Тя цели да насърчи допълнителни усилия от държавите, за да се съхрани шансът за постигане на амбициозната цел за ограничаване на повишаването на температурата на планетата под 1,5 градуса по Целзий.
Преговорният екип на Министерството на околната среда и водите, ръководен от Светлана Жекова, вицепрезидент на Бюрото на РКООНИК и съпредседател на Източноевропейската група (ИЕГ) за 2024 г., работи активно с делегациите на страните от Европейския съюз, Европейската комисия, Унгарското председателство на Съвета на ЕС, и в рамките на ИЕГ за постигане на амбициозни и балансирани резултати от COP29.
