Шестте страни от Западните Балкани постепенно се интегрират към Европейския съюз чрез своите сектори на образованието, науката и иновациите дори преди потенциалното си присъединяване. За да се ускори този процес, осмата Съвместна научна конференция на Берлинския процес излезе с изявление, в което призовава за промяна на подхода на ЕС към образованието, научните изследвания и иновациите в Западните Балкани. Конференцията се застъпва за обединяване на два ключови принципа на ЕС: върхови постижения и солидарност. За да се приложи този подход, конференцията предлага създаването на “Механизъм на Западните Балкани за умения, научни изследвания и иновации”. Този механизъм ще консолидира средства и инструменти от различни програми на ЕС. Изявлението е формулирано в подготовка за днешната 10-та среща на върха на държавните и правителствените ръководители на страните от Западните Балкани. Съвместната научна конференция на Берлинския процес се провежда от 2015 г. и се координира от Германската Национална Академия на науките “Леополдина”.
Съвместното изявление на 60-те участници в конференцията, които се събраха под мотото “Кураж за бъдещето” в Държавната библиотека в Берлин на 30 септември и 1 октомври, беше включено в подготовката за тазгодишната среща на върха на държавните и правителствените ръководители на страните от Западните Балкани. От страна на БАН участие взе проф. Ергюл Таир, Научен секретар на направление „Човек и общество“ (бел. на прев.).
За създаването на предлагания “Механизъм на Западните Балкани за умения, научни изследвания и иновации” страните от Западните Балкани ще трябва да увеличат дела на инвестициите си в този сектор на БВП и да приведат стратегиите си в съответствие с приоритетите на ЕС за Европейското научноизследователско пространство и обявения Европейски фонд за конкурентоспособност. В съвместното изявление са включени три ключови послания, наред с допълнителни препоръки за научната и обществената политика. Всички те имат за цел да насърчат постепенното приближаване на страните от Западните Балкани – Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Черна гора, Северна Македония и Сърбия – към ЕС чрез подкрепа за образованието, научните изследвания и иновациите дори преди пълноправното им членство в ЕС. Присъединяването на тези шест държави към Рамковата програма на ЕС за научни изследвания и иновации следва да обединява принципите на върхови постижения и солидарност като същевременно отговаря в по-голяма степен на специфичните нужди на Западните Балкани. Допълнително в изявлението се подчертава нарастващият натиск върху демокрациите на Западните Балкани от страна на национализма, популизма, дезинформацията и корупцията. Сигурните публични пространства за свободен и открит обществен дискурс между интелектуалци, културни дейци и обществеността – каквито има в академиите, университите и културните институции – са от съществено значение за противодействието на тези предизвикателства. Съвместното изявление от осмата съвместна научна конференция на Берлинския процес може да видите тук: www.leopoldina.org/en/statement-berlin-process-2024.
Берлинският процес за Западните Балкани е съвместна инициатива на 16 европейски държави и на Европейската комисия. Междуправителствената инициатива, стартирана от германското правителство през 2014 г., подкрепя интеграцията на страните от Западните Балкани към ЕС и насърчава регионалното сътрудничество в Югоизточна Европа. Тази година Берлинският процес отбелязва своята десета годишнина, а Германия е ротационният председател. От 2015 г. Берлинският процес включва и специален стълб за наука, образование, изследвания, иновации и трансфер на знания, координиран от Германската Национална академия на науките „Леополдина“. Ежегодната среща на заинтересованите страни и експертите, участващи в този сегмент, се провежда под формата на Съвместна научна конференция на Берлинския процес. Допълнителна информация за съвместната научна конференция на Берлинския процес:
www.leopoldina.org/en/jsc.
Леполдина в X: www.twiter.com/leopoldina
Леополдина в YouTube: www.youtube.com/@nationalakademieleopoldina
За Германската Национална Академия на науките „Леополдина“
Като германска национална академия на науките, „Леополдина“ предлага независими, научно обосновани съвети за политиката по въпроси от обществено значение. За тази цел Академията разработва интердисциплинарни становища, основани на строги научни доказателства. Тези становища представят широк спектър от избор на политики, като отговорността за вземането на решения се носи от демократично избрани представители. Експертите участващи в изготвянето на тези доклади работят на доброволни начала на базата на безпристрастност. В допълнение, „Леополдина“ представлява германската научна общност на международни форуми като предоставя основани на доказателства становища на срещи на високо равнище като Г-7 и Г-20. Академията се състои от приблизително 1700 членове от над 30 държави, които обхващат широк спектър от изследователски дисциплини. Основана през 1652 г., през 2008 г. „Леополдина“ е официално обявена за Национална Академия на науките на Германия. Като независима академия на науките тя е посветена на общото благо.
