Мисията на наблюдателите на изборите от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа призова Министерството на вътрешните работи (МВР) и Прокуратурата на Република България (ПРБ) да разследва по-активно сигналите за купуване на гласове и постъпилите съобщения за нападенията над журналисти, отразявали вота в неделя. Това стана ясно на пресконференцията на делегацията на ПАСЕ, проведена от ръководителя ѝ – парламентариста от Швейцария Алфред Хеер в столичния “Гранд хотел София” в понеделник, на 28 октомври 2024 г. Доклад на ПАСЕ предстои да бъде представен на 21 ноември 2024 г. По време на заседание на асамблеята в Люксембург.
Алфред Хеер призна, че за тридневното посещение делегацията успя да посети избирателните секции в редица градове, сред които са София, Пазарджик, Пловдив, Монтана, Комарево, Брезник, Средец и др.
“Нашата делегация е силно притеснена от обвиненията за купуване на гласове, което се засили на тези предсрочни избори”, призна Алфред Хеер пред малкото български медии, посетили заключителната пресконференция на делегацията на ПАСЕ.
Масовото купуване на гласове е налице
Както и да се срещне с представителите на служебното правителство, с МВР, с ЦИК, с неправителствени организации (НПО) и представители на медии. На една от срещите за медии участваха и представители на “Биволъ”.
“Ние имахме няколко срещи, там ни беше казано, че
има ръст на разследванията за купуване на гласове.
Не можем да казваме дали е достатъчно, но можем да разчитаме само на статистиката, която ни бе предоставена от МВР за 63% ръст на разследванията за купуване на гласове, тоест предприели са някакви мерки, не можем да кажем дали са достатъчни или не са достатъчни”, заяви шефът на делегацията на ПАСЕ.
Той призна, че делегацията е в течение за наличието на обвиненията към МВР, че съдейства за купуване на гласове от едни партии и разследва сигналите срещу други. “Разбира се, ние чуваме тези обвинения, според него мненията също така се различават и зависи кого питаш, но не ни е работата да осъждаме едни или други действия, а да правим мониторинг”, призна Хеер.
Според него преценката на делегацията за увеличения брой на сигнали и случаи за купуване на гласове “се базира и на това, което чухме, срещнахме с представители на НПО, на медии, на служебното правителство, на ЦИК, чухме, че купуването на гласове се случва, не го изсмукахме от пръстите”.
Създаването на гореща линия и др. мерки от страна на МВР са позитивно развитие, но увеличеният брой на сигналите и видимо по-висока активност в някои определени области, видимо показват, че има нужда от нови мерки.
Запитани по какъв критерий са избирали секциите и населените места, Алфред Хеер обясни, че те са малък екип: “Не можем да отидем навсякъде. Бяхме на различни видове секции. В това число и в секции, където гласуват представители на малцинствени групи, вероятно по-бедните хора с по ниско ниво на образованост”. “Хората, които са най-вероятно потенциални жертви, на някакви кланови структури:
но ние лично не бяхме виждали размяна на пари.
Но ние видяхме, че вотът се обръщаше, имаше нетипично висока избирателна активност, затова можем да предположим за наличието на нарушения, но не е наша задача да разследваме, а на полицията, те трябва да откриват доказателства за тези схеми за купуване на гласове”, каза още шефът на делегацията на ПАСЕ.
Нападенията над журналисти
По време на своето официално изявление шефът на делегацията на ПАСЕ призна, че предизборната кампания този път е била “слаба” и “се водеше основно в социалните мрежи” и само тук-там във вида на “традиционна кампания в някои селски райони”.
Според Алфред Хеер се забелязва, че със социалните мрежи и директната агитация сред своите електорати, политическите сили “все повече се заобикалят журналисти, което буди притеснения откъм прозрачността на информацията”.
Делегатът на ПАСЕ обаче не спомена и дума за поне трите публични случаи за нападения срещу журналисти, отразявали изборите, сред които най-много внимание привлече казусът със снимачния екип на bTV в гр. Хасково.
Запитан от “Биволъ” за нападенията срещу медиите, отразявали вота, Алфред Хеер изрази учудване от наличието на такива: “Ние не сме разбрали за тези атаки над журналисти, включително по време на срещи с представители над медиите, медиите в България са свободни, но е работата на полицията, на прокуратурата да ги разследва”.
Той увери, че
ако наистина е имало “такива атаки, ние разбира се, ще ги включим в нашия доклад”.
“Досега не чухме това да е проблем”, каза той.
“Миш-машът” с машините и хартията
Алфред Хеер призна, че заради това, че за 7-ми път в България от 3 години се провеждат парламентарни избори, е довело до умора, и някои международни структури като Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) не са изпратили свои делегации от наблюдатели в неделя.
Алфред Хеер разкритикува правителството и парламента за това, че на тези предсрочни избори гласуването с машините е сведено до използването им като “принтери” на бюлетините. “Използването на машини за гласуване поставя съмнения дали те имат някакъв принос за гласуване, ролята на машините доведе до допълнителни бюрократични пречки, а оттам и до ръста на грешки”, каза той.
“Мисля, че на третите извънредни избори се гласуваше само машинно, и това беше ок, тогава машините издаваха резултата и комисиите нямаха много работа”, казва парламентаристът.
Според него когато машинното гласуване беше основно, нямаше такъв “миш маш” и такова напрежение за избирателните комисиии:
“Сега преброяването се води ръчно, това е по-скоро машина за принтиране, а не за гласуване”.
Хеер препоръча в България да се определят с един вид гласуване: “Щом решавате да използвате машините, нека да са те, и само ако някои не работят, да се гласува на хартия”. Според него преброяването на бюлетините на хартия и тези от машините в момента само условнява и бюрократизира процеса, създава “двойна работа”.
Сега според него протоколът от машината не се използва, комисията се затруднява, трябва да се броят бюлетените и от машината, и тези на хартия: “Най-добре е да се избере една система, а не този мишмаш, който е изпозлван сега, което натоварва и затруднява процеса”.
По думите му, машините в България се смятат за достатъчно сигурни, защото когато има има хора, които са по-бедни и с липсата на образование, вече е по-сложно да бъдат инструктирани е пос-ложно как да се гласува: “Затова може би машините наистина и да затрудняват купуването на гласове”.
Липсата на доверие във вота
Той обясни защо ПАСЕ не е имало достатъчно наблюдателите на тези избори в България: “Имахме затруднието, че почти паралелно се провеждат изборите в Молдова и Грузия, които са също важни членове на Съвета на Европа”.
“Много от нас трябваше да отидат в Грузия и в Молдова, не успяхме да намерим повече хора”, обобщи Алфред Хеер.
Според шефа на делегацията на ПАСЕ изводът е, че тез извънредни парламентарни избори не доведоха до пробив в политическата безизходица, факт че седми поредни избори водят до сходни резултати:
“Изглежда, че определени политически партии искат да се запази статуквото”.
Според делегацията задържащата се ниска избирателна активност е “знак за срив на доверието на българите в изборния процес” и “не може да има демокрация без участие на гражданите”. “Политическата система в България безспорно е в ерозия”, каза Хеер, споменавайки и “подема на популистски движения”. “След 7-те поредни избори, политическите лидери трябва да си дадат в сметка, че връзката им с избирателите е прекъсната”, каза парламентаристът.
“Останахме с усещането, че изборите са от полза само за определени политически лидери”, като крайно време е тези лица “да помислят за промени в избирателния процес”.
***
Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика. If you find the article interesting and useful, you can support us to continue to do independent investigative journalism.
Включете се с Данъкъ Биволъ! Support Bivol
При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Месечен Данъкъ. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.