По традиция в часовете след изборния ден публикуваме някои наблюдения от демографските профили на вота. Всеки може да направи и сам своя прочит.
Бързаме да споделим и равносметка от работата си в тази предизборна кампания. Две седмици преди изборите агенцията беше първата, която обяви, че общо девет партии са в играта за влизане в Народното събрание (Към началото на октомври: общо девет формации са в играта), а във финалната моментна картина, представена по поръчка на Българското национално радио (Преди финалните дни на кампанията: Седем формации сигурни в НС, една на ръба, една – с шансове), показа ясно и формулата 7 плюс 1 плюс 1. Значимите дялове на МЕЧ и „Величие“ бяха фиксирани още в августовското изследване (Специално за БНТ: Моментна снимка на електоралните нагласи). Финалните данни на агенцията от петък преди изборите нямат значими разминавания със структурата на вота, а именно: ясно е посочено позиционирането на ПП-ДБ пред „Възраждане“, на БСП пред ИТН и на МЕЧ пред „Величие“ (при разполагане на двете партии около ръба), както и точна оценка, вместо надценяване, за „Синя България“. Следва да се отбележи също, че агенцията единствена прогнозира в своите анализи на базата на регистрираната в сондажите възходяща тенденция за ДПС-НН, че те ще получат по-висок резултат от АПС и вероятно ще се класират четвърти. Освен това, в изборния ден, централният екзит пол на агенцията улови точно деветте партии, от които едната две близо до ръба. Пълното паралелно броене фиксира „Величие“ на самия ръб – където тя е и в момента. „Галъп интернешънъл болкан“ благодари за сътрудничеството на БНТ, БНР, „Нова броудкастинг груп“ и „Инвестор.БГ“. Всичките основни агенции в страната заслужават поздравления за работата си в тези избори. Такъв тип повтарящи се избори при ниски активности представляват изключително предизвикателство.
Таблица 1 съдържа структура на групи гласоподаватели според вота за листи – сборовете по хоризонтали не дават 100%, защото не са представени всички участници. Таблица 2 показва структура на електоратите на основните листи – сборовете по вертикали дават 100%. Колонка „Общо“ и в двете таблици се разглежда във вертикала – за ориентир.
Излезлите днес да гласуват избиратели, които миналия път са гласували за ДПС, са разделени практически равно в избора си за ДПС-НН и за АПС. Самите етнически турци, излезли да гласуват вчера пък, се разделят в съотношение 72% срещу 48% за АПС срещу ДПС-НН. Вотът за ДПС-НН обаче не е така етнически капсулиран, а добавя към традиционния електорат на ДПС и значителни сегменти други етноси, в т.ч. от българския етнос. Това личи особено ясно при сравнение на структурата на двата вота. Делът на ромите във вота за ДПС-НН е сходен с този на българите и е най-висок в сравнение с другите партии.
Откъде дойдоха гласовете за МЕЧ? Около 40 хиляди са гласоподавателите, които и на 9 юни са гласували за тях, и сега са гласували за партията. Останалите гласове от общо над 110 хиляди, които формацията сега печели, идват главно от гласували преди това с „Не подкрепям никого“, негласували или бивши гласоподаватели на основните партии. Този тип електорална физиономия е присъщ за протестните срещу цялата политическа прослойка формации. Както при други подобни партии, оказва се, че при МЕЧ има висок дял на млади хора – повече от една пета от вота за партията идва от 18-30-годишни при средно участие на младите в целия вот от около 15%. Млада е по традиция и структурата на вота „Не подкрепям никого“. Като вече не толкова нова формация пък, „Величие“ като че ли вече не показва и чак толкова млада структура, както преди три месеца. Но и сега партията има експозиция към икономически активни възрасти и областни градове. Отново, според местоживеенето, вотът за тази партия продължава да наподобява, например, структурата на вота за друга започнала като протестна партия – ИТН.
Заедно с младата структура обикновено идват и по-високите дялове мъжки вот. Тук по-радикалните формации традиционно печелят. Пример обикновено е и „Възраждане“. Сред най-високите образователни групи пък по традиция добре са поставени формации като ПП-ДБ и „Синя България“. Делът на висшистите във вота за двете формации е по над 70%. ГЕРБ-СДС, както обикновено, е формацията, която показва структура на вота, максимално приближена до обобщената структура на гласуването в България.
Таблица 1
Таблица 2
