На церемония в Гербовата зала президентът Радев връчи националния флаг на изследователите от 33-ата Българска антарктическа експедиция
Българската антарктическа експедиция и базата ни „Свети Климент Охридски“ се утвърждава все повече като център за развитие на наука от световен мащаб, а с научноизследователския кораб „Св. св. Кирил и Методий“ сериозно се увеличават и възможностите на полярната ни експедиция. Това заяви държавният глава Румен Радев при връчването на българското знаме на ръководителя на 33-та Национална антарктическа експедиция проф. Христо Пимпирев. Традиционната церемония в президентската институция събра български полярници, които тази година ще се отправят към Ледения континент, посланици на държави, с които България си сътрудничи на Антарктида, както и представители на институции и академичната общност. Присъства и вицепрезидентът Илияна Йотова.
В приветствието си президентът заяви, че макар и Антарктида да се намира на 14000 километра от София, страната ни има своето достойно и влиятелно присъствие на отдалечения и труднодостъпен Леден континент. Днес трябва да отдадем дължимото към българската държава и учени, които преди повече от три десетилетия направиха така, че България да бъде една от първите нации, които да стъпят уверено на Антарктида във важна за човечеството мисия, каза държавният глава. Румен Радев отбеляза ключовото значение на научните изследвания на полярниците за опознаване на планетата ни, справяне с климатичните промени, изграждането на устойчиво бъдеще за планетата.
Важна стъпка за експедицията ни в логистично отношение е включването на военния научноизследователски кораб "Св. св. Кирил и Методий" (НИК 421), а със завършването на новата изследователска лаборатория в нашата база възможностите на страната ни ще растат. „Свидетелство за това е мащабната амбициозна програма на нашите учени и изследователи за разгадаването на тайните на Антарктида“, допълни държавният глава.
Президентът Радев посочи, че научноизследователската дейност е изключително значима, но не по-малко важно за България както в регионален, така и в световен мащаб, е международното сътрудничество, което осъществява на Ледения континент. „В нашето съвремие, раздирано от противоречия и конфликти, човечеството има остра нужда от положителен пример за международно сътрудничество, доверие, взаимно уважение, разбирателство и подкрепа“, заяви Румен Радев. Президентът допълни, че екстремните условия, в които работят експедициите, вадят на преден план най-добрите черти на човека, а те се пренасят и в партньорствата и отношенията между нациите на Антарктида. България участва в съвместни научни програми, изследвания и обмен на учени заедно със страни като САЩ, Германия, Франция, Турция, Китай и Индия, а тази година нашата експедиция ще работи с учени от още държави като Португалия, Румъния, Колумбия, Гърция, Черна гора.
България е уважавана антарктическа нация, която заедно с още 28 държави управлява континента, и останалите страни разчитат на нашата помощ, заяви от своя страна проф. Христо Пимпирев. Той разказа, че първата експедиция на България е плод на ентусиазма на шепа млади учени от Софийския университет, а сега освен че дейността й е свързана със сериозна наука, има отражение и върху геополитиката. „Антарктида е една десета част от земното кълбо и България определя съдбата на този континент“, посочи проф. Пимпирев.
Ръководителят на изследователите ни си спомни, че когато през 1993 г. президентът Желю Желев е връчил националния флаг на първата ни експедиция, тя е включвала едва шестима души, докато сега екипът е много по-голям. Проф. Пимпирев допълни, че по традиция всяка година експедициите се провеждат под егидата на президентството като единствената институция, която не е "заразена" от политически борби. „Пожелавам екипът ни да се върне, както и досега, живи и здрави в България от другата България, която макар и ледена, е чиста и без задкулисни игри“, заяви проф. Пимпирев. Ученият покани президента Радев да се включи в антарктическата експедиция и му подари екипировка, носена от българските антарктици на Ледения континент.
