- Криптираните данни в Националната система за мониторинг на качеството на атмосферния въздух се предават в реално време към Европейската агенция по околна среда и са обществено достъпни
Националната система за мониторинг на качеството на атмосферния въздух (НСМКАВ) не отчита превишение на средногодишните норми за фини прахови частици (ФПЧ10) от 2021 г. до момента. Това съобщи зам.-министърът на околната среда и водите Ренета Колева на пресконференция, на която беше представена системата, видовете пунктове за мониторинг в България, как се провежда мониторингът, как се осигурява качеството на измерванията и данните, предавани към Европейската агенция по околна среда.
Според данните за 2023 г. положителната тенденция се запазва, като само в един пункт за мониторинг не е постигнато пълно съответствие. Зам.-министър Колева припомни, че приетата през 2019 г. Национална програма за подобряване качеството на атмосферния въздух (2018-2024 г.) с мерки за намаляване на емисиите на първични ФПЧ10 от идентифицираните основни източници – битово отопление на твърди горива и транспортния сектор (основно дизелови автомобили), е постигнала реални резултати.
В изпълнение на програмата от страна на Министерството на околната среда и водите, както и от други компетентни ведомства, са предприети своевременни действия за изпълнение на заложените в нея мерки от нормативен характер. От ключово значение са направените промени в Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ) и приемането на Наредбата за качеството на твърдите горива за битово отопление.
МОСВ провежда държавната политика по опазване чистотата на атмосферния въздух за осигуряване на устойчиво развитие. Компетентните органи, отговорни за осигуряване чистотата на въздуха на територията на съответната община, са общинските органи. Всяка община, в която има превишение на нормите за вредни вещества във въздуха, разработва и изпълнява програма за намаляване нивата на замърсителите и достигане на утвърдените норми. Изпълнението на мерките от общинските програмите следва да доведе до ежегодно намаление на броя на превишенията на нормите за вредни вещества.
В случаите, когато видът и степента на замърсяване на атмосферния въздух увеличават значително риска за човешкото здраве и/или за околната среда или при непостигане на нормите, общинските съвети могат да приемат допълнителни мерки, като въвеждане на зони с ниски емисии на вредни вещества на територията на цялата община или на част от нея, да ограничават употребата на определени видове горива или уреди за отопление, да се ограничи движението на моторни превозни средства на територията на съответната община.
За да подкрепи общинските власти в усилията им за подобряване на качеството на атмосферния въздух МОСВ, със средства по Програма „Околна среда“, е заделило над 1,5 млрд. лв., които от 2007 г. насам се инвестират и ще продължат да бъдат влагани до 2027 г. в конкретни мерки, насочени към основните замърсители на атмосферния въздух, каза зам.-министър Ренета Колева. До момента е предоставена подкрепа в размер на близо 894 млн. лв., от които 104 млн. лв. за мерки за подмяната на старите печки на дърва или въглища с нови екологични топлоуреди и близо 790 млн. лв. за закупуването на екологични превозни средства на градския транспорт.
По Програма „Околна среда“ (ПОС) 2021-2027 г. за общините с наднормени нива по показател ФПЧ през периода 2017-2021 г., са предвидени средства в размер на близо 722 млн. лв., от които 602 млн. лв. за подмяната на старите печки на дърва или въглища с нови екологични топлоуреди, 105 млн. лв. за мерки за озеленяване в градска среда и 15 млн. лв. за общините Столична (10 млн. лв.) и Пловдив (5 млн. лв.) са изграждане на зони с ниски емисии от транспорт.
С цел обновяване и надграждане на Националната система за мониторинг на качеството на атмосферния въздух по Българо-швейцарски проект предстои обновяване на изградените стационарни автоматични измервателни станции с пълно обновяване на 18 АИС за измерване качеството на въздуха и подмяна на апаратура в останалите 30 пункта за наблюдение на КАВ. Със средства по ПОС 2021-2027 ще бъдат закупени още 6 мобилни автоматични станции (МАС) със специализирана апаратура за изследване на атмосферния въздух, мобилна лаборатория за калибриране на средствата за измерване, както и хардуер (сървърно и комуникационно оборудване), приложен и системен софтуер.
„Ето защо промените в качеството на атмосферния въздух са в резултат на конкретни действия. Не се местят станции, за да се прикрива информация, а се изпълняват мерки спрямо източниците на замърсяване“, заяви категорично Ренета Колева във връзка с твърденията, че измервателните пунктове на системата, управлявана от Изпълнителната агенция по околна среда към МОСВ, са преместени и не показват реалното замърсяване.
Това се потвърждава и от данните от преброяването през 2021 г. От използваната енергия за отопление на жилищата почти половината – 47.7%, е от електричество, 36.3% – от дърва, 13.3% – топлинна енергия от централен източник (парно), 4.8% – въглища, 4.1% – пелети, 2.5% – природен газ от централен източник. За сравнение данните от 2011 г. показаха, че отоплението на жилищата е било основно на дърва и въглища – 53.9%, на електричество – 28.6%, на парно – 15.1%, и газ от централен източник – 1.3% от жилищата.
Данните от Националната система за мониторинг на качеството на атмосферния въздух са в защитен вид и се предават към Европейската агенция по околна среда за изготвяне на индекс за качество на атмосферния въздух (КАВ). Тези данни се виждат в реално време на сайта на ИАОС чрез системата за информиране на обществеността за КАВ. Това каза и.д. изпълнителният директор на ИАОС Росалина Инджиева, като от думите й стана ясно, че технически е невъзможно да бъдат манипулирани измерените показатели. Тя допълни, че апаратурата се проверява на всеки 2 седмици, на 3 месеца се калибрират от лаборатория и още веднъж годишно се извършват проверки на системата.
По отношение на пунктовете за монитоторинг зам.-министър Ренета Колева обясни, че при превишение на нормата за ФПЧ10 за последните 3 години измервателната станция не може да се мести, освен ако това не се налага поради особени обстоятелства, свързани с устройство на територията съгласно законодателството. Тя допълни, че в съответствие с нормативната уредба работна група през 2022 г. е предложила АИС „Младост“ в София да остане. От 2021 г. насам обаче вече нямаме регистрирани превишения на ФПЧ10 над допустимите, затова МОСВ ще изиска от Столична община да предложи поне три нови терена за преместването на АИС Младост, на които да се направи обход от работна група.
По отношение на измерването на качеството на атмосферния въздух в Пловдив и твърденията, че станциите са преместени заради наказателна процедура от 2010 г., всъщност първата преместена станция в Пловдив – АИС „Евмолпия“, е спряна много преди това, в края на 2006 г. От началото на 2007 г. на нова площадка функционира АИС „Каменица“ – причината за нейното преместване е че теренът, на който е била разположена, вече не е общинска собственост.
По повод твърдението за „засадена плътна растителност“ около станцията е важно да се отбележи, че растителността не достига до нивото на пробовземните устройства и не възпрепятства вземането на проби по контролираните замърсители. За да се проследят измерванията на станциите в Пловдив и в уверение на това, че споменатите твърдения са неоснователни – моля вижте данните от графиката:
Втората преместена станция в Пловдив също не е около времето на старта на процедурата. АИС „Баня Старинна“ е спряна през август 2015 г. и от тогава функционира на новата площадка в кв. Тракия като транспортно ориентиран пункт. Причините за преместването отново са свързани с общински решения – инвестиционни намерения на Община Пловдив за изграждане на транспортен възел.
