Изминала е само седмица от номинацията на единствения кандидат за главен прокурор, а вече адвокатските колегии от страната обявиха, че излизат на протест на 25 октомври пред съдебните палати в страната. Несъгласието на адвокатурата е в публично познатите вече две направления. Първото, съдебният съвет е нелегитимен да направи избора. Второто гласи: „Издигането на една кандидатура, която не се ползва с безспорен професионален авторитет и с доверие в обществото, създава усещането за нагласеност на процедурата и предрешен избор“. Повече от значимо е едно такова действие на българските адвокати – защото не идва само от София, а е повсеместно и също така, защото показва ангажирането на адвокатурата с процесите по преустройство на българското правосъдие.
Но големият въпрос е как да бъде постигнат правно издържан резултат – номинираният да не получи назначение при видно предрешения избор от страна на този осми състав на Висшия съдебен съвет. Второ, резултатът да не погазва правото, нещо което мнозинството политически зависими членове на съвета правят многократно от 2017 г. насам. Връщането към нормалността също следва да бъде с демократични способи, за да не обезсмисли само по себе си демокрацията.
Как?
Първоначалната хрумка бе да бъде сезиран Конституционният съд с искане да тълкува дали е приложим параграф 23 от шестата конституционна поправка, забраняващ на ВСС да упражнява правомощията си по избор на главен прокурор. Но това е спорно дали би било ход с обозримо положителен резултат /за подробности виж тук/. За да не се стигне до това да сме в познатата юридическа беда със закон да отнемем конституционно установено правомощие на съдебния съвет и КС да го отмени, трябва да търсим друг тип действие. Припомням, че този грешен подход бе възприет при преназначаването на съдиите и прокурорите при закриването на специализираните съдилища и прокуратура и затова вместо да бъдат разпръснати равномерно, те се пренесоха на удобни за повтаряне на зависимостите места.
Затова първото, макар и трудно действие, може да бъде гласуването на измененията или на изцяло нов Закон за съдебната власт. А в този процес да бъде запазен познатият по-дълъг срок за провеждане на избор на ВСС както от професионалната квота, така и от политическата, в лицето на Народното събрание. Но да бъде предвидено, че в съкратени срокове НС ще избере своите представители в съвета по изключение. Правно значими мотиви за това има и ако бъдат добре обяснени може да се стигне до такова разрешение. Това би бил по-елегантният начин, игра със сроковете вместо игра с правомощията. В допълнение, да се ползва подходът, заложен от проекта на ЗСВ, изготвен под ръководството на зам.-министъра Ковачева. В него бе заложено новоизбраният Висш съдебен съвет да се счита за конституиран, след като събира две трети от членовете си с тези, които са членове по право. По този начин провеждащата се процедура за избор на главен прокурор би се осуетила.
Разбира се, това не гарантира, че вече познатият кандидат няма да бъде издигнат отново, просто ще препотвърди, че доминиращите от години в политиката доминират и в правосъдието, а във ВСС стоят предимно обезличени фасади/с малки изключения/, зад които няма самоличности на достойни юристи.
А паралелно с това хрумката със сезирането на КС да тълкува параграф 23 вече би имала смисъл, защото ще даде правно основание на президента да не подписва указ за назначение докато няма произнасяне. Тогава трудно ще му хрумне на някого, че президентът не си изпълнява правомощията. И така геополитическите политически врагове току-виж станали съюзници по тукашните въпроси. Политиката и правото понякога налагат това стига да има кой да отиграе вещо една такава ситуация.
