Как България да се представи достойно като домакин на 47-ата сесия на Комитета по световно наследство на ЮНЕСКО през 2025 г.? Кои да бъдат новите обекти на България в ЮНЕСКО? Какво да включва Бранд България - модерният разказ за културата и туризма, който да върне достойното място на страната ни на културно-историческата карта на Европа? Това са темите на националния форум „Бранд България - Чудесата в ЮНЕСКО“, който се организира от Общество „Културно наследство“, българския представител на най-голямата европейска организация за опазване на културното наследство – „Европа Ностра“. По време на форума министърът на културата Найден Тодоров представи визията на България за домакинството на страната ни на 47-ата сесия на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО.
Снимка: БТА
Министър Тодоров благодари на организаторите на събитието. Той посочи, че въпросът ще успеем ли да се подготвим за събитието не стои на дневен ред, тъй като подготовката тече в момента. „Сигурен съм, че в края на сесията на Комитета ще има, надяваме се, едно по-различно отношение към България от страна на нашите колеги от целия свят“, посочи министър Тодоров в изказването си. Той обясни защо Министерството на културата се е наело с този важен проект. „Ние искаме да направим заявка за промяна на отношението на държавата. Ние сме едно от малките министерства, но само така изглежда - културата е тази, която държи нацията, тя е и мост към различните държави и народи. Затова нашата държава, надявам се в лицето на Министерството на културата, но и не само, ще подходи по малко по-различен начин. Няма да сме наблюдатели и да тичаме след събитията, не ни е страх от провал. Нас ни е страх от това, че провалът на културата би довел до провал на нацията. Всичко може да бъде променено с промяна на самооценката на българина. За мен там е ключът - ние нямаме вяра в себе си. Защото сме забравили откъде произхождаме и какъв е нашият потенциал. В последните 30 години единственото, което чувам, е, че имаме потенциал. Да, ние имаме потенциал, но въпросът е какво ще направим с него. Страхуваме се да не го събудим. Но - време е!“, категоричен бе министър Тодоров.
„Всяка една държава е сбор от три неща - история, настояще и мечти за бъдещето. Ние живеем в абсурдно настояще, защото сме забравили нашата история и мечтите за бъдещето. Тук сме, за да се „хванем“ за най-хубавото от миналото - нашето културно наследство и чрез него да помечтаем малко за бъдещето. И не само да помечтаем. Време е да намерим нашите цели и да продължим напред. Това прави Министерството на културата и аз се надявам, че ще има и други, които ще тръгнат заедно с нас“, уверен бе министърът на културата. Той изрази убеждението си, че ще вървим бързо заедно напред.
Министър Тодоров обясни защо Министерството на културата е настояло сесията на ЮНЕСКО да се проведе именно в България. „Ние сме наясно със състоянието на културните ценности и с психологията на българина. Искаме да форсираме тяхното обгрижване, да поставим срокове и точни цели. Защото така работим най-добре. Ще цитирам един световен музикант, Ленард Бърнстейн, който казва: „За да се постигнат велики неща, е нужна гениална идея и недостатъчно време“. Е, ние поставихме срок - сесията на Комитета на ЮНЕСКО“, сподели министър Тодоров. Според него трябва да се постави акцент върху развитието не просто на туризма, а на културният туризъм. По думите му има страни, в които културният туризъм е част от националната стратегия. А страната ни по мнението на министър Тодоров се цели в грешен таргет. За пример даде Община Несебър и жителите там. „Надяваме се да успеем да им помогнем да осъзнаят колко по-добре е за тях това, което се случва с ЮНЕСКО“, посочи Найден Тодоров.
С домакинството на сесията на ЮНЕСКО министър Тодоров допълни, че от Министерството искат да се промени това, което се говори за България. „Искаме за страната ни да се говорят хубавите неща. Така ще променим самосъзнанието на нашия собствен народ. Защото имаме велика история, имаме велик потенциал, но онова, което ни е нужно, е да си спомним. Искаме да променим визията за България и на България“, подчерта той. Допълни, че всички държави имат своите проблеми, но знаят на какво да акцентират. „Надявам се благодарение на всички вас да акцентираме върху хубавото в България“, каза министър Тодоров.
Той информира, че Министерството на културата работи усилено по подготовката за сесията на ЮНЕСКО. Основната документация и писма до различните администрации са готови. „Дали сме срок до 7 октомври. Ние сме тръгнали по този път, надявам се заедно да го извървим и след една година по това време всички ние да бъдем много по-горди да сме българи“, посочи министър Тодоров.
„Бранд България“ е заложен в националната стратегия за развитие на културата. Вярваме, че той е наложителен за промяната на визията на България пред света. Вярвам, че заедно наистина ще постигнем чудеса“, каза в заключение министърът на културата Найден Тодоров.
Форумът започна днес в 10.30 в София и в него участват представители на правителствения и неправителствения сектор.
Сред официалните участници е Илияна Йотова, вицепрезидент на България, която е и дългогодишен патрон на кампанията на Стандарт „Чудесата на България“. Заместник-министърът на туризма Павлин Петров поздрави бранша и по повод Световния ден на туризма, професионален празник на всички в тази сфера.
В дискусиите участват още зам.-председателят на 50-ото Народно събрание Андрей Чорбанов, както и Ангел Янчев, председател на парламентарната Комисия по културата и медиите в приключилото работа 50-о НС.
Експертни мнения ще дадат представители на законодателната, изпълнителната и местната власт, кметове, историци, археолози, представители на БАН и университетите, на творческия и неправителствения сектор, на медиите.
Възможността България да бъде домакин на 47-ата сесия на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО е историческо събитие. То ще изведе страната ни на ново, стратегическо ниво в определянето на европейската и световната политика за опазване на културното наследство, ще позиционира България на световната карта на културните съкровищници.
В същото време ще даде възможност България да представи пред близо 4 000 участници от 193 държави както своето изключително богато наследство, така и възможностите си да бъде двигател в политиките и процесите по позиционирането на културното наследство в новите дигитални, иновативни и енергийно неутрални градове. Ще отвори вратите за нови български обекти в ЮНЕСКО, още повече, че от 40 години страната ни не е имала нов обект от материалното наследство в списъците за закрила на световното културно богатство.
