„Изкуството е онова нещо, което ни кара да забравим неволите в нормалния живот и ни връща отново мечтите“, каза министърът на културата Найден Тодоров в интервю за радио "Пловдив" на БНР.
По думите му, независимо от това, че средствата за култура в България, които държавата отделя в момента са едва около 0,5%, не те правят изкуството. Защото „парите подпомагат изкуството. Изкуството го правят хората, а ако хората правят изкуство за пари, по-добре да отидат да работят нещо друго някъде другаде".
"Държавата винаги ще им помага и все повече във времето, защото вече е осъзнала колко важна е културата за нашата нация. Но разликата между това - да си човек на изкуството и да си с някаква друга професия, е точно тази – изкуството е призвание. Думата „служител“ не приляга на хората на културата. Ако хората служат на нещо, те служат не на някакви постове, а на нашата нация, служат на човечеството. И ако са станали „големи“, то е защото са служили на човечеството“, посочи министър Тодоров.
Той подчерта, че поемайки поста на служебен министър на културата, е осъзнал, че администрацията иска нещата да се случват. „Ние сме свикнали, че ако нещо не работи, да търсим виновен и това да бъде държавата, защото държавата е нещо безлико. Това не може да бъде по този начин. Подобно на другите хора, администрацията работи, за да се случват добре нещата. А държавата сме всички ние - всяка една професия – от портиера до министъра в министерството. Всяка една професия – всеки учител, лекар, музикант, всеки един от нас е държавата.
Държавата като някаква монолитна структура, която да помага или да пречи, не съществува. Тези, които помагат или пречат, са живи хора и ние трябва да ги назоваваме с конкретни имена“, категоричен бе министър Тодоров.
„България има нужда от редовно правителство не защото правомощията на служебното са по-малки, а защото има нужда от правителство с хоризонт, което може да изгражда дългосрочна стратегия. Не стратегия за няколко месеца. Онова, от което всички имаме нужда, е да сме спокойни, че след една година или 20 години нещата ще вървят в определена посока“, посочи още министърът на културата.
Парите от Европа в размер на 95 млн. лв., които трябва да бъдат усвоени до 2026 г., трябва да стигат до всички. „За съжаление, отвисоко се виждат много неща и опасността е, че виждаш по-малко детайли. Но се вижда по-добре голямата картина. А тя е, че нещата могат да се случат“.
Министър Тодоров коментира и проблемите с Тютюневия град. Причината за тях е, че едните искат да инвестират и всичко да се случва бързо. Другите, чиято роля е да пазят, искат всичко да се случва така, че нищо да не бъде разрушено. Трудно е! Но „трудно“ не е синоним на „невъзможно“. Бизнесът обвинява държавата, а държавата – бизнеса. „На този свят няма държава и бизнес, а има живи хора.
Работещите в НИНКН в момента са двуцифрено число, а когато е бил направен моделът, по който те работят, са били четирицифрено. Не може по един и същи начин да работят 50 и 1500 човека, не може по един и същи модел да функционират нещата, когато моделът е бил за 1500, а сега са обслужвани от 50.“
По думите на министър Тодоров, администрацията не е плевел, който трябва да бъде премахнат. Той припомни, че след като администрацията е била силно редуцирана, държавата е спряла да работи.
„Ние не осъзнаваме какво представлява цялата тази администрация. Никой не иска да бъде възприеман като „администрация“, но администрация са всички работещи.
Не искайте по-малка администрация, искайте работеща администрация“.
Интервюто можете да слушате на следния линк.
