Министърът на културата Найден Тодоров посети днес Боянската църква и се запозна с актуалното ѝ състояние, както и с някои конкретни необходимости от допълваща реставрация и консервация. Църквата, която носи имената на светците Никола и Пантелеймон, е известна със средновековните си стенописи и е включена през 1979 г. в списъка на световното културно наследство под закрилата на ЮНЕСКО.
Уредникът на Боянската църква, египетският археолог Мина Мегала, запозна министър Тодоров с интересни аспекти от нейната история в контекста на развитието на различните цивилизации.
Очаква се Боянската църква да бъде привлекателен център за делегатите на 47-ата сесия на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО през юли 2025 г. в София. Домакинството на толкова престижно събитие подчертава ангажимента на държавата към опазване на световното наследство и насърчава глобалното сътрудничество в тази област. Очаква се домакинството да донесе значителни предимства за страната ни, като увеличаване на международния ни престиж; засилен интерес към културните и природни обекти – стимулиране на туристическия поток и икономиката; поява на нови възможности за укрепване на дипломатическите връзки и сътрудничеството с други страни.
Очаква се домакинството ни да увеличи шансовете за получаване на финансова и техническа помощ от ЮНЕСКО за опазване и развитие на българските обекти на световното наследство и посещението на министър Тодоров в Боянската църква е именно в този контекст. Домакинството на сесията на ЮНЕСКО цели и да поощри образованието и осведомеността сред хората относно значението на културното и природното наследство. Така Министерството на културата ще привлече повече инвестиции в културни и природни обекти, които ще подпомогнат развитието на местната инфраструктура и икономика. Ето защо в културното ведомство вече се работи усилено по организирането на 47-ата сесия на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО.
Боянската църква „Св. Никола и св. Пантелеймон“ е един от културните символи на България. Известна е със забележителните си средновековни стенописи, между които ктиторските изображения от 1258/59 г. на севастократорската двойка Калоян и Десислава и на българското владетелско семейство от това време: цар Константин Тих Асен (1257 – 1277 г.) и царица Ирина. Стилът на стенописите от 1259 г. е свързан с традициите на Търновската живописна школа от ХІІІ в. Неизвестният майстор следва класическата иконография. Живописта му е ярка и наситена, образите – жизнени, богати на духовни нюанси, подчертана е портретната характеристика на светските лица. Този новаторски подход класира храма „Св. Никола и св. Пантелеймон“ в листата на световното културно и историческо наследство. От 2003 г. Боянската църква е филиал на Националния исторически музей. Реставрацията на „Св. Никола и св. Пантелеймон“ започва в средата на ХХ в. и завършва през 2006 г.
