20 септември 2020 година
Съветът за партньорство към Висшия съдебен съвет обсъди ефективността на механизмите за отстояване независимостта на съдебната власт, регламентирани в Стандартите за независимостта на съдебната власт (приети от Съдийската колегия през 2018 г.) и в Механизма за публична реакция на Прокурорската колегия на ВСС в случаи на засягане на независимостта и доброто име на прокурори и следователи (приет от Прокурорската колегия през 2019 г.). В заседанието участваха съпредседателите на Съвета за партньорство - Вероника Имова – член на ВСС, и Даниела Ангелова – прокурор във Върховна прокуратура и представител на Асоциация на прокурорите, членовете на ВСС – Стефан Петров и Евгени Иванов, Деница Вълкова – съдия във ВКС, съдия Сибила Симеонова – представител на Асоциацията на българските административни съдии и следовател Стоян Иванов – представител на Камарата на следователите.
По време на заседанието бяха разгледани различни практически аспекти на спазването на принципа за независимостта както на съдебната власт, така и по отношение индивидуалната работа на магистратите. Съветът за партньорство се обедини около становището, че сред най-драстичните посегателства срещу независимостта на съдебната власт са приетите в края на 2023 г. конституционни промени в глава шеста от ЗСВ, впоследствие отменени от Конституционния съд. Изложени бяха аргументи и съображения, във връзка с неприемливото отношение на Народното събрание към независимостта на съдебната власт, чрез публичното изслушване на лица с повдигнати обвинения по висящи наказателни производства.
Съдия Деница Вълкова представи обзор и анализ на практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), свързана с независимостта на съдебната власт и посочи, че България не присъства в осъдителни решения. Тя обърна внимание, че приетите от Съдийската колегия Стандарти съответстват на практиката на ЕСПЧ. Според нея в българското процесуално право има повече гаранции за независимостта на съдебната власт в сравнение с други европейски държави, но има случаи на външен натиск. В тази връзка тя обясни, че в съдебната практика на ЕСПЧ се прави по категорично разграничение между независимост и безпристрастност на съда.
По време на срещата бяха поставени въпроси за необходимостта от актуализиране на механизмите за отстояване независимостта на съдебната власт и тяхното прецизиране, с оглед кодексите за етично поведение на съдии, прокурори и следователи; засилване ролята на професионалните сдружения на съдиите при посегателства срещу тяхната независимост; провеждане на обучения за магистратите, свързани с новите информационни технологии, изграждане на психологическа устойчивост и текущи обучения за съдебните заседатели, във връзка с процесуалните им права и поведение в съдебна зала.
Съветът за партньорство счита, че е необходимо да се засилят способите и инструментите за защита независимостта на съдебната власт и в частност на магистратите. В тази връзка ще бъдат отправени предложения до законодателната и изпълнителната власт за:
- инкриминиране, като престъпления срещу правосъдието, на прояви, засягащи независимостта на магистратите при изпълнение на техните служебни задължения;
- въвеждане на разпоредби в ЗСВ даващи право на магистратите да сезират ВСС и ИВСС за оказване на институционална подкрепа при посегателства срещу независимостта;
- създаване на съвет по законодателство към НС с участието на юристи - представители на академичната общност и съдебната власт;
- промяна в Избирателния кодекс, въвеждаща по-голяма квота за юристи с изискване за минимален юридически стаж.
Предлага се още въвеждане на обучения за магистратите във връзка с навлизащите информационни технологии и повишаване на психологическата им устойчивост, както и текущи обучения на съдебните заседатели. Във връзка с отстояване независимостта на съдебната власт се предлага разширяване на изискванията към профила на административните ръководители чрез въвеждане на критерии акцентиращи върху лидерските качества.
