Заупокойна молитва за основателите на Българското книжовно дружество (БКД), ктиторите на храма „Възнесение Господно“, свещенослужителите и Христо Ботев се отслужи в град Браила, Румъния през втория ден на официалното посещение на делегацията на Българската академия на науките, водена от председателя акад. Юлиан Ревалски.
Молитвата (произнесена на румънски и български език) възглави Негово Високопреосвещенство Архиепископ Касиан на Долен Дунав в съслужение с Негово Всеблагоговейнство Протойерей Кирил Синев (представител на Българската Патриаршия в Букурещ, Румъния)
„Българското книжовно дружество, което по-късно става Българска академия на науките (БАН), е без съмнение най-значителният принос към българското възраждане в областта на духовната сфера“ заяви председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски на мястото, където на 12 октомври 1869 г. ямболийката Варвара Хадживелева отстъпва дома си, за провеждане на Учредителното събрание на бъдещата Академия на науките. След години на нейното място е построен храмът “Възнесение Господне”, в чийто двор е поставена паметна плоча, върху която на български и румънски език е написано, че “На това място се е намирала къщата, където в 1869 година български емигранти поставиха основите на Българската академия на науките”.
Акад. Ревалски припомни, че създаването на Българското книжовно дружество е плод на почти 20-годишна дейност на редица български просветители. Той отбеляза, че “моторите” на този процес са били Марин Дринов, Васил Стоянов и Васил Друмев.
“Само ентусиазмът на тези просветени българи не е бил достатъчен за създаването на дружеството. Нужни са били още две неща. Едното е мястото, където да се създаде това дружество, а другото е било кой ще го подпомогне материално. Румънската земя и румънският народ е мястото, което служи за създаването на Българското книжовно дружество. Хората, които помагат материално създаването на дружеството, са българи, които са живели тук, на вашата земя, и вие сте ги приели радушно във вашите домове”, допълни още акад. Ревалски.
Той изрази надежда, че и занапред българи и румънци ще продължават да идват около 12 октомври на това място, за да видят “този православен храм, който по хармоничен начин свързва православната религия и науката”.
Посланикът на страната ни в Румъния Н.Пр. Радко Влайков отчете, че създателите на Българското книжовно дружество през 1869 година са поставили основите на първата институция на българската държавност още преди Освобождението. Той добави, че духовното начало трябва е пример и днес, за това какво трябва да ни води в трудни времена. Според него 155-годишнината на БАН е повод за анализ какво са постигнали заедно двете държави и какво могат да направят в бъдеще, като заедно с архиепископ Касиан отбелязаха доброто партньорство между тях и в Европейски съюз.
Кметът на Браила г-н Виорел Драгомир заяви, че българският народ е построил чудесни неща в неговия град.
Архиепископ Касиан заяви, че църквата е своеобразна катедрала и академия на българо-румънската дружба, култура и духовност. Той коментира, че Христо Ботев е настоял в град Браила, важен търговски и духовен център, приел хора от различни страни, сред които и българските възрожденци и просветители, създали Българското книжовно дружество на 12 октомври 1869 г. да бъде учредяването на Българското книжовно дружество, вместо в Одеса или Галац, които са били другите възможности.
Негово преосвещенство Касиан коментира дори, че според него паметната плоча в двора на църквата “Възнесение Господне” би изглеждала по-завършена, ако има и монтиран кръст на нея.
Българската делегация, посланикът Н.Пр. Радко Влайков, кметът на град Браила г-н Виорел Драгомир, представителите на българската общност от Асоциацията на българите в Браила „Христо Ботев“, на местната община и на Румънската академия (РА) поднесоха венци и цветя на паметната плоча, както и на бюст-паметникът на Христо Ботев в Браила, чиято памет беше почетена.
По-рано през деня в програмата на българската делегация в Румъния бе проведена и среща с кмета на град Браила Виорел Мариан Драгомир, на която присъстватваха заместник-председателят на БАН чл.-кор. Евдокия Пашева, главният научен секретар проф. Нели Косев, посланикът на България в северната ни съседка Н.Пр. Радко Влайков и генералният директор на Българската телеграфна агенция Кирил Вълчев. На срещата се обсъдиха настоящите сътрудничества на Браила с Плевен и Шумен, както и възможностите за бъдещи съвместни проекти с различни институции от българската държава.
