По материала работи Мартин Драганов, стажант в ИПИ
По-рано тази седмица беше публикуван дългоочакваният доклад на бившия председател на Европейската централна банка и премиер на Италия Марио Драги. Документът е изготвен по задание на Европейската комисия и цели да очертае бъдещето на конкурентоспособността на европейската икономика – впрочем, това е втория подобен анализ след публикувания през април материал на Енрико Лета (също бивш министър-председател на Италия) – и представя икономическите предизвикателствата пред съюза.
Драги представя мрачна картина на настоящето. Най-общо казано, Европа в продължителен период изостава по отношение на стопанския растеж от САЩ и Китай, което е огледално отражение на по-бавното увеличаване на производителността на труда, практически стагнирала в ЕС, а всичко това е заплаха и за оцеляването на доминиращия модел на социалната държава.
Според Драги, естественият прираст на населението до 1990те години са единствената причина икономиката на ЕС все пак да расте, макар и с ниски темпове. Населението обаче застарява, а все по-малко нова работна ръка захранва икономиката на Европа. Вече стагниращите нива на средна производителност (на човек на населението) осветлява липсата капиталови инвестиции, които да захранят иновации и технологична трансформация в ключови сектори.
По-високите цени на енергията в последните години – 2-3 пъти при електричеството и над 4 пъти при природния газ – спрямо тези на САЩ допълнително тежат на европейския бизнес. Между 2002 и 2019 година размерът на външната търговия на ЕС се покачва от 30% на 43% от БВП на съюза. Тези числа обаче разкриват постепенно нарастваща импортна зависимост, докато износът на Европа расте с по-бавни темпове заради повишаващият се китайски дял в световната икономика.
Заключенията на анализа са, че ЕС трябва да търси решения в три насоки. Те най-общо включват спешни и значителни инвестиции за технологично обновление, рязка и целенасочена декарбонизация и намаляване на външните икономически зависимости в ключови сектори. Според Драги ще бъдат нужни допълнителни инвестиции на стойност около 800 милиарда евро, за да се изпълни плана за конкурентоспособност. Хармонизацията на усилията страните членки трябва да стъпи върху основните свободи, гарантиращи пълното реализиране на единния европейски пазар.
Как може Европа да се справи с дефицита си в иновациите?
До момента основните проблеми в ниската иновационна активност в Европа се коренят в свръхрегулацията и фрагментираността на политиките, които потискат растежа на стартиращи компании и развитието на високотехнологични сектори. Европейски предприятия изостават в глобалната надпревара за създаване и внедряване на иновации в сравнение с водещите икономики на САЩ и Китай. Например, само 4 от 50-те най-големи технологични компании в света са европейски, а около 30% от „еднорозите“ на Европа (стартъпи, оценени на над 1 милиард долара) са напуснали континента след 2008 г. Европа на практика “проспива” резкия технологичен подем след появата на интернет и свързаните услуги и индустрии. Въпреки това сега ЕС има потенциал да играе водеща роля в развитието на изкуствения интелект и технологиите за производство и използване на възобновяема енергия. Драги предлага създаването на „Съюз за изследвания и иновации“, който да бъде подкрепен от Европейски план за действие в областта на изследванията и иновациите. Тази институция ще координира усилията между Европейската комисия и държавите членки на съюза. Драги подчертава необходимостта от регулаторни реформи, за да се насърчат сливания в стратегически сектори и да се подобри конкурентоспособността на пазара, тъй като предишните регулации са възпрепятствали консолидацията и растежа. Докладът посочва забраната на сливането на Siemens и Alstom през 2019 г като пример. Европа спешно се нуждае от технологични гиганти, за да се възползва от икономиите от мащаба, които потенциално увеличават производителността на икономиката в съюза. Университетите и изследователските институти като CERN ще имат ключова роля да подготвят следващите иноватори и квалифицирани кадри.
Декарбонизация и зеленият преход
Решаването на дефицита в иновациите минава през “Европейския човек на Луната”, а именно Зелената Сделка. Войната в Украйна разкри енергийните зависимости на много страни в ЕС, което в краткосрочен план доведе до ценови шок както за домакинствата, така и за предприятията. Марио Според анализа ще бъдат необходими 450 милиарда евро за изграждане на инфраструктура, която да подкрепи и направи възможно съхраняване и пренасяне на възобновяема енергия. Въвеждането на подобна система обаче представлява сериозно предизвикателство и Драги предлага създаване на “Европейски Енергиен Съюз”, който да хармонизира инвестициите на държавите членки в обща инфраструктура. Според доклада съвместното емитиране на държавен дълг е предпоставка тези усилия да бъдат успешни – стъпка, която обаче много трудно ще бъде приета от част от държавите членки. Същевременно, с изключение на големи литиеви находища в Португалия, Европа не разполага с природните ресурси, за да се превърне в “Зелен Континент” самостоятелно. За да подсигури бъдещето си в контекста на стратегическа суровинна обезпеченост, Съюзът трябва да търси икономически споразумения с надеждни партньори от външния свят.
Европа – Икономически зависима?
Международната агенция по енергетика предвижда увеличение на пазарната цена на никела с 70%, а на кобалта с 40% до 2040 поради скока в търсенето на основополагащите природни ресурси за прехода към зелена енергия; цената на литият между 2017 и 2022 вече се е утроила. Докладът подчертава важността “Европейският пакт за суровините от критично значение“ да бъде приет без отлагане. Актът има за цел да координира търговските споразумения на отделните държави членки за внос на жизненоважни за декарбонизацията ресурси и да диверсифицира доставките на суровини. ЕС обаче е най-зависим от чуждестранни доставчици при цифровите технологии продукти, услуги, инфраструктура и интелектуална собственост, като разчита на тях за около 80% от потреблението си. Зависимостта при полупроводниците е най-изразена поради структурата на индустрията, която е доминирана в глобален аспект от малък брой големи играчи. Драги алармира и за ниското ниво на производителност на военна техника в Европейския съюз и ниските нива на инвестиции в сферата. Войната в Украйна наложи “събуждане” и политически дебат по нуждата от на по големи разходи за отбрана.
За да остане Европа обаче независима и да се даде допълнителен тласък на желаното увеличаване на капацитета в предлагането, държавните членки трябва да инвестират в общи проекти за доставки и производство на отбранителна техника на територията на континента. Подобна практика за съвместно финансиране е стъпка и към потенциално създаване на общи въоръжени сили в бъдеще, които да гарантират пълна политическа независимост на съюза и да го превърнат в единен играч в световната дипломация.
Икономическите предизвикателства пред Европейския съюз застрашават не само стандарта на живот на гражданите, а и целия политически и донякъде философски модел на съществуване на социалната държава. На цената на високи данъци и съответно по-малко разполагаеми доходи за потребление, европейските страни предлагат широк достъп до здравеопазване, образование и социално подпомагане в мащаб, които никоя друга икономика не е постигнала. След разпада на социалистическия блок, доминиран от Съветския съюз, Франсис Фукуяма пише, че либералната демокрация заедно с капитализъм е най-добрата форма на управление и историята приключва там. Това заключение обаче се вече звучи лековато по думите на самия автор, а днес Европа е заплашеното дете на този “перфектен” модел. Държавите от съюза трябва да възприемат единния пазар с пълното му осмисляне като пространство на свобода и конкуренция, да премахват регулаторни и културни национални бариери и да си сътрудничат икономически и политически, когато стопанската и институционалната логика налагат общо действие.
