През следващата седмица започва новата учебна 2024/2025 година и с нея – разговорът за качеството на образованието в България. Един от важните аспекти на качеството, поне според Европейската комисия и дефиницията й за качествено образование[1], е намаляване на дела на слабо представящите се ученици по математика[2]. Както вече нееднократно сме отбелязвали обаче[3], обучението по математика у нас дава изключително ниски резултати, а интересът към математиката – слаб.
Как възнамеряваме да променим тази тенденция? Преди това ето някои факти:
- Резултатите по математика на българските 15-годишни ученици са най-слабите сред страните от ЕС по данни на изследването на ОИСР/PISA ’2022. Между двете изследвания (през 2018 и 2022 година) резултатите се влошават и са наполовина по-слаби от тези средно за ЕС. Близки до нашите резултати показват Гърция и Кипър – държави, които отбелязват най-силно влошаване вероятно поради силно негативния ефект на ковид кризата и Румъния, при която пък почти няма промяна между двете изследвания. Отличниците в представянето по математика са Естония, Ирландия и Дания.
Бележка: Данните показват дела на учениците, участвали в изследването, които не са успели да покрият поне ниво 2 (при максимално ниво 6) по математика.Без данни за Люксембург
- Резултатите на националното външно оценяване по математика след 7 клас всяка година[4] са относително слаби, въпреки че е трудно да се правят динамични сравнения поради промяната в трудността на тестовете. Съществуват и значителни регионални различия в резултатите на НВО, които подсказват неравномерно качество на преподаване, различия в ресурсите и инвестициите на училищно ниво и вероятно слаба ангажираност от страна на семейството в постиженията на учениците. Учениците показват и слаб интерес към обучение в регионалните математически гимназии, което е видно и от по-ниските необходими резултати за прием в тях[5].
- Освен общообразователната подготовка, профилирането по математика във втория образователен етап също подсказва ограничения интерес към тази област на знанието. По данни на МОН по-малко от 7% от всички завършили учениците са избрали математически профил. Още по-малко ученици пък избират да се явят на втората задължителна матура по математика, независимо че са завършили математически профил – през 2024 година на тази матура са се явили едва 1400 ученици или 2,9% от всички зрелостници[6]. Причините за този избор са различни, но най-вече свързани с липсата на изисквания за издържан ДЗИ по математика при приема във висшите училища дори за редица STEM специалности, както и традиционно висока трудност на задължителната матура по математика.
Слабата математическа грамотност поставя редица ограничения както пред възможностите за бъдещо развитие на учениците, така и в икономическия и социалния живот на страната – тя ще доведе до липса на добри специалисти в много професии. Посредствените резултати символизират и ниското качество на образователната система. За да се обърне тази тенденция са нужни усилия в много посоки – подобряване на учебните програми и учебното съдържание, повишаване на броя на часовете, на качеството на преподаване и на преподавателите, стимулиране на добрите резултати на училищата и подпомагане със специални мерки и средства на слабо представящите се чрез въвеждане на смислена система за оценка на качеството. Въвеждането на задължителна матура по математика пък би повишило значението и интереса към тази „супер наука“ от страна на учениците и ще направи нейното изучаване и формирането на математически умения по-важно за тях. В момента, с малки изключение, то е просто досадна формалност от изпит до изпит.
[1] Повече може да се прочете тук: https://ec.europa.eu/eurostat/web/sdi/database/quality-education
[2] https://ec.europa.eu/eurostat/en/web/products-eurostat-news/w/ddn-20240904-1
