Процедурата за нов главен прокурор беше възобновена, а хорът от анализатори твърди, че тя е легитимна и проблем с нея липсва. Всъщност наистина изглежда така. Единият аргумент е свързан с Решение №12 от 27.09.22 г. на Конституционния съд (КС). Според него главният инспектор и инспекторите в ИВСС следва да продължат да изпълняват своите функции, докато не бъдат избрани нови такива от Народното събрание. Според мнозинството експерти, подобно тълкуване следва да се отнася и до членовете на ВСС (чиито членове са с изтекъл мандат), а други стигат и до това, че може да бъде съотнесено и до тези на други държавни органи.
Оставаме настрана, че в конкретния казус произнасянето на КС отново доказва, че той може да се ползва като „торба с късмети“[1], която дописва Конституцията, вместо да я тълкува. Конституционният съд по този начин на практика удължи мандатите на инспекторите и на главния инспектор, изземайки законотворческите функции на НС. А е видно, че законодателят изрично е предвидил (в Конституцията или в закони) случаите, в които се осигурява непрекъснатост при функционирането на даден орган, ако това се наложи. Оставяме настрана и това, че подобно разбиране поражда възможност за осъществяване на функциите на даден орган за неограничен период от време. Това всъщност създава правна непредвидимост, а и нетърпимост поради политическа леност или злоупотреба. Така мандатността се премахва и се изпразва от смисъл. Мандатът, освен инструмент за взаимно възпиране на властите, е и средство за защита на членовете на даден орган, а работата им след изтекъл такъв се явява плодородна почва да развиване на всякакви зависимости или затвърждаване на вече съществуващи.
Оставаме всичко това настрана и се съобразяваме с решението на КС за континюитета на изтеклия мандат. По същия начин обаче се съобразяваме и с факта, че в Решение 13 от 26.07.2024 г. (с което бяха отменени ключови елементи от съдебната реформа) КС не е обявил за противоконституционен § 23, ал. 2 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на КРБ. Текстът гласи, че до избирането на ВСС и Висш прокурорски съвет, двете колегии изпълняват функциите на ВСС с изключение на правомощията да избират и освобождават от длъжност председателите на ВКС и ВАС и главния прокурор. Същият текст е повторен и в § 31 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за съдебната власт (ЗСВ).
Това означава, че възобновената процедура за избор на нов главен прокурор всъщност не е толкова безпроблемна. Напротив – нейната легитимност е поставена под въпрос и изглежда, че членовете на органа нямат правомощие да осъществят избора. Аргументът, че параграфите от преходните и заключителните разпоредби нямат самостоятелно значение е невалиден. Посоченият по-горе текст може да бъде видян при всяко отваряне на Конституцията на сайта на парламента или на всяка правно-информационна система и все още е в сила – мълчаливото му обявяване за противоконституционен е напълно неприемливо. Една възможност за преодоляване на тази неяснота би било сезирането на КС от някой от посочените в Конституцията субекти за изрично тълкуване на разпоредбата.
Както и да се развие процедурата оттук нататък е необходимо ВСС да даде обяснение защо бърза за избора на нов главен прокурор, а не е започнал процедура за избор на нов председател на ВАС при положение, че мандатът му изтича след 2 месеца. Иначе за пореден път Съветът оставя впечатление, че изпълнява политическа поръчка в така или иначе вече имплодирала институционална среда.
[1] Особено мнение на съдията Румен Янков по Решение № 5 от 10.07.2008 г. по КС № 2 от 2008 г.
