Бордът на изпълнителните директори на Групата на Световната банка (WBG) обсъди днес новата Рамка за партньорство на страната (CPF) за фискалния период 2025-2029, насочена към повишаване на конкурентоспособността и социалното включване, като същевременно се насърчава нисковъглеродна и по-устойчива икономика на България.
Рамката за партньорство бележи подновен ангажимент към България със засилен фокус върху климата и дигиталното развитие, като същевременно се запазва акцента на предишната Рамка за подобряване на институциите и инвестирането в хората с цел повишена конкурентоспособност и приобщаване. Приоритетите на програмата са извлечени от Систематичната диагностична актуализация за страната, изготвена през 2022 г., която препоръчва приемането на по-устойчив модел на растеж и идентифицира ключови предизвикателства пред развитието, като нужда от укрепване на институциите, повишаване на производителността, уменията и пригодността за заетост, заедно с повишена ефективност, ефикасност и адекватност на публичните разходи за подобрено предоставяне на услуги.
Рамката за партньорство се основава на тридесетилетния опит на България като член на Групата на Световната банка. Новата рамка ще запази фокуса на подкрепа, основан на знания и анализи, като същевременно се гарантира достъп на България до пълния набор от инструменти на Групата на Световната банка, включително финансиране. Групата на Световната банка ще осигури и силно съвместно действие на всички свои институции, а именно Международната банка за възстановяване и развитие (МБВР/IBRD), Международната финансова корпорация (МФК/IFC) и Многостранната агенция за гарантиране на инвестициите (МАГИ/MIGA), за да се мобилизира капитал от частния сектор в подкрепа на усилията на правителството за справяне с предизвикателствата пред развитието на страната и изравняване на жизнените стандарти с тези в Европейския съюз (ЕС).
„Партньорството на Групата на Световната банка с България започва преди повече от 30 години и в момента е фокусирано върху предоставянето на глобални знания и анализи с цел насърчаване на водения от частния сектор икономически растеж на страната. Справянето с предизвикателствата пред развитието ще изисква постоянни политически усилия за отключване на конкурентоспособността и постигане от всички българи на жизнените стандарти в ЕС “, смята Лесе Мелгард, постоянен представител на Световната банка за България, Чехия и Словакия.
Според Людмила Петкова, вицепремиер, министър на финансите и управител на България в Групата на Световната банка „моделът на партньорство отчита както приоритетите на България като страна-членка на ЕС, така и основните предизвикателства на глобалната среда. Смятаме, че Рамката за партньорство поставя солидна основа за ползотворно партньорство между ГСБ и България през следващите години”.
„Като част от този нов цикъл на партньорство Международната финансова корпорация (МФК/IFC) ще засили усилията си за увеличаване на частните инвестиции в подкрепа на целите за устойчиво и приобщаващо развитие на България“, заяви Ари Наим, регионален мениджър на IFC за Централна и Южна Европа. „Частният сектор има ключова роля за България, за да се ускори декарбонизацията на икономиката, да се преодолеят съществуващите пропуски в инфраструктурата и да се увеличи финансовото включване, като по този начин се създадат възможности за всички“.
Групата на Световната банка в България
Международната банка за възстановяване и развитие (МБВР/IBRD) отпуска заеми на правителства на страни със среден доход и кредитоспособни страни с нисък доход. През последните три десетилетия МБВР е предоставила на България 3,3 милиарда долара финансиране, разпределено в 45 операции. Като цяло партньорството на Световната банка е насочено към трансформиране на икономиката на България от централизирана и планирана към отворена и функционираща пазарна икономика на страна-членка от ЕС.
Международната финансова корпорация (МФК/IFC) е най-голямата глобална институция за развитие, фокусирана изключително върху частния сектор. Настоящата програма на IFC в България възлиза на 690,9 милиона щатски долара, съставена от 109 милиона щатски долара собствени средства на IFC и мобилизация от 582 милиона щатски долара, в шест проекта в областта на инфраструктурата, застраховане, здравеопазване и търговско финансиране.
Многостранната агенция за гарантиране на инвестициите (МАГИ/MIGA) е създадена през 1988 г. за насърчаване на преките чуждестранни инвестиции в развиващите се страни. Тя изпълнява своя мандат като предлага застраховка за политически риск (гаранции) на инвеститори и кредитори. Към края на юли 2023 г. MIGA няма активна експозиция в България.
